Уроците от войната в Украйна за България и предната отбрана в НАТО

Още след агресията през 2014 г. НАТО прие План за нарастване на готовността (RAP) и разви система за предно разполагане, които след началото на войната от 2022 г. се разшириха към концепция за предна отбрана с много повече сили, разположени в Източна Европа и подкрепени с необходимата логистика, подготовка, командване и управление, разузнаване и готовност за действие при кризи и активиране на чл. 5. от Вашингтонския договор.

Най-видим израз на този план са Центровете за интеграция на силите и многонационалните бойни групи в Източна Европа, заедно със засилените учения и приготовления за военна мобилност. Изоставането на България от Румъния и Полша/балтийските страни в тази сфера е реална заплаха за сигурността ни и цялостното устойчиво развитие в НАТО и ЕС, особено на фона на агресията на Москва в Украйна и други уязвими страни, сред които България.

Уроците от войната се трупат ден след ден, месец след месец и практически в реално време се отразяват както в механизмите за подкрепа на Украйна, така и в развитието на предната отбрана на НАТО. Поуките могат да се групират в следните области:

1. Противодействие на дезинформация, пропаганда и участие в пълномащабна информационна война и контраразузнавателни операции;

2. Хуманитарна помощ и защита на населението, грижа за бежанците и рехабилитация и лечение на ранените в страни от НАТО (ЕС);

3. Организиране на военна помощ – от разузнаване през доставка на оборудване до подготовка на персонал от Украйна за използване на въоръженията по най-ефективен начин;

4. Замяна на прехвърлената в Украйна съветска и друга стара техника с нови и съвместими образци въоръжение, за развитие на предната отбрана от Балтийско до Черно море (а с присъединяване и на Финландия / Швеция и до Северния ледовит океан);

5. Изграждане на нов модел на силите на НАТО в Източна Европа и ускорено превъоръжаване, разполагане на много повече многонационални сили в Източна Европа;

6. Ускорено превъоръжаване на национално ниво с търсене на многонационални решения за развитие на производствения капацитет;

7. Ангажимент към развитие на иновации и бързо прилагане на нови технологии, заедно със защитата им от конкурентите в сферата на отбраната; ускорено индустриално коопериране за повишаване на производствените възможности.

Заедно с това са важни и непосредствените въпроси на военна стратегия, оперативно изкуство и тактика; използването на нови технологии, вкл. такива с двойно предназначение; ролята на информационната война и лидерството (политическо) за гарантиране на обществена подкрепа в страната и сред съюзниците; печелене на повече съюзници.

Определено важен урок е важността на системите за скрита/защитена от електронна война комуникация; ефективното разпознаване на своите сили и следенето им; споделянето на обща картина на бойната обстановка; интеграцията на всичко това в система за управление със свобода на тактическо ниво да се преследва общия замисъл при максимално използване на всяка възможност – тактическа и техническа; висока степен на координация по вертикала и хоризонтала на база споделена информация и цели.

Потвърждават се и класически уроци за важността на огневото поразяване, доброто съотношение в маневрени средства и използването на огън и ракетни удари от дълбочина. 

Неуспехът на Москва да приложи нова стратегия и тактика се дължи на устойчивостта на отбраната на Украйна по всички нива, което противно на замисъла на руснаците, ги принуди да се върнат към по-класически вид на войната (упорито наричана от тях специална военна операция – вероятно в подкрепа на провалила се операция на специалните служби), където новата тактика и модерните оръжия показват превъзходството си, но количеството запазва своето значение.

Киберотбраната, контраразузнавателните мерки, настойчивото следене за интегритет на хората в службите и командването с цел недопускане на пробив на чуждото разузнаване и влияние са особено важни при новия тип война, който налагат от Москва с хибридни елементи и вътрешно подкопаване на единството на атакуваната страна (общност).

Не на последно място се доказва още веднъж ключовата роля на логистиката и възможността за ротация и нарастване на силите при настъпление.

