Китай се опита да продаде въглищните си мечти на Балканите, но не успя. Какво следва?

72 централи в 22 държави, равняващи се на близо 58 гигавата мощност. Това е резултатът за въглищната индустрия, която е подкрепена от китайски заеми и инвестиции в глобален мащаб в последните 23 години. Си Дзинпин, генералният секретар на Китайската комунистическа партия (ККП), сложи край на въглищните стремежи на редица страни с изказването си през септември 2021 г. пред общото събрание на ООН, в което изрази солидарната позиция на Китай към развиващите се страни, които се борят с климатичните промени и стремежа на Пекин към нисковъглеродна енергия. Иначе казано, край на китайската финансова подкрепата за нови въглищни проекти в чужбина.

Какво се случи на практика? Китай наистина прекрати глобалното финансиране на въглища, но не последва скок в подкрепата на възобновяеми източници на енергия. Балканите не са изключение. Как се стигна дотук и какво да очакват държавите в Югоизточна Европа – повече пари за възобновяеми източници на енергия или застой в енергийните финансови потоци?

Как се продават въглищни мечти?

Би било подвеждащо да кажем, че Китай е най-големият източник на средства за развитието на въглищна енергия в световен мащаб – макар държавните и политически банки с дълбоки джобове и значителният технически опит със сигурност да помагат за този имидж.

Разглеждайки данни от 2021 г. (преди Китай да се ангажира със спирането на финанси зад граница), държавата е най-големият публичен източник за задгранични въглищни централи – китайските финанси са равностойни на 13% от капитала, който формира глобалния задграничен въглищен флот. Останалите 87% са от други източници, като главният е частния сектор от страните в групата на седемте (Г-7) и други развити икономики.

Под флага на инициативата „Един пояс, един път“ (Belt and Road Initiative) обаче стремежите, заемите и инвестициите, идващи от китайска територия, придобиха възможността да бъдат „опаковани“ под чадъра й, което ги направи по-лесно разпознаваеми. Вследствие на това се „напомпа“ идеята за това как да се възприемат тези инвестиции като размер.  Ако погледнем глобалните енергийни потоци излизащи от Китай в обективна перспектива, ще видим, че балканският регион е изключително слабо засегнат в сравнение с други региони в света – Южна Америка, всички географски области на Африка, Югоизточна Азия, Централна Азия.

Въпреки това, в европейски контекст, Балканите се превърнаха в гореща точка за мащабни китайски инвестиции и кредитиране на енергийни проекти. Ключовите дейности на Китай включват модернизация на съществуващите въглищни централи и изграждане на нови блокове от китайски строителни консорциуми.

Защо втората най-голяма икономика прояви интерес към това да финансира строежи и преоборудване на въглищни централи на Балканите? Отговорът е многостранен. Докато дейностите на Китай в редица африкански държави като Ангола, Нигерия и Судан, често са приписвани на китайската нужда от петрол и суровини, необходими за икономическото развитие на страната, подобно обяснение не е приложимо за Балканите, които не са мека на силно значими ресурси.

На първо място – Югоизточна Европа е икономическа ниша, която е неоткрита или игнорирана целенасочено от други играчи на пазара. Балканският енергиен сектор е привлекателен за китайските финансиращи институции и строителни фирми, тъй като големите западни компании и европейските банки за развитие не правят значителни капиталови инвестиции във въглищния сектор поради замърсяването, което използването на въглища причинява.

На второ място – капацитета. Експлозивното икономическо разрастване на китайската икономика доведе и до най-големия строителен пазар в света, създавайки компании с невероятен капацитет, ресурс и желание за растеж навън. В годишният индекс на 225-те най-добри глобални изпълнители за 2022 г., 8 от 10-те предприятия в челната десетка са китайски. Класирането е на база приходите от строителство, генерирани извън държавата на произход на въпросните компании.

На трето място – слабите законови механизми, в сравнение с други части на Европа. Макар че страните на Балканите имат причина да се стремят да уеднаквят законовите си рамки максимално с тези на европейското законодателство, това не се случва съвсем така по ред комплексни вътрешни причини.

