Обществено мнение за войната в Украйна

Традиционно, когато става дума за България, можем да чуем, че сме русофилска нация. Какво по-точно означава това; субективна ли е тази оценка; докъде се простира това явление; какви данни стоят зад това, са трудни въпроси. Но преди всичко, щом такова е възприятието за нас, то без съмнение трябва да има известни основания. Те, разбира се, имат свои културни основания. Но в крайна сметка не сме ние единственият православен, славянски народ в Източна Европа, но пък именно ние, българите, все пак имаме по-различно отношение към Русия. 

Отвъд културната близост, без съмнение има и конкретни исторически обстоятелства, които играят съществен фактор в оформянето на нашето отношение към русите. Може би е най-редно да се върнем близо 200 години назад при войната между Руската и Османската империя от 1828-1829 г., която дава първия лъч надежда на българите за освобождение от османска власт. Самата Русия, вследствие на Одринския договор от 1829 г., става покровителка на православните християни в османските територии. От този момент нататък започва една линия в българския порив към освобождение, която възлага своите надежди на Руската империя, получила свой образ в „дядо Иван“ – митологизирания герой на освободителката Русия. 

Освен тази линия в освободителното ни движение, разчитаща основно на руската помощ, не са малко и гласовете на скептицизъм – дали пък няма да заменим султанската власт с тази на Петербург? И тази линия в крайна сметка става централна в нашето освободително движение, олицетворявана от Васил Левски. А именно – освобождение от османска власт на базата вътрешно-революционна организация. 

Освободителната война от 1877-1878 г. и възстановяването на българската държава, като последица от нея, създават масово и категорично позитивно отношение сред българите към Русия. Копнежът за самостоятелна държава е осъществен с помощта на цар Александър II и това никой не може да оспори. Нещо повече – резултатите от Берлинския договор от юли 1878 г. са като студен душ за нас, създавайки негативни настроения срещу западните държави, които според българите се отнасят несправедливо към народа ни, оставяйки големи части от него извън границите на новосъздаденото княжество. 

Липсата на подкрепа от страна на Петербург за съединението между Княжество България и Източна Румелия, както и последвалото влошаване на отношенията между София и Петербург по време на управлението на Стамболов, полагат един нов пласт в отношението на българите към Русия. От този момент нататък отношението към русите далеч не е така категорично и еднозначно. На лице е вече многопластовост. Българите вече не разчитат безрезервно и единствено на своята освободителка, а навлизат в по-дълбоките води на баланси спрямо западните държави и Русия. И този нов подход среща обществено одобрение. Никой не си е позволил например да оспорва политиката на махалото на Фердинанд, пазейки баланса между Петербург и Виена. По-късно пък добива популярност недоказаното авторство на тезата на цар Борис III гласяща „винаги с Германия, никога против Русия“. Но дори и да не е изричал никога тези думи, самият факт, че са му приписани се дължи на факта, че се е водил от тази външнополитическа концепция. 

Жена чака на повредена от бомбен взрив автобусна спирка в Николаев, Украйна. четвъртък, 27.10. 2022 г.

AP Photo/Emilio Morenatti

Краят на Втората световна война (1939-1945 г.) поставя България като част от Източния блок, доминиран от Москва. Този установен баланс във външнополитическо отношение определен по време на третото българско царство се изгубва напълно, а геополитическата ориентация на страната следва напълно курса зададен от Съветския съюз. Установяването на тоталитарен режим от съветски тип в България през втората половина на 40-те години на XX в., неминуемо води след себе си плътно сближаване, във всяко едно отношение, с Москва. Историческата заслуга на Русия за българското освобождение излиза отново на преден план, засилват се многократно културните връзки между двете страни, а положителният образ на Съветския съюз в българските средства за масова информация бива налаган в продължение на повече от четири десетилетия. 

