Факторът „страх” тресеше Скопие
Евгений Еков: За всеки, който се интересува от Балканите, е повече от ясно че България винаги е помагала на новата държава Република Северна Македония (РСМ) в най-трудните за нея времена и очевидно така ще продължи и в бъдеще. Но много хора, нарочно или не, забравят съдбоносния период от 1989 до 2001 г., рамкиран от началото на разпада на Югославия и въоръжения конфликт в Македония.
Втората Голгота на Гоце Делчев
Евгений Еков: В навечерието на 120-годишнината от гибелта на Апостола при обработката на фонда на „Българска фотография“ открих 51 уникални негативи, които съдържат снимки от пренасянето на костите на Гоце Делчев от София в Скопие на 7 и 8 октомври 1944 г. Тези негативи са останали в архивите без да бъдат показани, поради гузната съвест на българските управници през първите 45 години след 9 септември 1944 г. и поради нехайството на тези, които идват след това на власт. Това е в продължение на цели 77 години!
Нова земя
Деян Драгиев: Инвестицията на българската власт в Македония е колосална, разглеждана в светлината на общите стопански показатели на страната, а и на факта, че македонските земи в крайна сметка не са официално признати за анексирани от Царството. През 1941 г. се инвестира сумата от над 8 млрд. лева, през 1942 г. се инвестират над 14 млрд. лева, а през 1943 г. инвестицията е за над 27 млрд. лева.
Игрището на империите
Александър Стоянов: Игрище на Великите сили и жива рана на българската външна политика, Македония и до днес продължава да е неразрешим ребус за дипломатите – както в София, така и в Брюксел, Москва и Вашингтон.
София не трябва да се отказва от диалога и интересите си в Република Северна Македония
Руслан Tрад: Една от особеностите на проблема между София и Скопие е всъщност колко малко знаем един за друг, независимо от географската ни близост, общата история, семейните и културни връзки и дори практическата липса на езикова бариера.
Песни за Македония
Иван Куцаров: След 1989 г. България не само не формулира единна национална политика спрямо Македония, но и си затваря очите за истинските намерения на Скопие. Това води до дистанция в отношението към България в политически, икономически и културен аспект.
България на енергиен кръстопът
Яна Палагачева: Електроенергийният ни пазар е доста по-добре развит и вследствие на това - по-прозрачен от газовия. Въпреки това объркващи и непоследователни сюжети не липсват и там.
Науката в България вече има решенията за ВЕИ у нас
Петър Теодосиев: България има невероятния шанс да разполага с гигантски потенциал от естествени способи за добив на енергия. Те са даденост, която притежаваме наготово и би било изключително несъобразително да не се възползваме от нея на максимум. Особено при положение, че науката в България вече има решенията за ВЕИ в страната. Ако искаме да добиваме, трябва просто да се консултираме с експертите и учените, които могат да поставят индустрията, домакинствата и бизнеса на съвсем други енергийни релси, така че дори да изнасяме електроенергия и да реализираме огромни печалби от това.
Справедлив енергиен преход в контекста на енергийната сигурност
Вени Кожухарова: Бруталната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. върна Европа в XX в. и отново изкара на преден план в публичното пространство въпроса за националната сигурност. В контекста на националната сигурност, енергийната сигурност зае ключово място. Видяхме как изкопаемите горива се превърнаха в геополитическо оръжие, а зависимостта на Европа от Русия и руския газ в първите шест месеца на войната доведе до риск от една студена зима. Нарасна необходимостта бързо да се намери начин да се диверсифицират както източниците на газ, така и като цяло източниците на енергия.
Либерализация на газовия пазар в България
Юлия Георгиева: Влизането в експлоатация на интерконектора, доставящ природен газ от Каспийския регион през Трансадриатическия газопровод към българския пазар, беше забавен повече от 12 години. Изводът е, че съседните пазари около нас отчитат ползите от природния газ, докато в България изглежда сме изгубили интереса си – но не и когато той е държавен.
Енергийната сигурност на България
Симеон Белорешки: Ако има прозрачност и открита дискусия, ще се родят и много други идеи и ще се излезе от руслото на лобизма и финансовите интереси . Макар и силно закъсняла с реформите, Българската енергийна система много лесно може да бъде отново водеща, както беше продължение на много години.
Интерконекторът между Гърция и България като пример за енергийната независимост на България и региона
Теодора Георгиева: Войната в Украйна доведе до значителни промени в енергийния сектор в региона и в цяла Европа. Общият стремеж да се изолира руският природен газ като основен източник на доставки и да се подсигурят нови, краткосрочни и дългосрочни решения и надеждни маршрути за внос на енергия, доведе до по-засилена политика за развиване на регионални проекти за енергийна свързаност между страните-членки на ЕС и държавите от Западните Балкани.
Китай се опита да продаде въглищните си мечти на Балканите, но не успя. Какво следва?
Мирела Петкова: Разказът на Пекин за Западните Балкани не е уникален, а е идентичен с приказката, която Китай разказва за себе си по света – че Китай е синоним на икономическо чудо. Освен това според наратива, сътрудничеството с Пекин води до успех и за двете страни, а не е едностранно, в полза на Китай, за разлика от други страни с колониални традиции.
Страните от Заливът и Африка помагат на ЕС да се освободи от руския газ
Мохамед Халаф: Понастоящем около 80% от катарския газ отива в страните на Изтока и само 20% се доставя на Запад. Стремежът на Доха е към 2028 г. разпределението на износа на природен газ да бъде разделено поравно между Изтока (Азия) и Запада.
Енергийната обезпеченост като частен случай на общата стопанска сигурност
Георги Ганев: Изумително е как по-малко от година по-късно се оказа, че не само нито една от мрачните и катастрофални прогнози не се сбъдна, но и на европейско, и на българско ниво се случи точно обратното.
По пътя на енергийната независимост
Тихомир Христов: Българската енергетика, която до 2022 г. зависеше от около 75% руски внос, разкри отново уязвимостта на българския енергиен сектор и подчерта спешната нужда от диверсификация и по-голяма енергийна независимост.
Войната на Русия в Украйна е и конфликт за контрол върху ресурси
Руслан Трад: “Инвазията на Русия парализира големи сегменти от украинската икономика с глобални последици.”
Борбата за ресурси на великите сили
„Знанието е сила“. „Жилите на войната са безкрайните пари“.
„Черното злато“.
O, mia patria, sì bella e perduta!
Иван Куцаров: корупцията е основна причина за забавеното развитие на България и липсата на догонване на страните от Западна Европа.
Международни бойци
доктор Ася Методиева: Чуждестранните бойци в Украйна се самоорганизират чрез малки неформални групи от връстници. Повечето от тях нямат предишен боен опит или сериозна военна подготовка.