Износът на Китай се повиши неочаквано през март, въпреки покачването на лихвените проценти и спада на търсенето на стоки в САЩ и Европа. Контейнерите се транспортират с камиони на Тихоокеанския международен терминал на пристанище Тиендзин в северен Китай. 11 април 2023 г. Zhao Zishuo/Xinhua via AP

Засилените икономически отношения, които прерастват в политически връзки с местните елити, трябва да се разгледат и в по-широкия контекст на китайското позициониране в международното пространство и търсенето на съмишленици за противопоставяне на конкретни норми и правила.

Пекин неспирно оформя и представя идентичността си на развиваща се страна, която е страдала дълго под управлението на западните сили – наратив, който резонира силно не само в развиващите се страни в Африка и Латинска Америка, но и на Балканите, където идентичността нерядко се формира точно по оста – Изток-Запад.

Разказът на Пекин за Западните Балкани не е уникален, а е идентичен с приказката, която Китай разказва за себе си по света – че Китай е синоним на икономическо чудо. Освен това според наратива, сътрудничеството с Пекин води до успех и за двете страни, а не е едностранно, в полза на Китай, за разлика от други страни с колониални традиции.

Макар западната ориентация и интеграция да продължава да бъде преобладаващата политическа парадигма и първа точка в дневния ред на държавите от Западните Балкани, това е главно на повърхността. С нарушението на редица стандарти и огромната липса на прозрачност в обществените поръчки, сътрудничеството между китайски банки и компании с балкански политически елити, на практика отдалечава Западните Балкани от статуса им на страни-членки на Европейския съюз и от неговите ценности. В краткосрочен план навлизането на Китай във въглищния сектор позволи на държавите да избегнат стриктните екологични стандарти на Съюза.

А защо говорим главно за въглища? Защото това е основната енергийна технология, която Китай подкрепя в тази част на света. Разглеждайки всички енергийни финансови потоци към Балканите, ще видим малките изключения – като средствата за водноелектрически централи в Босна и Херцеговина.

За сметка на това проектите свързани с въглища са една цяла върволица: завършеното строителство през 2016 г. на топлоелектрическата централа „Станари“ в Босна и Херцеговина; незавършеният проект на седми блок на централата в Тузла в Босна и Херцеговина; незавършената централа в Углевик в Босна и Херцеговина; незавършените дейности по централите в Каменград, Гачко, и Бановичи в Босна и Херцеговина; незавършеното преоборудване на централата в град Плевля в Черна гора; незавършеният строеж на ТЕЦ „Колубара Б“ край Белград в Сърбия; завършеният ремонт на блоковете Б1 и Б2 на ТЕЦ „Костолац“ в Сърбия и незавършеният строеж на блок Б3. Видно е, че голяма част от проектите не са се реализирали дълго преди новата траектория на Китай да влезе в сила, което правопропорционално се отразява и на имиджа на Пекин в региона, като на актьор, който повече обещава отколкото дава. 

Посетители на въглищната мина Xiaobaodang стоят близо до плакат, популяризиращ 5G технологията, използвана в подземната мина близо до град Шенму в северозападната китайска провинция Шанси. сряда, 26 април 2023 г. AP Photo/Ng Han Guanv

В комбинация с ниските нива на инвестиции във възобновяеми източници на енергия е трудно да се каже, че Китай е значителен енергиен играч в региона, но дори малкото му реализирани проекти са достатъчно силно подривни от гледна точка на екологични стандарти и прозрачност на обществените процедури. Ако се питаме защо държавите от региона са работили по толкова проекти свързани с въглища, знаейки колко замърсяват и колко финансово несигурно е бъдещето им, може да си отговорим само с една статистика. 67% от производството на електроенергия в Сърбия е в резултат от горене на въглища.  Числото е 65% в Босна и Херцеговина. Зависимостта от въглища в региона не е непреодолима, но със сигурност изглежда така. 

Какво става в Китай?

На политическо ниво, ясно има единодушие към декарбонизиране на задграничните инвестиции на Пекин, поне що се отнася до премахване на въглищата.

През януари 2022 г. Министерството на търговията и Министерството на екологията и околната среда съвместно издадоха насоки за зелено развитие на чуждестранните инвестиции, в които се акцентира върху важността на управлението на риска за околната среда през целия жизнен цикъл на конкретен проект в контекста на „Един пояс, един път“.  Казано по-просто, тези мерки са насочени към това да стимулират организациите, които отпускат средства за енергийни проекти, било то инвестиции или заеми, да прилагат по-строго международните стандарти за управление на екологичния риск.

