доктор Ася Методиева: Чуждестранните бойци в Украйна се самоорганизират чрез малки неформални групи от връстници. Повечето от тях нямат предишен боен опит или сериозна военна подготовка. Има ветерански организации, патриотични движения, спортни фен клубове и културни неправителствени организации, които улесняват набирането на хора в различни страни. Силни организационни връзки се осигуряват чрез общностите на украинската диаспора в цяла Европа. Много изпратиха молби да се присъединят към Легиона още след първия призив на президента на Украйна Зеленски. По-голямата част от чуждестранните бойци са мъже, които са закупили своите билети и оборудване и са намерили начини да влязат в Украйна. Във военната зона те получават униформи, ако все още нямат, и на място се присъединяват към въоръжените сили или други военни фракции.

Тихомир Христов: Осем години след началото си конфликтът в Украйна навлезе в нова фаза с нападението на Руската федерация срещу Киев през февруари 2022 г. Тази агресия съществено прекрои европейската сигурност, част от която е и България. Поради редица фактори, включително и географската близост, страната изпитва множество последици с дългосрочен ефект.

Доц. Георги Цветков: Включването на България в оказването на военна помощ за Украйна се превърна във важен вътрешнополитически въпрос в страната, предизвиквайки необичайно остри политически дебати в сравнение с останалите държави от НАТО и ЕС.

доц. Велизар Шаламанов: За България и отбраната, и демокрацията изискват първо сериозно усилие по „депутинизация“ на институциите, образователната система и инфраструктурата за научни изследвания и иновации

Александър Карагеоргиев: Оказването на подкрепа за Украйна, от своя страна, може да промени отношението към България и да покаже ясно къде стои нашата лоялност като държава. Дори тайните помощи, които правителството на Кирил Петков оказва, се вижда, че се оценяват високо в Киев, като местните политици признават колко жизненоважна е била тази подкрепа от българска страна.