Войната срещу Украйна - настоящи и бъдещи рискове за България
Осем години след началото си конфликтът в Украйна навлезе в нова фаза с нападението на Руската федерация срещу Киев през февруари 2022 г. Тази агресия съществено прекрои европейската сигурност, част от която е и България. Поради редица фактори, включително и географската близост, страната изпитва множество последици с дългосрочен ефект. Девет месеца по-късно, България продължава да изпитва редица последици, чиито ефекти се очаква да останат в дългосрочен план. Рисковете за България могат да бъдат идентифицирани в няколко направления - кинетични, информационни, икономически и дипломатични.
В съвкупност с вече съществуващите негативни условия в България и процеса по възстановяване след пандемията от COVID-19, страната е изправена пред най-сериозното предизвикателство в своето евроатлантическо развитие до този момент. Този текст ще разгледа настоящите и бъдещи рискове за България в контекста на войната срещу Украйна и ще се опита да предложи възможни решения за ограничаване на негативните последици от конфликта.
Кинетични
След началото на новата фаза на конфликта през февруари 2022 г., България се превърна в една от основните страни, които приеха украински бежанци. Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в периода между февруари и ноември България е посрещнала 782 043 бежанци, като е предоставила временна защита на над 136 хиляди от тях. Същите данни също показват че 87% от тях са жени и деца.
Към началото на октомври 2022 г. в България е имало 54 579 украински бежанци. Въпреки че от септември 2022 г. тенденцията е все повече украински бежанци да напускат страната, броят на останалите и на заявилите желание да получат закрила, около 9000 лица, остава сравнително голям. Броят отново може да се увеличи през зимните месеци поради руските удари над критична украинска инфраструктура, която остави милиони с ограничен достъп до основни услуги като електрозахранване, отопление и чиста вода.
Интеграцията на вече намиращи се на българска територия украински бежанци може да предостави проблеми в дългосрочен план, ако се вземе предвид силно разпространеното негативно мнение сред голяма част от българското население.
Предвид факта, че голяма част от тези лица са жени и деца, то интегрирането им в обществото, особено на децата в български училища, ще породи нова серия от предизвикателства, между които и тяхното приемане сред българските деца. Това настроение на местното българско население беше отразено в множество регистрирани случаи на агресия, особено към автомобили с украинска регистрация, които бяха вандализирани.
Същевременно броят мигранти идващи от Близкия изток и Афганистан по т.нар. "Балкански път" също се увеличава. По официални данни от началото на 2022 г., при опит за нелегално влизане в България са задържани 70% повече мигранти в сравнение със същия период на предходната година, като те са преобладаващо от сирийски и афганистански произход. Това увеличение допринася за запълване на приемните центрове, чиито капацитет е достигнат на 90% към месец ноември 2022 г. Несигурността в Близкия изток не се очертава да спадне в идните месеци, което вероятно ще продължи тенденцията на засилен мигрантски поток по този маршрут.
Иван Култа, 68, пие чай до разрушения си дом след руски обстрел в Покровск, Донецка област, Украйна, петък, 4 ноември 2022 г.
AP Photo/ Andriy Andriyenko
На фона на засилващия се мигрантски поток по Балканския път, се увеличава и нивото на руски мигранти идващи в България. След началото на пълноценната руска инвазия в Русия се засили и нивото на авторитаризъм. Това действие беше най-вече институционализирано чрез закони цензуриращи независими руски медии, както и западни такива с местно представителство. Същевременно бяха забранени социални медии свързани с компаниите Мета, Туитър и други, за да се промотира държавната визия за войната. Граждани, които критикуват войната или по някакъв начин оскверняват името на руската армия, са заплашени с до 15 години затвор. Към ноември 2022 г. много от руските анти-военни активисти са заглушени, като репресиите срещу тях продължават.