Всички тези уроци следва да се анализират и прилагат практически в реално време при реализация на предната отбрана на НАТО, но и на национално ниво при развитие на силите, при превъоръжаване и цялостна трансформация. Отбраната показва и важността от пълна координация между военни и граждански власти, капацитета за реагиране при кризи и цялостната устойчивост на страната.

Особено важни са тези уроци за България, защото ние сме заградени от изток, запад (Сърбия) и юг (Сирия) от Русия и нейни съюзници, които използват сходна тактика и оръжия, за съжаление все по-хибридни, и допускат военни престъпления.

Основният урок си остава, че при силно лидерство, национално единство и мотивация на хората в униформа не само може да се устои на агресията на Москва, но и да бъдат изтласкани превъзхождащите й сили. Втори по-важност урок е, че и най-мотивираната армия не може да се справи без съюзници в този сложен свят и срещу агресор с размерите на Русия. Провалът на Русия в Украйна ще бележи за десетки години напред системата за отбрана и сигурност в нашия регион и тя ще се развива около концепцията за предна отбрана на НАТО с подкрепа на партньори като Украйна, Грузия и Молдова в усилията им да съхранят свободата и демокрацията си при агресия отвън.

Новата ескалация с обявената от президента Путин мобилизация, провеждането на незаконни референдуми, ядрените заплахи и очакваните вълни на бягащи руски граждани от мобилизация създава непосредствени и преки заплахи за България. Сред тях са:  допълнително разделение у нас и „огъване“ на позициите ни в полза на Путин; все по-вероятна ядрена авария; инфилтриране на руска агентура и засилена дезинформация/пропаганда; вкл. активни действия срещу сигурността ни; потенциална нова и по-голяма вълна от бежанци. Това налага консултации и бързо вземане на решение по следните приоритети:

• засилване на противодействието на дезинформация и пропаганда на Кремъл в България, насочена към разделение и противопоставяне в обществото, влияние върху изборния процес и откъсване на България от позициите на съюзниците в НАТО и ЕС;

• проверка и засилена подготовка за преминаване в по-висока степен на готовност на системата за гражданска защита и устойчивост при ядрени и други опасни аварии, подривни действия по критичната инфраструктура, засилване на киберустойчивостта;

• подготовка за недопускане на инфилтрация на агенти на влияние и разузнавателна дейност при очакваната вълна на “бягащи от мобилизацията” руски граждани;

• подготовка за потенциална бежанска вълна при интензифициране на военните действия в Украйна в резултат на мобилизацията на стотици хиляди военни от руска страна и хвърлянето им на фронта;

• засилване на мерките по предна отбрана на НАТО на наша територия, особено в сферата на въздушен и морски суверенитет, разполагане на многонационални сили, повишаване на отбранителния ни потенциал по програмата “наем-заем” за преодоляване на очевидните дефицити във въоръжението и техниката;

• приемане на конкретна програма за подпомагане на ВСУ с въоръжение и техника, вкл. ремонт у нас за бързо изтласкване на руските войски преди края на мобилизацията и предотвратяване на провокации с ядрени аварии;

• приемане на мерки за запълване на вакуума в период на избори и служебни правителства в периода на ескалация на войната до нас.

„Аварията“ на двете тръби на Северен поток, взривът на моста между Русия и Крим (последвалото индиректно въвличане на България чрез медийни манипулации), както и последвалите системни удари по енергийната и друга критична инфраструктура на Украйна с цел всяване на страх сред населението и поставянето му в непоносими условия на живот, особено с наближаващата зима, показва „новото лице на войната на Путин“. Този тип война може да бъде приложена индиректно и срещу страни в Европа, дори членки на НАТО – „аварии“ в критичната инфраструктура, внушения за роля в „терористични актове“ на руска територия и други форми на хибридни атаки.