Този 45-годишен период, без съмнение, дава сериозно отражение върху отношението на българите към Русия, успявайки да социализира няколко поколения в братски чувства към източната държава. Би било обаче твърде повърхностно да обобщаваме този период като хомогенен. След началото на процеса на десталинизация от 1956 г., в България постепенно започва да навлиза и западно влияние. Писателят Георги Марков описва блестящо в своите „Задочни репортажи“ прехласването на българина спрямо всичко западно, стигайки дори до известно заслепяване. Така или иначе навлизащото все по-силно западно влияние през 70-те и особено през 80-те години на XX . чрез музика, потребителски стоки, чуждестранни туристи и прочее, започват да формират и отношение към Запада. Сравнението на Запада със Съветския съюз  е напълно естествено, като преимуществото не е в полза на последния.  Самият факт, че всичко съветско е лансирано от официалната власт, а западното е (полу)забранено, дава особено предимство на второто. 

Краят на Студената война и демократичните промени в България създават силно двуполюсно противопоставяне, което доминира политическия ни процес в последното десетилетие на века. Отношението към основните геополитически играчи, съответно също е една от разделителните линии. Привържениците на БСП почти единодушно декларират положително отношение към Русия, докато симпатизантите на СДС изразяват доста по-нюансирано мнение. Въпреки това разделение, и острото десетилетно противопоставяне, отношението спрямо Русия не минава през съществени спадове или пикове, а се движи в сравнително стабилен порядък през годините, като положителното отношение има превес над отрицателното. 

Едрите щрихи, които опитах да очертая до този момент, дават относително ясна картина за обективните обстоятелства, които са формирали определено отношение към Русия. Не по-малко важно ми се струва да опитаме да отговорим и на други два въпроса, а именно: кои са демографските групи, които имат положително и съответно отрицателно отношение към Русия и каква е динамиката в обществените възприятия след руската военна инвазия в Украйна през февруари 2022 г. 

За изходна точка ще взема изследване на геополитическите нагласи на българите, реализирано от изследователски център „Тренд“ в началото на февруари 2022 г., за да имаме възможност да сравним достатъчно ясно картината преди и след войната. 

Данните ясно сочат, че над половината от българите (56%) изразяват положително отношение към Русия преди военната инвазия в Украйна. Това, което прави впечатление, когато се задълбочим в демографските разбивки е, че с напредването на възрастта се увеличават и стойностите на положително отношение към Русия. Така например сред хората над 70 години, положителното отношение е над две трети, докато отрицателното е 16%. По всичко личи, че най-възрастното поколение, социализирано изцяло в социалистическия период, напълно закономерно има най-силни проруски настроения. За сметка на това, най-младите (18-29 г.) също имат преимуществено положително отношение през февруари 2022 г. (41%), но тези, които отговарят „не знам / не мога да преценя“ са 31%, а отрицателно отношение декларират близо 30%. 

Високите стойности на позитивно отношение спрямо Русия не би трябвало да будят изненада, особено предвид множеството исторически обстоятелства и културната близост между двата народа. Но е редно да отбележим и факта, че в България реално има друга страна, която се ползва с още по-високи стойности на положително отношение в сравнение с Русия и това е Германия. В този ред на мисли, когато става дума за България би трябвало преди всичко да я наричаме германофилска, преди русофилска. 

Седемдесет и два процента от българите изразяват положително отношение към Германия. Прави впечатление, че сред най-младите (18-29 г.) Германия се ползва с 46% много позитивен образ, а общите позитивни оценки сред тях са над 80%. Няма група, в която негативният имидж на Германия да доминира, като единствено сред най-възрастните (над 70 годишните) се наблюдава малко по-колебливо отношение. За българите Германия винаги се е възприемала като нашия голям европейски покровител и сега най-близък партньор в Европейския съюз. Така, както Румъния възприема Франция. За подобен тип отношение на българите към Германия, има и съществени исторически предпоставки, но за тях може да се посвети цял отделен текст. 

 Руската военна инвазия в Украйна нанесе сериозен удар на образа на Русия сред българите. Само седмица след войната, в началото на март, „Тренд“ зададе нарочен въпрос за евентуална промяна в отношението спрямо Русия.

