Интерконекторът между Гърция и България като пример за енергийната независимост на България и региона
Интерконекторът IGB поставя по нов начин България на енергийната карта на региона
През последните години ставаме свидетели на това как природният газ набира все по-голяма популярност като по-чиста алтернатива на въглищата и петрола в производството на електроенергия и други индустриални приложения. Търсенето на природен газ расте, особено в Азия, където страни като Китай и Индия инвестират сериозно в инфраструктура за природен газ, за да подкрепят растящите си икономики.
Въпреки това цените на природния газ също демонстрираха нестабилност през последните няколко години поради редица фактори, включително промени в динамиката на търсенето и предлагането, метеорологични модели, геополитическо напрежение и икономическа несигурност.
Пандемията от COVID-19 оказа значително влияние върху пазара на природен газ, като спадът в индустриалната активност доведе до намаляване на търсенето и цените. Решаващ фактор, който повлия особено силно на европейските пазари в началото на 2022 г. и генерира допълнителна нестабилност през следващите месеци, беше началото на военните действия на Русия срещу Украйна, които дестабилизират региона и преначертават реалностите в Европа.
IGB е първият изцяло автоматизиран газопровод в България. / IGB Архив
Войната в Украйна доведе до значителни промени в енергийния сектор в региона и в цяла Европа. Общият стремеж да се изолира руският природен газ като основен източник на доставки и да се подсигурят нови, краткосрочни и дългосрочни решения и надеждни маршрути за внос на енергия, доведе до по-засилена политика за развиване на регионални проекти за енергийна свързаност между страните-членки на ЕС и държавите от Западните Балкани. В този контекст, България и нейните съседки също приоритизираха подсигуряването на разнообразни и надежди източници на природен газ и достъп до втечнен природен газ (LNG), който ще играе все по-сериозна роля.
Ключова роля в този процес играе инфраструктурата, с която държавите разполагат – като капацитет, разширения и възможности на националната преносна мрежа и в по-широк план, като налична и проектирана инфраструктура за свързаност и интеграция със съседни държави и енергийни коридори за доставки от сигурни източници. В изострената и несигурна атмосфера на 2022 г., скорошната реализация на интерконектора, свързващ газопреносните системи на Гърция и България, за броени дни прерасна от ключов национален приоритет в кауза с международно значение.
Проектът за междусистемна газова връзка, която да свързва националните преносни мрежи на България и Гърция (IGB), се зароди като по-сериозна идея с перспектива за реализация през 2009 г. след кризата със спрените доставки от Русия, когато България пряко усети опасната позиция да е зависима от един-единствен източник на природен газ. IGB се превърна в своеобразен наследник на проекта „Набуко“, с основната цел да отвори нов маршрут за внос на природен газ към Югоизточна и Централна Европа от източници в Каспийския регион. Реалните усилия по реализация на тази идея стартираха през 2015 г., когато започна изграждането на екип с доказани специалисти с международен опит и като проектна компания ICGB поведе системни преговори и последователни усилия за гарантиране на финансиране за изграждането на газопровода.
Разглежда се възможност за увеличаване на капацитета на газопровода до 5 млрд. куб. м годишно. / IGB Архив
Проектът срещна сериозен интерес на европейско ниво още в този ранен етап на подготовка, макар мнозина да нямаха доверие в ползата от изграждане на подобна инфраструктура. С днешна дата общата стойност на проекта достигна 253 млн. евро, които са обезпечени със средства на акционерите БЕХ и IGI Poseidon, 109.9 млн. евро, под формата на дългосрочен заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), безвъзмездно финансиране в размер на 45 млн. евро, по линия на Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ) и 39 млн. евро, отпуснати по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК).
Съоръжението се превърна в пионерско начинание на много нива – технически, инженерно, геостратегически. Макар с обща дължина 182 км, газопроводът минава през изключително тежко трасе – планински и пресечени терени, няколко типа почва, прекосява река Марица и язовир „Студен кладенец“, както и съществуващи наземни съоръжения. Двете подводни пресичания се осъществиха посредством хоризонтално насочено сондиране, за да се гарантира минимално въздействие върху околната среда – подводен сондаж с подобна дължина до момента не беше изпълняван успешно в България. Пресичането под „Студен кладенец“ доближава 2 км, което го нарежда на трето място в Европа – невероятно постижение на техническия екип на ICGB и още едно доказателство за потенциала и способностите на българските експерти. IGB е и първият изцяло автоматизиран газопровод в страната, с технологии, които вече задават тенденциите в сектора.
Началото на търговската експлоатация на тази инфраструктура отбеляза повратен момент за позицията на България на енергийната карта. Към момента страната ни не само обезпечава над една трета от вътрешното потребление за зимния сезон през този нов маршрут, ползвайки не руски газ, но и предоставя възможност за транзит към други държави в региона, подпомагайки енергийната им сигурност като лоялен европейски и атлантически партньор. В тежките зимни месеци IGB позволи пренос на количества природен газ към Молдова, което обезпечи битовото и промишленото потребление на страната. Пренос е възможен и към Украйна – отново през Трансбалканския газопровод, който работи в отлична синергия с IGB и дава възможност азерски газ да достига до региони, пряко засегнати или индиректно афектирани от продължаващата руска агресия в Украйна. Това е ясно доказателство, че инвестицията за този проект и усилията за неговата реализация имат ефект, надхвърлящ значително националните граници на Гърция и България. IGB е единствената директна връзка на България с Южния газов коридор, като се включва в маршрута на доставки през Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP). Той е ключова част и от Вертикалния газов коридор, свързващ преносните системи на Гърция, България, Румъния и Унгария, подкрепен от Европейския съюз.