В съвкупност със скорошния закон за частична мобилизация на руски граждани, се смята, че милиони руснаци са напуснали страната си. Мнозинството от тях - поради хуманитарни причини, но има и такива по политически и икономически причини. Част от тях търсят и намират убежище в България. В тази връзка е важно да се следи за представители на руската агентура, които се възползват от ситуацията, за да засилят подривната си дейност срещу страната. Още отпреди войната е известно наличието на представители на руската агентура и техните действия по подкрепянето на про-руски политически и паравоенни елементи. Това беше разкрито през 2019 г., когато в свое разследване Руслан Трад и Кирил Аврамов разкриха мрежи от местни доброволци, които получават специализирано обучение от бивши руски инструктори по специални операции, които действат на територията на България. Макар тези паравоенни структури към днешна дата да не привличат много внимание, те продължават да съществуват и да набират подкрепа. При липса на контрол на руската миграция към България, това не само би довело до опасност от увеличение на руската агентура, но до различни заплахи за националната сигурност.
Сред рисковете за българската национална сигурност е и целостта на местния военно-промишлен комплекс (ВПК). Експерти смятат, че от началото на 2022 г. чрез посредници България е предоставила на Украйна оръжия и муниции на стойност поне два милиарда лева. С увеличението на индиректната българска помощ към Украйна, зачестиха и предполагаемите инциденти в българските фабрики за производство на оръжие, както и поне един склад за съхранение на муниции. Въпреки че няма доказателства скорошните инциденти да са обвързани с руски саботажни операции, вероятността да има руска намеса е висока, особено имайки предвид подобна атака в Албания от август 2022 г., където бяха заловени двама руски граждани.
В България инцидентите срещу българският ВПК може най-добре да бъдат илюстрирани чрез обектите свързани с Емилиян Гебрев, собственик на “Емко”, където само в последните няколко години има пет отделни случая на взривове, а самият Гебрев почти не умира вследствие на доказан опит за отравяне от агенти на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ). Дори и при възможността някои от скорошните взривове да са вследствие на човешка грешка или неправилно съхранение на материали, то вероятността всички да са инциденти е малка. Фактът е, че при последния инцидент в склад на “Емко” се е задействала аларма моменти преди взривът да се случи, говори за потенциална намеса от неприятелски настроени лица. С навлизането на закона за изпращане на военна и военно-техническа помощ на Украйна по директен път, тази опасност към българският ВПК, а и към българската критична инфраструктура като цяло ще се увеличи, и съответно трябва да се предприеме широк пакет от защитни мерки на територията на такива предприятия.
В случай че целостта на българското ВПК е нарушена, ще бъде засегнато не само изпращането на помощ за Украйна, но също така и оперативните способности на българската армия. В по-голямата си част българските отбранителни системи зависят от оборудване произведено по времето на Студената война. Това ги прави зависими от все по-рядко произвеждани части, които ако не се създават в България, се изработват във вражески настроени към България страни, като Беларус и Русия. Всякакво спиране на ключови заводи, като тези в градовете Сопот и Казанлък, могат сериозно да навредят на отбранителните способности на страната.
Тази продължаваща зависимост вреди на българските въоръжени сили като не им позволява да се интегрират по-дълбоко в общите отбранителни системи на техните евроатлантически партньори. Войната срещу Украйна е показателна в това, че тя се простира далеч отвъд границите на страната, както и че е нужна модернизация на българските отбранителни системи във въоръжените силии диверсификация в производството на модерно оборудване, свързано със съюзниците от НАТО, а не такова репликиращо модели от времето на Студената война.
Информационни
Ключов елемент във военната доктрина на Русия са кибер шпионажът и информационните операции. Руските информационни операции нямат ясно очертани концептуални граници, като това ги различава от разбирането на НАТО за подобни действия. Руската идея за информационни операции може да се обобщи като начин за постигане на информационно предимство срещу противникова страна чрез използване на всякакви информационни ресурси, които могат да помогнат за тази цел. В последните две десетилетия информационните операции включват и все по-обширно кибер измерение, което Русия използва за разделение на чуждестранни общества.