В проучване на „Тренд“ от юни 2022 г. на същия въпрос като този през февруари, положителното отношение е вече 38%, а отрицателното са е покачило на 50%. Това вероятно е и първият момент от трите десетилетия след демократичните промени, в който негативният образ сред българите спрямо Русия е по-висок дял от позитивния. Сред най-младите (18-29 г.) отрицателното отношение стига 56%, а положителното пада до 26%. Сред всички възрастови групи, само сред най-възрастните (над 70 години) по-голямата част (58%) изразяват положителни оценки, а 33% отрицателни. 

Освен разбивката по възраст, прави впечатление и разделението по партийни симпатии. Така например мнозинството от привържениците на БСП (80%), Възраждане (78%) и Български възход (65%) продължават да изразяват положително отношение спрямо Русия, въпреки руската военна инвазия в Украйна. На другия полюс са ГЕРБ с 24% позитивно отношение, „Продължаваме промяната“ с 19% и Демократична България с 10%. 

Въпреки съвсем ясната негативна тенденция, която очертават данните спрямо отношението към Русия в рамките на тази година, би било добре да опитаме да видим по-голямата картина на всичко случващо се. 

През последните поне две десетилетия в България има три големи групи, които са относително сходни като тежест, които формират общата картина на геополитическите нагласи на българите. Можем да ги обобщим така: първа група, която традиционно гледа само на Запад, споделяйки ясно европейското ни настояще и бъдеще, подкрепяйки принадлежността към НАТО, изразявайки негативно отношение спрямо Русия. Това са предимно млади хора и такива на средна възраст, населяващи столицата и по-големите областни градове, гласуващи най-вече за формации, определящи себе си през годините като десни. Типични такива представители са СДС през 90-те години, ГЕРБ, партиите от синьото пространство в последните 15 години, като Синя коалиция, Реформаторски блок, Демократична България и в последната една година идентифициращи се с „Продължаваме промяната“. Втората група са на другия полюс – изразяват скептицизъм към членството на България в ЕС, гледат с носталгия към периода на социализма и близостта ни със Съветския съюз и изразяват силно позитивно отношение към Русия. В тази група преобладават по-скоро възрастни хора (над 60 години), живеещи в по-малки населени места. Традиционно през годините те са гласували основно за БСП, като в последните 15 години са намирали представителство и през формации като „Атака“ например. Социологическите проучвания от последните месеци сочат, че тази група припознава вече, както „Възраждане“, така и новата партия на Стефан Янев – „Български възход“. Третата група са хората, които не поставят под съмнение членството на България в ЕС и НАТО, но в същия момент преди войната в Украйна изразяваха положително отношение към Русия. Тази група няма така силно изявени демографски характеристики, а нейни представители могат да гласуват за най-различни партии от целия спектър, в зависимост до голяма степен от конюнктурата. 

Тези, най-общо очертани три групи, формираха геополитическите нагласи на българите. Така например, членството на България в ЕС среща позитивно отношение сред около 60% от българите. Това най-вече се дължи на сбора от първа и трета група. В същия момент, отношението към Русия също беше на сходни нива преди войната – около 60% от българите споделяха своето позитивно отношение към страната. Процентите тук се формираха най-вече от сбора на втора и трета група. 

Каква точно промяна във всичко това внесе войната обаче? След руската военна инвазия, първа и втора група останаха на същите си позиции, но позитивното отношение на третата група към Русия намаля драстично. Това очертава вече и актуалните геополитически нагласи на българите, в които позитивното отношение към Русия е ерозирало, стойностите спрямо ЕС и НАТО стоят стабилни. 

Разбира се, никой от нас не може да предвиди дали това, което регистрираме като геополитически нагласи на българите от последните месеци ще остане трайна тенденция и че отношението към Русия вече ще е на подобни стойности в дългосрочен план. Развитието и изхода от войната вероятно ще дадат своето отражение в една или друга посока. Но дори да приемем, че това влошаване на отношението към Русия се окаже временно явление, докато трае войната, то има друга тенденция, която изглежда дълбока и много трудно обратима, а именно, че сред най-младите поколения позитивното отношение към Русия е на относително по-ниски нива в сравнение с общата картина на пълнолетното население на страната. 

Какво мислят наистина българите за войната в Украйна с Димитър Ганев