Национална комисия за развитие и реформи, китайската макроикономическа изпълнителна агенция под опеката на централното правителство, публикува становище през март 2022 г., в което се постановява не само край на подкрепата на въглищни централи в чужбина, но и на подкрепа за нисковъглеродното развитие на вече съществуващи проекти, което на практика означава преоборудване и подобряване на ефикасността. Синхронът между китайските институции е явен.

На икономическо ниво, сигнали също са налице – повечето големи държавни банки, създадени през 90-те години за финансиране на големи инфраструктурни проекти, като Експортно-импортната банка на Китай, оповестяват, че повече няма да предлагат финансиране за задгранични въглищни проекти.

На практика и у дома обаче изследвания на Центърът за изследване на енергетиката и чистия въздух показват, че през 2022 г. разрешителните за нови въглищни централи в Китай са достигнали най-високото си ниво от 2015 г. насам. Повече от 50 гигавата въглищни мощности са започнали или възобновили дейност през 2022 г. – това е 50% повече от предходната 2021 година. Обяснението е далеч от просто, но дори държавата да увеличава бързо и възобновяемата си енергия, енергийният гръбнак на страната остава много силно зависим от въглищата за справяне с пиковите натоварвания в системата и за управление на променливостта в търсенето. Резултатът все пак е крайно песимистичен за климатичните цели на Китай, които се оценяват като крайно недостатъчни за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C. Макар китайската страна да е дала обещание за край на спонсорирането на въглища в чужбина и да го е спазила, малко е свършено във вътрешен контекст за справяне с ограниченията, които поддържат зависимостите от въглища.

Ако се опитаме да разгледаме къде отиват финансовите потоци, които преди течаха към въглищата, отговорът не би бил еднозначен. Като цяло – никъде, защото в резултат на различни фактори, включително силният шок от коронавирус пандемията и покачващата се цена на горивата в резултат на руската инвазия в Украйна, инвестициите в енергетиката намаляват, а не се увеличават. Международната агенция по енергетика заключава, че субсидиите за проекти с чиста енергия в развиващите се икономики остават на нивата от 2015 г.

Това се потвърждава и в откритията на Центърът за зелени финанси и развитие, една от най-детайлните изследователски организации, що се отнася до средства, изхарчени в контекста на „Един пояс, един път“.  Инвестициите, свързани с енергетика, в контекста на „Един пояс, един път“ са били рекордно ниски през 2022 г. в сравнение с всички предходни години от 2013 г. насам. И дори в контекста на края на субсидиите за въглища, възобновяемите източници са по-малко предпочитани от природния газ, който успява да достигне 40% от всички спонсорирани проекти през 2020 г. В този контекст политическите сигнали и решения на Пекин могат да се разглеждат не от гледната точка на декарбонизацията, а  през призмата на прекратяването на подкрепата за въглища в чужбина – главно заради високите имиджови щети, които са обвързани с използването на въглища.

Китай се опитва да подобри своите показатели за безопасност във въглищните мини като част от натиск от страна на Националната енергийна администрация за увеличаване на производството и спиране на честите аварии и срутвания. Въглищна мина Hongliulin, провинция Шанси. 25 април 2023 г. AP Photo/Ng Han Guan

Балканите не са в по-различна позиция – финансовите ресурси за енергетика са пресъхнали и тук. През 2022 г. най-много финанси за енергийни проекти са получили Саудитска Арабия, Аржентина, Индонезия, Ирак и Лаос. Единствената балканска държава, която попада в топ 30, е Босна и Херцеговина заради споразумението между Република Сръбска и държавната компания за национална авиотехнология. Съгласно него последната трябва да построи водноелектрическа централа недалеч от град Фоча.

Какво можем да предвидим за бъдещето на китайските енергийни инвестиции на Балканите? Малко. Това, което е сигурно е, че въглищата и невъзобновяемите източници на енергия ще излизат все по-скъпо от финансова гледна точка, а китайските компании рядко се съсредоточават в нерентабилни за тях проекти. Същевременно това не означава и че ще видим бум на субсидиите за соларни паркове и вятърни централи на Балканите – по-малките проекти също не са апетитни, защото колкото и да са финансово устойчиви, те са миниатюрни за мащаба на Пекин. Китайските енергийни инвестиции на Балканите остават на заден план до появяването на нов шок в международната система, който да им даде тласък или окончателно да ги направи недобре дошли.