Украйна постигна много след 2014 г., особено последните няколко години при Президента Зеленски. Страната показа как армията може да се развива дори в хода на военни действия и всичко това може да бъде приложено у нас, с активна подкрепа на съюзниците и НАТО, във взаимодействие със съседите и активно изучаване на опита на Украйна. Това е допълнителен стимул за военна подкрепа на Украйна, която в същото време може да помогне на нас в тази трансформация. Опитът на Украйна за повишаване на устойчивостта на институциите и населението, противодействие на хибридните атаки и не просто запазване, а консолидиране на единството на нацията и подкрепата за армията, са безценни за повишаване на нашата устойчивост в новата среда за сигурност и отбрана.

Превъоръжаването – върхът на айсберга „Отбрана“ за България

След 33 години преход, в които само в периода от решението за членство в НАТО до приемането ни имахме план за развитие с голямо обществено съгласие и достатъчно ресурси (над 3-3.5 % от БВП), е време за второ голямо усилие за „догонване“ на съюзниците, особено съседите и групата в Източна Европа при реализиране на единна предна отбрана на НАТО от Балтийско до Черно море (Полша и Румъния), а и в Източното Средиземноморие (Гърция) при стратегическо партньорство със САЩ. Това очертава и основните ни съюзници и стратегически партньори в това усилие през следващите десет години.

Това усилие трябва да адресира повтаряните година след година дефицити, които вече 20 години не могат да бъдат преодолени:

1. Освобождаване от стара и несъвместима в НАТО съветска техника и свързаната с това зависимост, рискове от корупция, непривлекателност на военната служба;

2. Ускорено превъоръжаване с отчитане на всички възможни механизми в национален план за многогодишно финансиране и намаляване на разходите с използване на каскадиране на оборудване от съюзниците, съвместно производство, разполагане на многонационални сили у нас;

3. Оптимизиране на структурата на силите с отчитане на възможността за разполагане на многонационални сили у нас, взаимодействие на армията със сили на МВР (жандармерия, гранична полиция, гражданска защита и др.);

4. Целенасочена инвестиция в набиране, развитие и задържане на специалисти за отбраната в съответствие с новата техника и структури при активната им ротация в многонационални сили/структури и организации на НАТО и европейската отбрана – създаване на евроатлантическо ядро в действащата армия и общността на офицерите от резерва, с което да се преодолее усещането в обществото, че армията е все още част от съветското влияние и се съпротивлява на дълбоката интеграция в НАТО;

5. Засилване на капацитета за иновации и отбранително производство в контекста на общия технологичен преход и въоръжаване в НАТО и ЕС;

6. Засилване на контраразузнавателните мерки за защита на информацията и противодействие на дезинформация и пропаганда от страна на агресивни към нас страни и организации;

7. Търсене на висока степен на съгласие в обществото по горните приоритети и гарантиране на необходимото ниво на финансиране от 2% към 3% от БВП при повишена прозрачност, отчетност и отговорност.

У нас през 2019-2021 г. се проведе стратегически преглед на отбраната и системата за национална сигурност, в резултат на който 44-ият парламент набързо, в последния месец на работата си, прие План за развитие на отбранителните способности 2032. Ниското качество на стратегическия преглед както и цялостния процес на подготовка и приемане на План 2032 не може да осигури желаната промяна и това е очевидно почти две години след приемането му. В коалиционното споразумение от декември 2021 г. има ясни ангажименти за 2022 г. да се приеме от парламента всеобхватна програма за превъоръжаване, да се осигури инвестиционен фонд за превъоръжаване и трансформация на отбранителната индустрия за многогодишно финансиране на програмата, а през 2023 г. да се изгради организация за трансформация на сектора за сигурност. Определено войната в Украйна добавя към тези елементи аспект за предоставяне на оборудване и подготовка  на Украйна и замяната на изпратеното им въоръжение по различни модели, вкл. „заем – наем“ у нас.

Превъоръжаването не е панацея и самостоятелно усилие, но без него вече при пропуснати над 20 години нищо друго не може да даде смислен резултат. При констатираните дефицити не само в наличната техника, но и в процеса на придобиване на нова и поддържане на жизнения й цикъл, е все по-наложително да се използва капацитета на агенциите на НАТО – NSPA, NCIA. Необходимо е да влезем по-активно в акселератора за иновации на отбраната DIANA. като изградим национален акселератор по най-модерните модели на взаимодействие между военния, индустриалния, и академичния сектор и при съчетание на публично и частно финансиране, при гарантирана защита на новите технологии.

