Дни след руската инвазия в Украйна, президентът Володимир Зеленски обяви създаването на Международния легион за териториална отбрана на Украйна (Международен легион). От първите дни на войната, Зеленски твърди, че „това не е просто инвазия на Русия в Украйна, това е началото на война срещу Европа. Против единството на Европа. Против [основните] човешки права в Европа. Против всички правила за съвместно съществуване на континента.“ (25 февруари 2022 г.). 

Формулирането на европейската идентичност като застрашена позволи да бъде обявена общоевропейска отбранителна мобилизация на най-ранния етап от конфликта и по този начин Зеленски призова чуждите граждани „…да се присъединят към защитата на сигурността в Европа: „Всеки, който иска да участва в защитата на сигурността в Европа, може да дойде и да застане рамо до рамо с украинците срещу нашествениците от 21-ви век … сега се решава съдбата не само на нашата държава, но и какъв ще бъде животът в Европа”.“ (24 февруари 2022 г.). Посланията на Зеленски имаха силен отзвук сред политическите лидери в цяла Европа, както и сред по-широката европейска общественост. След създаването на Международния легион политиците в цяла Европа бяха предпазливи в преценките дали мобилизирането на чуждестранни бойци е правилно или не. От една страна, участието в чужди конфликти беше до голяма степен ограничено или забранено в страните от ЕС след широкомащабната мобилизационна кампания на “Ислямска държава” (ИД) между 2013 и 2015 г. Тогава повече от 5000 европейци се присъединиха към халифата в Сирия и Ирак. И все пак каузата в Украйна е фундаментално различна от каузата на ИД по отношение на ценности и политически цели. 

Чуждите бойци не са ново явление и са част от повечето съвременни войни. След избухването на Руско-украинската война някои изследователи се опитаха да разграничат термина „чуждестранни бойци“, за да опишат лица, присъединяващи се към екстремистки групи в Сирия, от „доброволците“, пътуващи в подкрепа на украинската кауза. Например Каспер Рекавек, един от привържениците на това разграничение, твърди, че „доброволците“ се присъединяват към украинската армия, а не към паравоенни или екстремистки групи. Това не е първият конфликт, в който чуждестранни бойци вземат участие във военните действия на едната или другата от враждуващите страни. Независимо дали са били интегрирани или не във формални военни части и без значение от причината за даден конфликт, тяхната мобилизация е сходна в различните случаи. Чуждестранни бойци са участвали в повече от една четвърт от всички съвременни граждански войни. Те се появяват в изследвания на антисъветската джихадистка съпротива в Афганистан през 1980-те години, на войнствения ислямистки активизъм на муджахидините в Босна и Херцеговина и Чечения през 90-те години на XX в., както и на по-скорошните войни в Ирак, Афганистан и Сирия.

Терминът „доброволци“ подчертава, че тези, които пътуват до Украйна и се бият на украинска страна, не са наемници и тяхната мотивация се корени в каузата на украинската борба. „Доброволци“ обаче не уточнява участието на лица във военни действия, което се предполага, когато лица се присъединяват към Международния легион. По този начин терминът „доброволци“ има ограничения при описанието на чужденци, които се присъединяват към войната. Концептуалното разграничение между „чуждестранни бойци“ и „чуждестранни доброволци“, ако има такова, трябва да се изследва не по отношение на фактическото участие на чуждестранни лица в конфликта, а като събитие в публичния дискурс. Този текст се фокусира върху ролята на колективната западна/европейска идентичност в мобилизирането на чуждестранни бойци за Украйна. Текстът не анализира чужденците, които се бият на про-руската страна, защото според наличните данни, в повечето случаи те са наемници и са мотивирани от материални условия. На про-украинска страна много от чуждестранните бойци се включиха във войната в първите месеци на войната, мотивирани да подкрепят украинския народ. Важно е да разберем как европейските политици говорят по темата, за да разберем как темата за чуждестранните бойци присъства в публичния дискурс. Наративите, които се позовават на украинската кауза като европейска, описват войната като „борба за Европа“. Подобна реторика повлия на мобилизирането на чуждестранни бойци от цяла Европа и в по-широк смисъл – от Запада. 