От години Русия води силна информационна кампания в България, с която да разшири своето влияние в страната. След началото на новата фаза през февруари 2022 г., усилията на Русия навлязоха в нови мащаби. Това се случва чрез вече установени платформи за пропаганда и дезинформация, които са най-вече в онлайн пространството, където социалните мрежи заемат централно място, но също и чрез традиционните медии. Анализ на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) показва, че основните теми са т.нар.“опорки” на Кремъл, построени върху геополитическа конспиративна логика. Често те са буквално преведени от оригиналните руски източници и не са адаптирани към българския контекст. Въпреки това те имат широк успех сред големи части от българското население, което съответно бива репликирано в съставянето на политики на базата на популизъм и сравнително успешно ги убеждава в правдивостта на руската война срещу Украйна. Още по-опасен ефект от разпространението на невярна информация и пропаганда е разпространението на анти-демократични виждания сред българите, както и поставянето под съмнение на българското членство в ЕС и НАТО.
След началото на новата фаза на конфликта зачестиха и кибератаките над редица държави в ЕС, сред които и България. Първата сериозна атака започва на 4 април, когато сървър на “Български пощи” е компрометиран и са инсталирани инструменти за разгръщане отвътре, позволявайки разпространяване на криптовирус върху избрани сървъри в информационния център на пощите и отделни компютри в много пощенски станции. След активирането на вируса, на 16 април, голяма част от услугите на “Български пощи” спират да работят, сред които изпращане и получаване на пратки, както и изплащане на средства свързани с великденските празници. В следващите месеци инфраструктура и сайтове, свързани с държавни органи, продължават да бъдат обект на нападение, като отговорността за тези действия е поета от руската хакерска групировка KillNet. При много от атаките на групата може да се забележи тенденцията, че те се случват в рамките на по-мащабна операция, която таргетира същите или подобни органи и структури в други европейски държави, както и в Израел. Всичките страни са атакувани заради предполагаемата подкрепа на тези държави към Украйна. Хакерският колектив счита тези страни за легитимни цели поради тяхната подкрепа за Украйна. Въпреки опитите на Министерството на електронното управление (МЕУ) да подобрят способностите за интернет защита на обвързаните с българската държава институции и инфраструктура, е вероятно опитите както на KillNet, така и на други про-руски хакерски групировки да продължат.
Горните примерни показват, че руските дейности по кибершпионаж и информационни операции далеч не са изчерпателни. Те са само кратка извадка от по-широката атака, под която се намира българското информационно пространство. Правителството на Кирил Петков пое правилни първоначални стъпки, като създаде МЕУ, което позволява по-централизирано справяне с такива проблеми. Въпреки добрия замисъл, то припознава проблемите частично и затова не е достатъчно, за да се справи с цялостния проблем, пред който е изправена българската киберсигурност. Добра насока би била да се създаде разследващо и аналитично звено, което да установи координация с други свързани министерства, като МВР, МВнР и МО, по подобие на Центъра за справяне с хибридни заплахи на Словакия.
Икономически
Икономическите последствия на руската инвазия се отразиха на цяла Европа, засягайки някои страни по-силно от други, в зависимост от техните преки търговски връзки, енергийна зависимост и уязвимост към нарастващите цени като цяло. В този контекст България е една от страните, които въпреки очакванията, не е сред държавите най-силно пострадали от войната. Отчасти този факт се дължи на тенденция, която продължава от 2014 г., от когато постепенно се понижава обема на търговските отношения между България и Русия, както и плавното намаляване на руски туристи идващи в България. Макар някои предприятия да зависят от продукти и суровини от Русия и Украйна, няма данни за цялостен колапс на сектори в икономиката. Въпреки това не може да се каже, че България не е засегната икономически от войната. Това ясно може да бъде видяно в цените на енергията, които през последната година се увеличиха драстично, заедно с последващата инфлация.