След успешно реализиране на преструктурирането на отбраната по План 2004 и преминаване към професионална (доброволна) армия през 2007 г. (с влизане в ЕС), основният проблем на България, вече като член на НАТО и ЕС, е остарялата техника, която е несъвместима със съюзниците. Това поражда зависимости от Москва (и то не само технически) и отблъсква младите хора от избора да служат в армията. Така превъоръжаването става все по-важна задача, а днес, 20 години след поканата за членство в Алианса, може да кажем, че е и много спешна задача. Освен това като процес превъоръжаването отнема поне десет години и изисква колосална за нашето мислене сума от поне 15 милиарда лева. Така още в 2018 г. в предложения Обществен договор за отбранителна политика на Демократична България се роди формулата 10-15-20 (десет години, петнадесет милиарда лева, двадесет основни проекта в единна програма за технологично превъоръжаване).

Превъоръжаването е много сложен процес – далеч по-обхватен от закупуване на нова техника. Става въпрос за придобиване/замяна на способности, а самата способност в НАТО се дефинира като „DOTMPLFI“ (доктрини, организация, обучение, материална част, лидерство и образование, персонал, съоръжения и оперативна съвместимост). Цената на придобиване на техника трябва да отчита поне 10 годишни експлоатационни разходи в оперативния ежегоден бюджет на обща стойност равна на инвестиционния разход. Това налага наистина да се гради цялостна система за трансформация, която включва изследвания, придобиване, образование и подготовка, логистика, управление на човешки ресурси в синхрон с промени в доктрините и организационните структури. Една от причините за поредицата неуспехи в последните 20 години е липсата на такава всеобхватна организация за трансформация и подценяване на сложността и общата цена на притежание на една способност, оперативната й готовност за използване.

Един изход от тази незавидна ситуация за България е използване на програмата за превъоръжаване поне по основни проекти на услугите на двете специализирани агенции на НАТО - NSPA/NCIA - съответно за придобиване и поддръжка на въоръжение и техника и за системи за комуникация, информация и киберотбрана. Заедно с това следва да изградим и свой капацитет по модела на тези две агенции и цялата общност от структури около Командването по трансформация на НАТО (ACT).

Огромното предизвикателство на превъоръжаването – от приоритизиране и планиране до финансиране и управление – налага да се трупа опит програма по програма. Придобиването на F-16 по програмата FMS позволява да се използва американски опит, работата с NSPA/NCIA - да се опираме на опита на НАТО. Програмата за изграждане на тежка механизирана бригада по своя обем, разнообразие на проектите, необходимост от оперативна съвместимост, иновации, спираловиден цикъл на развитие, усвояване на производство и поддържане у нас, връзка с основните нови платформи във ВВС (F-16) и ВМС (новите модулни бойни кораби), участието в многонационални сили и най-вече развитие на нов модел на силите в рамките на предната отбрана на НАТО в Източна Европа, е най-добрата платформа за качествено нов подход при превъоръжаването. Успешна програма за механизирана бригада, за каквато сме поели ангажимент преди много години за 2018 г., може да е „акселератор“ на трансформацията в нашата отбрана, в контекста и на уроците от войната в Украйна.