Преосмислянето на термина „чуждите бойци“ в контекста на войната в Украйна, не търси да отличи вариациите в индивидуалната мотивация, идеологическите и социално-икономическите причини, поради които хора стават част от Международния легион. То добавя стойност към концепцията, като показва защо изградената европейска идентичност може да трансформира „чуждите бойци“ в „доброволци“. Те се бият за кауза, която се възприема като „наша“ от европейска гледна точка. Трансформацията в политическия дискурс се случва по две причини: първо, за да се разграничи сегашната мобилизация на чужденци от предишната, при която много европейци пътуваха до Сирия и Ирак, за да станат част от “Ислямска държава”; второ, за да подчертае, че доброволците в Украйна се бият за добра кауза, която се базира на европейски ценности. Европейската идентичност премахва стигмата от термина „чужди бойци“ и по този начин чуждестранните бойци се трансформират в доброволци в публичния дискурс.

Чуждестранни бойци в Украйна – какви са рисковете? 

Въпреки че държавите от НАТО и ЕС официално не изпращат войски във военната зона, отделни политици одобриха участието на чуждестранни бойци в битката за Украйна. Това е функция на цялостната политическа подкрепа на Запада. Отъждествяването на украинската кауза с европейска има последици за дискурсивната трансформация на концепцията за чуждестранен боец. Преосмислянето на „чужди бойци“ в речите на президента на Украйна Володимир Зеленски и други европейски политици, се дължи на системното позоваване на европейската, и в по-общ план, на западната идентичност в контекста на продължаващата война.

Няма точна оценка за броя на чуждестранните доброволци, които са се присъединили към легиона от началото на войната. Според украинското правителство, от първите седмици на конфликта, около 20 000 души от чужбина са станали част от тяхната армия. През март 2022 г. в социалните мрежи се появи информация за македоно-български батальон, който събира доброволци, желаещи да се включат в Международния легион на Украйна. Няколко седмици по-късно стана ясно, че снимките на предполагаеми военни тренировки на българска територия всъщност са фалшиви, а целта  на публикуването им е било да създадат напрежение в обществото. Всъщност в първите седмици на войната, вълната от доброволци беше окуражена от политическата подкрепа, изразена от много западни правителства. В социалните мрежи има снимки и видеоклипове, показващи групи от 10 до 30 лица, които се присъединяват към войната от различни страни. Чуждестранните бойци се самоорганизират чрез малки неформални групи от връстници. Повечето от тях нямат предишен боен опит или сериозна военна подготовка. Има ветерански организации, патриотични движения, спортни фен клубове и културни неправителствени организации, които улесняват набирането на хора в различни страни. Силни организационни връзки се осигуряват чрез общностите на украинската диаспора в цяла Европа. Много изпратиха молби да се присъединят към Легиона още след първия призив на президента на Украйна Зеленски. По-голямата част от чуждестранните бойци са мъже, които са закупили своите билети и оборудване и са намерили начини да влязат в Украйна. Във военната зона те получават униформи, ако все още нямат, и на място се присъединяват към въоръжените сили или други военни фракции. 

