На 21.09.2022 г. президентът Владимир Путин обяви частична военна мобилизация на руското население. В обръщението си той заяви, че „Вашингтон, Лондон и Брюксел пряко подтикват Киев да пренесе военните действия на руска територия, като нескрито говорят, че Русия трябва да бъде разгромена с всички средства, лишена от политически, икономически и културен суверенитет и напълно разграбена.“ Путин убеждава гражданите в своята правота, като изказа твърдение, че е в ход ядрен шантаж срещу Русия, както и че високопоставени представители на водещи държави в НАТО се изказват за възможността срещу Русия да бъдат използвани оръжия за масово унищожение. Тази реч на Путин е своеобразен апогей на руската дезинформация, свързана с войната в Украйна. От всяко изречение крещи очевидна лъжа, а зад нея тихомълком надничат наративите за „злия Запад“ като прийом на пропагандната машина от тоталитарното минало на Русия.

След обявяването на частична мобилизация и в светкавична последователност от действия, Путиновата администрация организира псевдо-референдуми под дулото на оръжия в окупираните украински територии. После той оповести огромен превес на желанието на местното население да бъде присъединено към Русия и обяви анексиране на въпросните области. След тези си действия той заяви, че вече защитава руски територии от украинската армия. Последва нова Путинова реч, изпъстрена с добре известните пропагандни опорки на неговия режим. В нея той твърди, че Западът се опитва да налага неоколониална хегемония, а Русия се опълчва срещу това. Вследствие на това Западът желае разпада на руската държава. В речта също така се казва, че народите от Запада живеят лошо, а техните правителства са насочени срещу хората.

Путиновата власт има зад себе си дългогодишен опит и добре изграден инструментариум за прилагане на пропагандни практики. Достигайки до милиони, ефектът от дезинформацията влияе на изборни резултати, на падане или издигане на правителства, резултати от референдуми се накланят в една или друга посока, а в най-пагубната си форма дезинформацията погубва животи.

Българското общество, поради справедливата си липса на доверие в институции и авторитети, е особено податливо на пропагандни практики като разпространение на невярна информация. Най-болезненият пример за това в последните години е опитът на страната ни с коронавируса. Първа в Европейския съюз по смъртност от коронавирус и последна по процент ваксинирано срещу COVID-19 население, България загуби близо 40 000 свои жители. През по-голямата част от пандемията българите разполагаха с висококачествени ваксини, но разчитайки на недостоверни източници на информация, не повярвахме в ползите от тях и, като общество, загубихме битката с COVID-19.

Днес сме изправени пред поредното огромно предизвикателство – войната в Украйна и въздействието на руската пропаганда върху политическия и икономически живот в нашата страна. В разделни времена като днешните, като противовес на вездесъщата дезинформация, е от изключителна важност политическите партии и държавните институции да заемат и отстояват категорични позиции по външнополитическите предизвикателства на деня. Необходими са непрекъснати и целенасочени действия, така че думите да се превръщат непрестанно в дела, а делата в идеалния случай да се разпознават, приемат и одобряват от мнозинството в българското общество, изграждайки доверие в политическите институции и резистентност към дезинформация.

В днешната особено сложна международна ситуация и в контекста на казаното по-горе, „Продължаваме Промяната“ (ПП) формулира и следва няколко приоритета в своята външна политика. Основни стълбове в тази политика са защитата на националния интерес на България и изграждане и утвърждаване на ролята на България като регионален лидер.

За „Продължаваме Промяната“ защитата на националния интерес означава непоколебимо отстояване на ценностите на конституционната демокрация, за които от основно значение е членството на България в Европейския съюз (ЕС) и НАТО и по-нататъшната ни интеграция с държавите от ЕС като необратим цивилизационен избор. В този смисъл, развитието и благосъстоянието на България е изцяло свързано с перспективите и бъдещото развитие на ЕС. За да може да отстоява своите демократични и социални придобивки, ЕС трябва да запази конкурентоспособността си, която зависи от финия баланс между единството и категоричността на отстояваните позиции и бързината, с която те биват изработвани и одобрявани в съюза.