НАТО за България през последните 20 години

България бе поканена да се присъедини към Алианса през ноември 2002 г., т.е. преди 20 години и в този период ползите за нас са неизброими, главно в следните области:

1. Гарантиране на отбраната (свободата, териториалната цялост и суверенитета) в един труден регион на Югоизточна Европа на нивата за страните от Западна Европа;

2. Гарантиране на въздушния суверенитет и подкрепа за развитие на инфраструктура на основните летища, система за управление на военновъздушните сили в коалиционен формат (комуникации, командване и управление, обмен на радиолокационна информация, елементи от противоракетна отбрана);

3. Засилено присъствие на съюзници в Черно море за подобрено наблюдение, избягване на изненади и повишаване на подготовката на нашия флот;

4. Създаване на регионален център за подготовка на сухопътни сили в коалиционен формат чрез съвместните българо-американски съоръжения в Ново село и района;

5. Повишаване на способностите за командване и управление на армията – от тактическо ниво до Национален военен команден център и развитие на способности за кибер отбрана;

6. Развръщане на батальонна бойна група с рамкова нация Италия с възможност да нарасне до бригада и развитие на други многонационални структури;

7. Откриване на Център на компетентност по управление на кризи (CoE CMDR), Център за интеграция на силите (NFIU), модул за комуникация и информация на НАТО (DCM);

8. Ангажиране на корпусите за бързо развръщане в Солун и Истанбул, дивизията в Букурещ и новия корпус в Сибиу в прякото подсилване на отбраната ни в координация със Съвместното командване в Неапол;

9. Усъвършенстване на подготовката във военните училища и академия по стандарти на НАТО и обучение по програмите на съюзниците в техни центрове на стотици военнослужещи и цивилни специалисти, придобиване на опит в операции и структури на НАТО от българи, които пренасят опита в нашата отбранителна система;

10. Подкрепа за отбранителната индустрия за участие в пазари и нови разработки за отбранителни продукти и услуги.

Ползите от членството ни дават увереност във възможността за по-сериозна промяна след 18 години в Алианса.

С поглед напред към 2032 г. - следващите 10 години.

В последните месеци след новата агресия на Москва в Украйна става все по-ясно, че наличната съветска техника в армията ни е негодна и не може да се поддържа. Военнослужещите са винаги на първа линия в подкрепа на гражданските власти – при бежанска вълна по границите, при бедствия (наводнения, пожари), дори при кризата с коронавирус, но хората и техниката не достигат, степента на подготовка по основните задачи за отбрана е недостатъчна. Констатират се високи нива на непопълненост на основни формирования, негодност на техниката, ограничени способности за основни задачи по отбрана. Решението на Парламента от 4 ноември 2022 г. за военна помощ на Украйна е мощен сигнал за ускоряване на превъоръжаването и освобождаване от съветската техника, свързаните с нея концепции и дори култура в отбраната. До скоро отказът от предоставяне на техника на Украйна и използване на механизма „заем-наем“ за заместването й със съвместимо в Алианса въоръжение, заедно с нарастващите цени и удължените срокове на доставка, допълнително влошиха състоянието. Забавянето на формирането на многонационални сили в по-голям мащаб, както и използване на самолети, зенитни комплекси и други ключови системи от съюзниците ограничава възможността за съюзна солидарност и компенсиране на системните и дълбоки дефицити в нашата армия.

Военното ръководство и военнослужещите полагат големи усилия, но трансформацията на армията е национална задача и изисква ангажимент на цялото общество, както е в другите страни от НАТО и в Украйна. Какво е важно да си поставим като цели и да следим през следващите 10 години, до 2032 г.:

1. Изпълнение на поетите цели в НАТО и на първо място - сертифициране на една тежка механизирана бригада, напълно съвместима за участие в операции на НАТО;

2. Пълна оперативна готовност на новите 16 F-16 и поемане на задачите от въздушен суверенитет до подпомагане на сухопътните и военноморски сили в коалиционна среда, допълване на F-16 със способности за радиолокационно наблюдение и зенитно-ракетни комплекси;

3. Оперативна готовност на новите два модулни бойни кораба с пълен обхват на въоръженията, допълнени с НАТО съвместими съдове, придобити последните години и единна система за брегова отбрана, наблюдение и координация в НАТО;

4. Развитие на ефективна система за предно разполагане на многонационални сили като част от модела за предна отбрана, която допълва националните усилия, ограничени от наличните ни ресурси;

5. Създаване на гъвкав капацитет в Командването за специални операции във взаимодействие със сухопътни войски, военно-въздушни и военно-морски сили, но и с жандармерия, гранична полиция, гражданска защита;