Критици на този процес се опасяват, че докато някои чуждестранни бойци стават част от украинската армия, има и самоорганизирани батальони, които действат отделно и невинаги участват в координирани военни действия. Батальонът Азов се разглежда като проблематичен с аргумента, че подкрепата за Украйна чрез предоставяне на оръжие също означава подкрепа на Азов и други крайнодесни групи, които подкрепят украинската армия. Няма признаци, които да показват, че крайнодесните поддръжници доминират вълната от чуждестранни бойци. Те обаче са част от вълната. Според наличните доклади, има членове на крайнодесни и неонацистки групи от Германия, Хърватия, Австрия, които пътуват до Украйна или вече са били там. Те се присъединяват и координират с батальона „Азов“ на място. Сред доброволците, които отиват в Украйна, мнозинството от тях нямат връзки с крайнодесни екстремистки групи. Дори в редиците на крайнодесни групи на Запад има вариации в мотивацията на хората, които се присъединят към войната. Това означава, че крайната десница в глобален план не „говори“ с единен глас в тази война. Азов е централна тема в руската пропаганда, докато, от друга страна, тя отсъства от реториката на президента Зеленски. Полкът изигра изключителна роля в битката за Мариупол, която се превърна в един от най-тежките боеве в първите месеци на войната. Руският външен министър Сергей Лавров използва присъствието на полка в района, за да оправдае бомбардировката на родилно отделение там, като каза, че “Азов" "и други радикали" се крият в сградата. Полкът, създаден през 2014 г. от крайнодесни активисти, беше разгърнат за първи път срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна. Въпроси за евентуалната роля на Азов във войната и в следвоенна Украйна биха могли да хвърлят сянка върху усилията на украинската армия и върху ролята на чуждестранните доброволци. Затова украинското правителство би спечелило, ако темата Азов присъства по-често в политическия дискурс. Възможно е в бъдеще да виждаме случаи на крайнодесни активисти на Запад, които търсят вдъхновение от Азов и имат реални или предполагаеми връзки с бойци, които участват във войната. След войната можем да очакваме ветерани с посттравматично стресово разстройство, някои от тях с достъп до оръжия. От поведението на Азов в социалните мрежи като Телеграм и Туитър изглежда, че те не желаят да вербуват нацисти, както твърди руската пропаганда. Малки радикални групи на Запад обаче  използват етикета „Азов“ за свои собствени цели. Ето защо политиците, които насърчават хората да се бият като доброволци, трябва да бъдат държани отговорни, в случаи на радикализация във връзка с бойци от Украйна. 

При завръщането на чуждестранните бойци има няколко възможни сценария. Възможно е да видим единен отговор на европейско ниво. Вторият вариант ще бъде правителствата да предприемат индивидуални подходи спрямо завръщащите се граждани. Участието в чужд конфликт като цяло е проблематично, тъй като може да включва извършване на различни форми на престъпления, за които правителствата невинаги разполагат с достатъчно информация. Тъй като много европейски политици изразиха открита подкрепа за участието на доброволци във войната, военният принос на чужденци е формулиран в публичния дискурс като нещо допустимо. Затова можем да очакваме, че чуждестранните бойци, подкрепящи украинските сили, няма да бъдат третирани по начина, по който правителствата щяха да реагират на бойци, присъединили се към ИД или други терористични организации в Сирия. Различните каузи са от съществено значение, но също и положителните политически нагласи в контекста на Украйна вероятно ще доведат до законодателни промени, които да позволят на ветераните да не бъдат третирани като извършители на криминално деяние.

Ветераните, завръщащи се у дома от Украйна, вероятно няма да преминават през програми за дерадикализация и ресоциализация в родните си държави. Профилът на тези бойци е много различен от този на лицата, пътували от Европа, за да се присъединят към ИД в Сирия през 2014-2016 г. (около 40% бяха жени и деца). Групата от чуждестранни доброволци в Украйна не включва уязвими лица (непълнолетни) и за разлика от вълната на ИД към Сирия, в нея почти няма жени. Това означава, че правителствата ще трябва да имат различен вид политики, най-вече за да предотвратят възможностите за радикални траектории в пост-военния контекст. В някои случаи има опасения, че чуждестранни бойци, които се бият на страната на Русия, например от Балканите, биха могли в бъдеще да използват някои от тези мрежи, за да разпространяват влиянието си в региона. 