България може да играе важна роля на международно ниво и в двата аспекта на това съждение. От една страна, държавата и обществото ни трябва да излязат от руслото на носталгичното залитане на изток и да започнат да заемат много по-еднозначни позиции с оглед на принадлежността ни към европейското семейство. Тези позиции биха имали много по-голяма тежест, ако страната е разпозната като честен и надежден партньор, който не само припознава с половин уста общоевропейските политики, но и полага целенасочени и решителни действия за тяхното прилагане. Дългогодишната игра на козируване в Брюксел и на имитационни политики у дома, е болезнено прозрачна и унизително досадна за всички страни в тези отношения. Когато България покаже, че наистина отстоява европейските ценности, тогава и нейният глас ще добие значително по-голяма тежест в изработването на справедливи общностни политики, които отчитат местната специфика и защитават интересите на българските граждани.

Ако приемем, че това необходимо условие е изпълнено, тогава въздействието на такива общоевропейски политики би било много по-осезаемо, тъй като ще се разпростира над по-голям брой държави, които представляват едно аморфно общество както в географски, така и в политически смисъл. В същото време войната в Украйна и характеризиращите я военни престъпления, противозаконното анексиране на територии и създаването на безпрецедентна бежанска вълна, предопределят една радикално променена среда на сигурност в Европа. Икономическите последствия от кризата с енергоносителите и дължащата се на това инфлация внасят допълнителен стрес в международната система. Същевременно хибридните тактики на Русия на Балканите разкриват много по-интензивни опити за намеса във вътрешнополитическите процеси на България и страните от региона. Вследствие на това, сигурността по източния фланг на НАТО е силно застрашена. Особено опасни в назрялата ситуация са ежедневните кибератаки, интензивната пропаганда в социалните медии и интернет пространството, про-путинските демонстрации и наративи на парламентарно представени партии, както и засилените опити за намеса в двустранни отношения.

Всичко това изисква съвместни координирани действия на страните-членки на НАТО и ефективно сътрудничество като част от интегрираната стратегия за защита на Алианса, които да гарантират постигането на по-ефективни защитни способности. Наличието на такава позиция е единствен метод за възпиращо влияние върху режима на Путин и неговите новоимперски амбиции в Източна Европа.

От тази гледна точка, бързата и пълноценна интеграция на Западните Балкани в ЕС е от особена важност, а България може и трябва да изиграе водеща роля чрез целенасочени и последователни усилия в тази посока. Отпушването на преговорния процес с така нареченото Френско предложение и гарантирането за първи път на правата на българите в Република Северна Македония чрез вписването им в конституцията като държавотворен народ е едно от най-значимите постижения на българската външна политика през последните десетилетия. То отваря пътя за интеграцията на Западните Балкани, което ще има изключителен ефект върху икономическото развитие, а също и върху сигурността на региона, и на Европа като цяло. В този процес България трябва да държи на спазването на всички принципи на правовата държава и на запазване на добросъседски отношения, като в същото време показва зрялост и достойнство на страна, която е основен фактор и гарант за сигурността в региона.

Визията на „Продължаваме промяната“ за Западните Балкани е този регион да се превърне в един общ пазар, без граници и бариери за работа и пътуване. Партията подкрепя интеграцията на Западните Балкани в ЕС при стриктно прилагане на критериите за членство. В тази връзка ПП планува активно участие в механизми за сътрудничество на регионално равнище с цел създаване на трансгранична свързаност, инфраструктура и други съвместни проекти с държавите от Западните Балкани. В допълнение, партията е за поддържане на добросъседски отношения с Република Турция и предприемане на конкретни действия за улесняване на пътническия и товарния трафик и за противодействия на нелегалната миграция към ЕС.

От друга страна, отстояването на силна евроатлантическа позиция на страната ни е гарант за свободата на себеопределяне и развитие на българското общество като демократично. Ако погледнем на това как свободите на руските граждани се отнемат постепенно, започвайки със свободата да бъдеш в политическа опозиция на Путиновия режим, през отнемането на възможността за изразяване на различно от официалното за режима мнение и стигайки до възможността за свободно придвижване на гражданите - не може да има две мнения по въпроса какъв следва да бъде цивилизационният избор на България: заедно с Европа или от другата страна на ново-издигаща се Желязна завеса.

За отстояването на евроатлантическите ценности, партия „Продължаваме промяната“ смята, че са особено важни някои стъпки. Първо, да се предостави пълна подкрепа за усилията на Украйна да защити своя суверенитет и териториална цялост, а впоследствие и за прекратяване на военните действия и възстановяване на мира. Войната в Украйна продължава да се усложнява, а след проведените псевдо-референдуми в окупираните украински територии и последвалото им анексиране от Русия, е много вероятно тя да ескалира допълнително. От основно значение е всички политически сили в България да заявят къде стоят по отношение на най-важния в момента външнополитически въпрос. „Продължаваме промяната“ застава твърдо зад своите партньори от ЕС и НАТО, не приема референдумите в окупираните територии за легитимни и смята за незаконно анексирането на украински територии, включително полуостров Крим, тъй като е в разрез с всички правила на международното право. Според партията България трябва да е по-активна във вземането на решения и в действията на ЕС и НАТО, насочени към прекратяване на войната, защита на мирното население и деескалация на напрежението в Черно море. 