6. Създаване на организация за трансформация – изследване, придобиване, логистична поддръжка за новата техника, във връзка с индустрията и обхват за целия сектор за сигурност, вкл. МО и МВР;

7. Укрепване на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана като база за гарантиране на информационно превъзходство и ефективно управление в коалиционна среда и при кризи, гарантиране на устойчива кибер защита на критичните инфраструктури и свързаните с тях услуги;

8. Постигане на висок интегритет в службите за разузнаване и контраразузнаване, така че да се възползваме от качествен информационен обмен със съюзниците и да гарантираме защита на националния интерес за свободна, демократична и суверенна страна от НАТО и ЕС;

9. Изграждане на акселератор за иновации в сигурността и отбраната, синхронизиран с развитие на индустрията (отбранителна и гражданска с продукти/услуги с двойно предназначение), който да е интегриран в мрежата DIANA на НАТО и Европейската агенция за отбрана, както и Европейската космическа агенция – усилие, което започнахме още 2014 г., но сега има благоприятна среда да се развие;

10. Отразяване на всички горни промени във военно-образователната система и ориентирането й към подготовка на лидери на промяната, на технологична отбрана в коалиционен формат, които разбират и защитават с посветеност националните интереси на България.

Средата е много динамична – НАТО доказа своята адекватност със способността си да се адаптира, да намира консенсус между страните по ключови въпроси, да бъде платформа за технологични иновации, да създава ефективни и ефикасни агенции за посрещане на изискванията за нови ключови способности. Това е моделът, който и България може да приложи на национално (а и регионално ниво), за да се справи с предизвикателствата и да поддържа адекватна отбрана със силни въоръжени сили в контекста на чл. 5 на Вашингтонския договор.

През 1998 г. парламента прие Концепция за национална сигурност, а през 1999 г. Военна доктрина на Република България. Тези два документа отразяват постигнатото съгласие по цивилизационен избор да бъдем нормална западна държава в НАТО и ЕС. Светът, и особено нашият район, сериозно се промениха след 2014 г. и още по-видимо сега през 2022 г., основно поради агресивните намерения на Москва  (Черноморието) и близкото партньорство на Москва с Белград (Западните Балкани), както и поради различни сигнали идващи от Анкара и напрежението в Средиземноморието и Близкия Изток. В тази среда основна гаранция за нашите ценности и преди всичко – свобода и демокрация – е ефективното членство в НАТО при ускорено превъоръжаване и домакинстване на многонационални сили за предна отбрана, които допринасят за преодоляване на дефицитите в нашата отбрана и демонстрират солидарността на съюзниците в този труден район. Именно тези промени трябва да се отразят в обновена Концепция за национална сигурност и Военна доктрина, приети от парламента и отразяващи ново ниво на съгласие по най-важните въпроси – тези за ценностната принадлежност и колективната защита на свободата и демокрацията в България.

Ефективната отбрана при стриктен демократичен контрол са гаранция за свобода и устойчива демокрация, но няма застинало крайно решение. За свободата, демокрацията и отбраната се изисква постоянно усилие от всички ни, а всеки който ги приема за даденост скоро разбира, че ги е загубил – първо свободата, а след това и демокрацията.

За България и отбраната, и демокрацията изискват първо сериозно усилие по „депутинизация“ на институциите, образователната система и инфраструктурата за научни изследвания и иновации. Опитите да вървим напред, без да разградим мрежите на Кремъл, ДС и Активния борец против фашизма и капитализма (АБПФК) класата показа, че не можем да осигурим устойчивост, а осцилациите поглъщат енергия и ако продължат - ще разрушат държавата ни. Гаранциите на членство в НАТО и ЕС, стратегическото партньорство със САЩ и доброто регионално сътрудничество са добри, но не могат да заместят вътрешните последователни и системни усилия с визия за по-ясен план. Изправени сме пред реална и пряка заплаха – минаха две поколения в промяната, сега третото е решаващо.