Високата зависимост на България към руски източници на енергия се отрази в рязкото покачване на цените в енергийния сектор, особено в цените на природен газ, след общоевропейските санкции срещу Русия. Макар българските власти да работят по диверсификацията на енергийни източници, тя може да отнеме години преди напълно да се намали или елиминира руската зависимост в този сектор. Този проблем се очаква да се отрази най-силно в енергоинтензивни сектори на българската икономика, което от своя страна ще доведе до още по-висока инфлация и ще рефлектира върху крайния потребител. За да облекчат последствията в краткосрочен план, българските власти трябва да продължат да търсят начини за намаляване на последиците, както за индустрията, така и за домакинствата. Това може да бъде сторено чрез различни подходи на национално и европейски ниво, работейки с партньори и съюзници за получаване на по-изгодни оферти, и където е нужно, инвестиране в слотове за използване на терминали за втечнен природен газ.
Макар войната да носи много негативни последствия за икономиката, тя може да бъде разгледана и като спомагателен инструмент за развитието ѝ. С помощта на европейските средства за възстановяване след COVID-19 и чрез водене на разумна и дългосрочна икономическа политика, може да се стимулират сектори на икономиката, които да спомогнат за развитието на нови отрасли, носещи висока добавена стойност, както и да се подкрeпи развитието на нови компании с висок потенциал чрез предлагането на изгодни кредити от Българската банка за развитие (ББР). Същевременно България може да се позиционира като алтернатива за много от чуждите производствени предприятия, които напуснаха Русия и Украйна вследствие на войната. Пример за това е автомобилният сектор, където вече българската индустрия има силен ноу-хау и може да развие тези способности на ново ниво чрез привличането на нови инвестиции под формата на релокация на производства.
Дипломатически
Бойните действия в Украйна вероятно ще намалеят през зимните месеци. Климатичните условия, подплатени от липсата на нужна зимна екипировка и модерно оборудване в достатъчно големи размери при двете страни, вероятно ще ограничи военните действия до местни офанзиви, за разлика от пълномащабни атаки, подобни на Харковското настъпление на Украйна от септември 2022 г. Липсата на военни действия и скорошното скъсяване на фронта ще позволят на руската страна да обучи повече части и да възстанови военния си капацитет, който пострада след месеци на загуби в материали и човешка сила. Очакваното затишие на фронта вероятно ще приключи не по-рано от месеците февруари-март 2023 г., като офанзивните действия вероятно ще се подновят през пролетта и лятото. При руски офанзиви на запад в Украйна, в зависимост от техния успех, може да има силен ефект върху съседни на България държави. Това от своя страна може пряко да засегне територии с население с българско самосъзнание. Например успешна офанзива срещу Одеса пряко ще засегне бесарабските българи намиращи се там. Последиците от такива атаки може да достигнат и Молдова чрез включване в конфликта на непризнатата про-руска Приднестровска молдовска република, което съответно ще засегне Гагаузия и Тараклия.
При подновени руски успехи на бойното поле, заплахи може да се създадат и на запад от София, а именно в Западните Балкани. От самото начало на руската атака срещу Украйна, националисти в Сърбия и Република Сръбска рисуват и маркират всякакви обекти със символа “Z”, с който се свързва основната руска бойна група в Украйна. По този начин те показват солидарност с действията на Москва. При руски победи в Украйна и отстъпване на колективния Запад от страната, това може да доведе до окуражаване на сръбските националисти, които ще желаят да търсят реванш за загуби претърпени по време на югославската гражданска война през 90-те години на XX в. В самото начало на руската офанзива имаше планове Република Сръбска да се отдели от Босна и Херцеговина, но те бяха отложени след руското отстъпление от Киевска област. В Сърбия президентът Вучич продължава да насърчава несигурността в Северно Косово като част от дългогодишна политика, а Русия все повече окуражава такива действия.
Заключение
С началото на новата фаза на конфликта между Русия и Украйна, Европа, и в частност България, изпитват редица последици, чиито ефекти се очаква да имат дългосрочно отражение. Този текст определи рисковете за България в няколко направления - кинетични, информационни, икономически и дипломатически. И в четирите ясно се илюстрира как действията на Русия достигат далеч отвъд границите на Украйна, пряко засягайки България. В лицето на тази опасност, при липса на обединение на евро-атлантически настроените политически партии, тя може далеч по-сериозно да афектира страната, създавайки поредица от кризи и водейки до силно поляризирано и обезсърчено население.