Като друг основен приоритет във външната политика, който ще спомогне за постигане на по-нататъшна интеграция с ЕС, ще работим за възможно най-бързото присъединяване на България към еврозоната. Това включва, освен всичко останало, и работа по осигуряване на политическа подкрепа за кандидатурата на България. Връщайки се на темата за дезинформацията, по отношение на приемането на еврото, в България витаят пропагандни наративи, които свързват влизането в еврозоната с предполагаема частична загуба на суверенитет. Следва да се отбележи, че приемането на еврото няма да се отрази на монетарната политика на страната, тъй като нашата икономика работи в условията на валутен борд вече над 20 години. Обвързаността на лева и единната валута в този режим прави икономиката ни пряко зависима от политиките на Европейската централна банка. В този смисъл присъединяването на България към еврозоната би означавало увеличена, а не намалена възможност на страната ни да бъде активен фактор във формирането на парична политика. Въпреки този неоспорим факт, пропагандирането срещу приемането на еврото продължава, като неслучайно най-шумни проводници на този вид дезинформация са политически формации с отявлено про-путински позиции. 

Допълнителен приоритет в отстояването на ценностите на конституционната демокрация и основен момент в програмата на „Продължаваме промяната“ е справянето с корупцията в страната. И занапред ще осигурява непоколебима подкрепа за политиката на ЕС за защита на законността в страните-членки, включително обвързването на еврофондовете с върховенството на правото и засилването на ролята на европейския прокурор. Първите стъпки в тази насока бяха вече направени през краткото съществуване на правителството на ПП и на 47-ия парламент, а именно – осигуряване на оперативна самостоятелност на европейската прокуратура и закриване на специализираните съд и прокуратура, служещи единствено като чадър на корупционни схеми и инструмент срещу прогресивните сили.

Последно, но не и по важност, партията смята, че е въпрос на национален интерес за България е постигането на независимост от руските енергоизточници и диверсифицирането на енергийните източници на страната като цяло. И в тази насока „Продължаваме промяната“, въпреки трудната коалиция, от която беше част, показа последователност в своите заявки и воля за изпълнението им. След като Русия спря подаването на газ към България, като едностранно наруши съществуващия договор за доставка, нашето правителство успя в кратки срокове да осигури алтернативни източници на газ. ПП не се поколеба нито за миг в това дали да търси начини за възстановяване на отношенията с „Газпром“ или да върви към реална диверсификация на източниците на газ, а се концентрира върху второто. Интерконекторът с Гърция беше практически завършен през юли, а два месеца по-късно той вече разполагаше с всичката необходима документация да изпълнява своята роля да осигурява алтернативни доставки на синьо гориво. Бавен от предишни правителства в продължение на години, този изключително важен за България проект беше оперативно завършен само за седем месеца по време на управлението на ПП. Пускането в експлоатация на интерконектора веднага доведе до падане на цената на газа с около 34 %, а европейските ни партньори не спестиха суперлативи за събитието, като Урсула фон дер Лайен дори нарече интерконектора „свобода за България от руската енергийна зависимост“. 

Макар и да се счита, че най-важният приоритет в сферата на енергетика е диверсифицирането на енергийните доставки за България, „Продължаваме промяната“  иска също да работи за зачитане на националните енергийни приоритети и особености на българската икономика в преговорите по Зелената сделка, както и да разработи и подкрепи политики, облекчаващи разходите за енергия на средното българско семейство.

В заключение, приоритетите на „Продължаваме промяната“ във външната политика са: ясно и категорично отстояване на евроатлантическите ценности като наш непоколебим цивилизационен избор; ефективна интеграция в европейското семейство; последователни усилия за присъединяване към еврозоната и шенгенското пространство и утвърждаване на България като регионален лидер чрез целенасочени действия в посока присъединяване на Западните Балкани към ЕС. Въпреки усложненията, текущата външнополитическа ситуация предоставя и възможности за нашата държава, да възприеме водеща роля, чрез позиции и действия, като работи за стабилността на региона и служи за пример в добросъседските отношения между балканските държави.