Благодарение на геостратегическата си локация, интерконекторът ще работи в отлична синергия и с планираните LNG терминали в Гърция, в района на Александруполис. Първият терминал при Александруполис вероятно ще влезе в експлоатация в началото на 2024 г. – това ще даде сериозен тласък на пазарния интерес и към IGB, като очаквам да е достатъчно основание за увеличаване на капацитета на газопровода до 5 млрд. куб. м годишно. Тази възможност е планирана от самото начало на работа по проекта, макар преди войната очакванията да бяха пазарът да се развие достатъчно в тази посока в рамките на доста по-дълъг период. Новата реалност в региона изведе енергийната сигурност на преден план и измени чувствително пазарните нагласи, така че в ICGB вече проучваме доколко би било обосновано инвестирането в разширение на инфраструктурата. В рамките на 2023 г. ще се проведе пазарен тест, който да даде първите индикации за това, докато паралелно текат разговори с гръцкия национален оператор DESFA, който също има пряко отношение към тази следваща фаза на развитие на инфраструктурата.
Въвеждането на IGB в експлоатация бе уважено на най-високо ниво от ЕК и от редица държавни лидери. / IGB Архив
Над 10,4 млн. мегаватчаса или 892 млн. куб. метра са пренесени по газопровода за първите седем месеца на търговска експлоатация. Сериозна част от тези количества не са транзит, а остават за вътрешно потребление и допринасят за сериозна конкурентност и оптимизиране на цени на индустрията и крайния потребител. Интерконекторът предоставя възможност за диверсификация на източниците не само на национално ниво, а дава възможност и за директен достъп на редица български общини до газопреносна мрежа, които до момента не са имали опция за свързаност. ICGB вече има изградено сътрудничество с лицензираните за региона газоразпределителни дружества и проявили интерес индустриални клиенти в градове по трасето на интерконектора. Подсигуряването на битовите нужди и диверсифицирането на достъп до преносна мрежа са само част от ключовите ползи, които инфраструктурата носи на местния пазар. Това има своя директен ефект върху крайните потребители - навлизането на нови търговци значително подобрява конкуренцията на пазара на природен газ, което от своя страна води до конкурентни цени и прави синьото гориво по-достъпно за бизнеса и домакинствата.
Гледайки напред към ролята на инфраструктурата в развитието на сектора, в следващите няколко години основният стимул трябва да е изграждането на сигурни, предвидими и финансово изгодни модели за подсигуряване на енергийните доставки. Вярвам, че тепърва предстои истинският бум на зелените технологии и устойчивите инициативи за енергиен преход към нови по-екологични варианти. Дори и в момента работим вътрешно по анализ на възможностите за пренос на определени количества водород по вече наличната инфраструктура на газопровода, за да подпомогнем и допринесем към усилията на България за достигане на общите европейски цели за зелена енергия. Това е процес, който трябва да се случва в синхрон и с другите енергийни оператори в съседство, така че на тази тема гледам в перспектива като още една възможност за засилено сътрудничество и свързаност.
В дългосрочен план има няколко основни сценария, които могат да бъдат очертани за нашия регион – продължаваща нестабилност, възстановяване на потреблението на газ и преминаване към възобновяема енергия.
Има експертно обоснована вероятност цените на природния газ да останат нестабилни поради фактори като колебания в търсенето и предлагането, климатични модели, геополитическо напрежение и икономическа несигурност. Тези фактори могат да затруднят прогнозирането на бъдещи цени и да създадат предизвикателства за компаниите, които разчитат на природния газ като суровина или гориво. Необходимо е да има рискови анализи при развитието на новите проекти.
Отделно, тъй като световната икономика все още се възстановява от пандемията и промишлената активност се увеличава, може да видим възстановяване на потреблението на природен газ при настоящите ценови нива. Въпреки това степента на това възстановяване ще зависи от различни елементи като темпото на икономическо възстановяване, наличието на други енергийни източници и индивидуалните правителствени политики, политиките за енергийния микс и разпоредби и регулации на страните в региона и ЕК като двигател.
Важно е да се има предвид и все по-засилените опасения относно изменението на климата. В тази връзка може да се види пренасочване към възобновяеми енергийни източници като вятър и слънце, което може да повлияе на търсенето на природен газ. Вече има редица международни инициативи в тази посока, включително амбициозни проекти за подводни връзки за пренос на електроенергия, генерирана от ВЕИ. Природният газ обаче по всяка вероятност ще продължи да играе важна роля в енергийния микс в продължение на много години, особено като по-чиста алтернатива на въглищата и петрола в производството на енергия и промишлените приложения, като важна балансираща енергия, даваща устойчивост.
В заключение, глобалната динамика на природния газ вероятно ще остане сложна и несигурна през следващите години. Докато някои фактори могат да стимулират търсенето на природен газ, други могат да създадат нестабилност в цените. Компаниите и политиците ще трябва внимателно да наблюдават тези тенденции и да се адаптират към променящата се динамика на пазара на природен газ. ЕК има водеща роля в стимулирането на нисковъглеродна икономика и въвеждане на регулации. Остава ролята на ICGB като преносен оператор да гарантира работеща инфраструктура, обезпечаваща сигурен, надежден пренос и която позволява изпълнение на договорите за пренос на газ в полза на всички заинтересовани страни, бъдещи клиенти и партньори.
