България на енергиен кръстопът
Яна Палагачева: Електроенергийният ни пазар е доста по-добре развит и вследствие на това - по-прозрачен от газовия. Въпреки това объркващи и непоследователни сюжети не липсват и там.
Науката в България вече има решенията за ВЕИ у нас
Петър Теодосиев: България има невероятния шанс да разполага с гигантски потенциал от естествени способи за добив на енергия. Те са даденост, която притежаваме наготово и би било изключително несъобразително да не се възползваме от нея на максимум. Особено при положение, че науката в България вече има решенията за ВЕИ в страната. Ако искаме да добиваме, трябва просто да се консултираме с експертите и учените, които могат да поставят индустрията, домакинствата и бизнеса на съвсем други енергийни релси, така че дори да изнасяме електроенергия и да реализираме огромни печалби от това.
Справедлив енергиен преход в контекста на енергийната сигурност
Вени Кожухарова: Бруталната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. върна Европа в XX в. и отново изкара на преден план в публичното пространство въпроса за националната сигурност. В контекста на националната сигурност, енергийната сигурност зае ключово място. Видяхме как изкопаемите горива се превърнаха в геополитическо оръжие, а зависимостта на Европа от Русия и руския газ в първите шест месеца на войната доведе до риск от една студена зима. Нарасна необходимостта бързо да се намери начин да се диверсифицират както източниците на газ, така и като цяло източниците на енергия.
Либерализация на газовия пазар в България
Юлия Георгиева: Влизането в експлоатация на интерконектора, доставящ природен газ от Каспийския регион през Трансадриатическия газопровод към българския пазар, беше забавен повече от 12 години. Изводът е, че съседните пазари около нас отчитат ползите от природния газ, докато в България изглежда сме изгубили интереса си – но не и когато той е държавен.
Енергийната сигурност на България
Симеон Белорешки: Ако има прозрачност и открита дискусия, ще се родят и много други идеи и ще се излезе от руслото на лобизма и финансовите интереси . Макар и силно закъсняла с реформите, Българската енергийна система много лесно може да бъде отново водеща, както беше продължение на много години.
Интерконекторът между Гърция и България като пример за енергийната независимост на България и региона
Теодора Георгиева: Войната в Украйна доведе до значителни промени в енергийния сектор в региона и в цяла Европа. Общият стремеж да се изолира руският природен газ като основен източник на доставки и да се подсигурят нови, краткосрочни и дългосрочни решения и надеждни маршрути за внос на енергия, доведе до по-засилена политика за развиване на регионални проекти за енергийна свързаност между страните-членки на ЕС и държавите от Западните Балкани.
Китай се опита да продаде въглищните си мечти на Балканите, но не успя. Какво следва?
Мирела Петкова: Разказът на Пекин за Западните Балкани не е уникален, а е идентичен с приказката, която Китай разказва за себе си по света – че Китай е синоним на икономическо чудо. Освен това според наратива, сътрудничеството с Пекин води до успех и за двете страни, а не е едностранно, в полза на Китай, за разлика от други страни с колониални традиции.
Страните от Заливът и Африка помагат на ЕС да се освободи от руския газ
Мохамед Халаф: Понастоящем около 80% от катарския газ отива в страните на Изтока и само 20% се доставя на Запад. Стремежът на Доха е към 2028 г. разпределението на износа на природен газ да бъде разделено поравно между Изтока (Азия) и Запада.
Енергийната обезпеченост като частен случай на общата стопанска сигурност
Георги Ганев: Изумително е как по-малко от година по-късно се оказа, че не само нито една от мрачните и катастрофални прогнози не се сбъдна, но и на европейско, и на българско ниво се случи точно обратното.
По пътя на енергийната независимост
Тихомир Христов: Българската енергетика, която до 2022 г. зависеше от около 75% руски внос, разкри отново уязвимостта на българския енергиен сектор и подчерта спешната нужда от диверсификация и по-голяма енергийна независимост.
Войната на Русия в Украйна е и конфликт за контрол върху ресурси
Руслан Трад: “Инвазията на Русия парализира големи сегменти от украинската икономика с глобални последици.”
Борбата за ресурси на великите сили
„Знанието е сила“. „Жилите на войната са безкрайните пари“.
„Черното злато“.
O, mia patria, sì bella e perduta!
Иван Куцаров: корупцията е основна причина за забавеното развитие на България и липсата на догонване на страните от Западна Европа.
Международни бойци
доктор Ася Методиева: Чуждестранните бойци в Украйна се самоорганизират чрез малки неформални групи от връстници. Повечето от тях нямат предишен боен опит или сериозна военна подготовка.
Войната срещу Украйна - настоящи и бъдещи рискове за България
Тихомир Христов: Осем години след началото си конфликтът в Украйна навлезе в нова фаза с нападението на Руската федерация срещу Киев през февруари 2022 г. Тази агресия съществено прекрои европейската сигурност, част от която е и България.
Променящата се роля на България покрай войната в Украйна
Радан Кънев: Изолацията на Руската империя и преместването на нейната борба за запазване на геополитическо влияние от Балканите в Крим и Донбас са историческа възможност за осъществяване на закъсняло пълноценно членство на България в Обединена Европа.
България и военната помощ за Украйна – практически измерения
Доц. Георги Цветков: Включването на България в оказването на военна помощ за Украйна се превърна във важен вътрешнополитически въпрос в страната, предизвиквайки необичайно остри политически дебати в сравнение с останалите държави от НАТО и ЕС.
Как руската пропаганда се опитва да формира настроения в България
Мина Киркова: През 2018 г. общо 153 руски дипломати са експулсирани от редица западни държави в отговор на участието на Москва в отравянето на бившия двоен агент на Руската федерация Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Тогава България е една от държавите, която се въздържа от подобни действия.
Отбрана и устойчива демокрация
доц. Велизар Шаламанов: За България и отбраната, и демокрацията изискват първо сериозно усилие по „депутинизация“ на институциите, образователната система и инфраструктурата за научни изследвания и иновации
За външната политикана европейска България
Андрей Гюров: Не може да има две мнения по въпроса какъв следва да бъде цивилизационният избор на България: заедно с Европа или от другата страна на ново-издигаща се Желязна завеса.