България е много по-уязвима, когато става въпрос за бойци или поддръжници на руския режим и връзки, които се поддържат от про-руски групи и политически организации в страната. За разлика от 2014 г., когато много бойци от Балканите (главно от Сърбия) заминаха за Украйна, за да се бият на страната на про-руските сепаратисти, техният брой в момента е по-скоро незначителен, по данни на журналисти от региона. Причините за това са няколко, включително усилията на сръбското разузнаване да предотврати участието на сръбски бойци на про-руска страна, защото това влияе негативно на имиджа на страната пред ЕС. Въпреки това, руската пропаганда, която е активна в региона, окуражава съществуването на про-руски движения и мрежи, които използват символа Z, като отличителен знак на своята политическа принадлежност. Развитието на подобни мрежи трябва да бъде следено с повишено внимание, особено с оглед на сигурността на украински бежанци, които пребивават в страната. 

Какви са правните разпоредби в ЕС?

Чуждестранните бойни действия се считат за незаконни във всички страни от ЕС, с някои вариации. От друга страна, законът в Украйна позволява на чужденци да се присъединяват към техните въоръжени сили. И все пак политиците в Европа са предпазливи в преценките дали мобилизирането на чуждестранни бойци е правилно или не, разбирайки морала на войната в Украйна и подкрепата, от която украинската съпротива се нуждае. Това разбиране беше последователно проявявано в политически речи както на национално ниво, така и на общоевропейско ниво. Сред първите, които коментираха темата, беше британският премиер Борис Джонсън, който каза, че Обединеното кралство не подкрепя участието на доброволци, но разбира емоциите на хората, които искат да се присъединят към съпротивата. Това беше зелена светлина, въпреки законите на Обединеното кралство, забраняващи участие в бойни действия в други страни (BBC 2022). Чешкият министър-председател Петр Фиала обяви, че чешките граждани, които отиват да се бият в Украйна, няма да понесат правни последици след завръщането си. Това съобщение дойде въпреки действащото законодателство, което забранява на чешки граждани да се присъединяват към чужди армии. Следователно доброволците в руско-украинската война са насърчени от положителните политически нагласи, подкрепящи украинската кауза. Политици от Канада, Обединеното кралство, Чехия, Дания, Латвия и други страни също окуражиха своите граждани да се присъединят към украинската армия в нейната битка срещу Русия. Най-малко две политически фигури – латвийският парламентарист Юрис Юраш и бившият грузински министър на отбраната Иракли Окруашвили – лично пътуваха до Украйна, за да се включат в Международния легион. Латвия и Дания, наред с други страни, позволиха на своите граждани да се бият срещу руските войски чрез въвеждане на законодателни промени. „Това е избор, който всеки може да направи“, каза датският премиер Мете Фредериксен, докато Рига подкрепи гражданите, които искат да „защитят независимостта и общата сигурност на Украйна“. Канадското правителство беше по-малко категорично, въпреки че заяви, че „канадците могат да решат сами за себе си“. Също така канадският външен министър Мелани Джоли каза, че „[правителството разбира], че хората от украински произход искат да подкрепят своите сънародници и в този смисъл това е тяхно лично решение“ (Arredondas 2022).

От друга страна, няколко правителства предупредиха своите граждани да не пътуват до Украйна и да не помагат на други, участващи в конфликта, тъй като дейността им може да попадне в определението за терористични или други престъпления според националното законодателство и така да се окажат преследвани от закона, при завръщането си от бойното поле. Германия, наред с други, предупреди, че ако нейни граждани участват във военни формирования в Украйна или нарушат международното право, ще бъдат преследвани. Австралийският премиер (до май 2022) Скот Морисън също предупреди за последици според австралийското законодателство. През март 2022 г., той каза, че законността на хората, заминаващи за Украйна, за да се бият срещу руската армия, е „неясна“, като същевременно обяви, че Австралия ще предостави оръжия на Украйна, за да помогне на украинците да устоят на руската инвазия (Arredondas 2022). Говорителят на Пентагона Джон Кърби също коментира темата с чуждестранните бойци като отбеляза, че „ако сте американец и искате да помогнете на Украйна, най-доброто нещо е да се обърнете към хуманитарни организации“ (Arredondas 2022). 

Участието в чуждестранни конфликти е до голяма степен ограничено от закона в страните от ЕС. Това се случи след широкомащабната мобилизационна кампания на Ислямска държава (2013 – 2015 г.). В този смисъл съществува разлика между огромната политическа подкрепа, която страните от ЕС декларират за Украйна, и законността на подкрепата на отделни лица, изразена чрез личното им участие във военни действия. По този начин държавите ще се изправят пред предизвикателства по отношение на третирането на доброволци след завръщането им. Ще могат ли правителствата да правят разлика между „добрите“ и „лошите“? Кой ще решава? Също така е въпрос на бъдеща дискусия дали доброволците от общностите на украинската диаспора трябва да се разглеждат като „чужди бойци“. Във всеки случай ако притежават двойно гражданство и се стремят да се върнат в приемните си страни след войната, ще изникнат нови въпроси пред законодателите.

Заключение

Европейският политически дискурс относно войната в Украйна легитимира нови взаимоотношения между доброволците и техните страни на произход, в които им е „обещано“ да не бъдат стигматизирани за участието си в бойните действия. Мобилизирането на чуждестранни бойци в Украйна е до голяма степен политически вдъхновено от значимостта на европейската/западната идентичност в политиката. В европейския политически дискурс има усещане за неотложност, има разбиране за „емоциите“ на хората и става въпрос за действие сега. Докато предават това послание, политиците разделят отговорността на държавата от отговорността на индивида. Доброволците се възприемат като хора, вземащи решения за собствената си съдба, те са тези, които решават дали да се присъединят към войната или не. Държавата не участва в мобилизирането им, държавата отсъства от тази реторика, няма препратки към защита на индивидуални права и рискове. В този смисъл законността на участието в чуждестранни военни действия е второстепенна, поради огромната политическа подкрепа, която лидерите на ЕС декларират за Украйна. В изказванията им, засягащи мобилизацията на чуждестранни бойци, липсва загриженост относно бъдещите политически последици от решението доброволци да се включат в Международния легион. Доколкото чуждестранните бойни действия се считат за незаконни в повечето страни от ЕС, държавите ще бъдат изправени пред предизвикателства по отношение на третирането на такива доброволци след завръщането им. 

Европейският политически дискурс не дефинира чуждестранните бойци като обществена заплаха, нито ги стигматизира. Така те по-скоро се възприемат като „доброволци“. Идеята за насилие напълно липсва в езика, който се използва за описанието им, защото те са там, за да помогнат на Украйна и Европа. Доброволците не се разглеждат като заплаха за сигурността от страна на обществата, от които произхождат, както беше в случая с чуждестранните бойци на ИД. Така политическите наративи, които наблюдаваме, са диаметрално противоположни. Реториката за мобилизация е основана на ценности и е оправдана от идеята за споделено европейско битие, което се основава на мирно съвместно съществуване, а не на насилие. Политическият дискурс, който дава приоритет на европейските ценности и идентичност и насърчава мобилизацията на чуждестранни бойци, отваря пространство за промени в политиките, които биха могли да защитят лицата, участващи във военни действия след завръщането им от Украйна. От друга страна, политиците трябва да бъдат държани отговорни за насърчаването на своите граждани да се включат във войната. Веднъж заловени от про-руските сепаратисти или руските сили, чуждестранните доброволци са изправени пред несигурна съдба и пленяването им може да се използва за пропагандни цели, за да се покаже, че Западът е замесен в конфликта в Украйна. Освен това може да се използва за създаване на лост при преговорите за освобождаването им. Цивилните жертви могат да се увеличат, когато в конфликта участват чужденци и може не само да усложни, но и да удължи войната. Всички тези рискове отсъстват от европейския политически дискурс, а би следвало да предоставят възможност за създаването на подходящи политики. 

България е сред малкото държави в ЕС, където полюсни наративи за войната са част от политическия дискурс. Това предполага повишено внимание относно темата за международните бойци, а също така ролята на крайнодесни групи, които намират вдъхновение в проруската пропаганда. Въпреки, че няма данни за българи, които участват в бойните действия в Украйна, рискът от мрежи, които употребяват призиви за насилие в реториката си, не бива да бъде подценяван.