Либерализация на газовия пазар в България
Либерализацията на пазарите на природен газ е процес, който отменя монопола и стимулира конкуренцията, и е една от целите, подкрепяни от директивата, известна като Третия енергиен пакет, която по естеството си следва да повиши ефективността на пазара като раздели производството и доставката от преносната инфраструктура. Именно от този фокус на директивата – отделянето на търговията със суровини от търговията с логистичните продукти – може да се направи изводът, че стремежът на либерализацията е да осигури конкурентни условия за потребителите и да стимулира търсенето, да гарантира сигурност на доставките и да създаде условия за свързаност и подходяща инфраструктура.
Практиката в България показва обаче, че либерализацията на пазара на природен газ е в твърде ранен стадий. Тъй като процесът е по-скоро симулация на този етап, трудно може въобще да се говори за либерализация и това се доказва с факти, а не с идеология. Основната пречка в процеса е пазарният дял на един играч с държавна собственост, който неявно налага държавен монопол и оказва своето негативно влияние върху средата. Като въведение в материята, нека разгледаме кои са основните играчи на пазара на природен газ в страната:
„Булгаргаз“ ЕАД (100% собственост на държавния „Български енергиен холдинг“ ЕАД) – (1) обществен доставчик на природен газ до крайни снабдители и до лицата, имащи лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, при цени и условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР); (2) доставчик на природен газ по Програмата за освобождаване на природен газ; (3) доставчик на природен газ до клиенти, присъединени пряко към газопреносната мрежа, по свободно договорени цени и (4) търговец на природен газ на анонимния сегмент на организирания борсов пазар на природен газ по свободно договорени цени;
„Булгартрансгаз“ ЕАД (100% собственост на държавния „Български енергиен холдинг“ ЕАД) – комбиниран газов оператор, извършващ дейности по пренос и съхранение на природен газ в подземното газово хранилище (ПГХ) „Чирен“;
„Ай Си Джи Би“ АД (50% собственост на държавния „Български енергиен холдинг“ ЕАД) – газов оператор, лицензиран да осъществява пренос от територията на Гърция до българската газопреносна мрежа, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД, и по-известен като Междусистемната газова връзка или Интерконектор Гърция-България;
Оператори на платформи за търговия и организирани борсови пазари (единият от които е 100% дъщерна компания на „Булгартрансгаз“ ЕАД) – лицензирани дружества, които осигуряват среда за сключване на двустранни сделки за покупко-продажба на природен газ;
Газоразпределителни компании (без държавно участие в нито една от тях) – предприятия, осигуряващи разпределение по газоразпределителните мрежи, които са тяхна собственост, и снабдяване с природен газ на крайни клиенти;
Търговци на природен газ – компании, получили лицензии за търговия с природен газ от КЕВР, които сключват сделки за покупко-продажба на природен газ с всички играчи на пазара, в т.ч. обществения доставчик, други търговци, крайни снабдители, оператори и т.н.;
Крайни клиенти, присъединени към газопреносната (небитови) или газоразпределителната (битови или небитови) мрежи.
Посрещане на първият танкер с американски втечнен природен газ от “Шениер” за България, съгласно споразумението между “Булгаргаз” ЕАД и турската компания “Боташ”. Терминал Marmara Ereglisi LNG, Текирдаг /Родосто/, Турция. 12 април 2023 г. / Христо Стефанов/БТА/БТ/
Единственият играч, на когото е позволено да притежава четири различни функции на пазара на природен газ, от които произтичат права и задължения, е държавното предприятие „Булгаргаз“ ЕАД, намиращо се в непосредствена свързаност с други компании, покриващи пълния спектър на дейностите на газовия пазар. Нещо повече – в качеството му на обществен доставчик и на търговец, използващ регулираната цена като пазарен репер, той има право да му бъдат признати разходите, формиращи цената (например такива за достъп, пренос, а отскоро и за регазификация на втечнен природен газ), на която продава природен газ на крайни снабдители и топлофикации, дори те да са неефективни и икономически необосновани, както и други компоненти съгласно Наредба № 2/2013 за регулиране на цените на природния газ. Участниците на другите сегменти на пазара обаче стават неконкурентни, ако калкулират тези разходи в своята себестойност. Основна причина за това е, че приетият ценови репер на пазара е именно регулираната цена на „Булгаргаз“ ЕАД, независимо от сегмента, а тя се определя не от пазарни, а от политически фактори. По повод ценообразуването и утвърждаването на цената на обществения доставчик, неведнъж пазарът е бил в ситуация, в която решението на КЕВР за цената на „Булгаргаз“ ЕАД не е публикувано в срок, на първо число на месеца на доставка, както се случи многократно през 2021 г. и 2022 г., или пък е издадено с ретроактивно действие през 2019 г. и 2020 г. Така се създаде значителна несигурност на пазара и повдигна много въпросителни относно доверието, развитието и либерализацията. Ексклузивните права на обществения доставчик не приключват с ценообразуването му. Свидетели сме на сключване на споразумения за изключителни права на достъп на „Булгаргаз“ ЕАД до инфраструктура и договори за доставка, каквито са тези с турския оператор BOTAS или азербайджанската Azerbaijan Gas Supply Company (дъщерна на SOCAR), които стават изключително на политическо и държавно ниво и за които държавата не осигурява пълноправен достъп и на останалите участници и търговци на пазара. Това се случи след безпрецедентната ситуация на международните газови пазари през 2022 г. поради агресията и военния натиск на Русия на територията на Украйна, когато Русия за пореден път използва суровината като икономическо оръжие и считано от началото на газовия ден на 27 април 2022 г., доставките за България бяха преустановени и договорът беше едностранно прекратен. Въпреки осигурените заместващи количества и сключването на договори за доставка на природен газ от „диверсифицирани“ източници, Програмата за освобождаване на природен газ беше преустановена, противно на заложените цели за 2023 г. и 2024 г. Съществуването на Програмата е именно поради монополното положение на „Булгаргаз“ ЕАД и липсата на преки конкуренти на националния пазар, като целта ѝ е да повиши ликвидността на пазара, която след въвеждането на Програмата през 2019 г. осезаемо се повиши. Преустановяването на Програмата не остана незабелязано от Европейската федерация на енергийните търговци (EFET), която е един от най-големите поддръжници на изпълнението ѝ, но дори и тяхната намеса не доведе до предприемане на мерки за връщането ѝ, а монополът запази своята сила.
Инспекция по напредъка на изграждането на терминала за втечнен природен газ край пристанището в Александруполис, Гърция. 24 март 2023г. / БТА /Цветомир Петров/ЕД
Следва да признаем обаче, че либерализацията наистина се случва на ниво инфраструктура и достъпът до газопреносната мрежа на трети страни е факт. Това едва ли би се случило без намеса от Европейската комисия и подаден сигнал към Генерална дирекция „Конкуренция“ и решение по дело АТ.39849 BEH Gas, което установява, че „Български енергиен холдинг“ ЕАД и дъщерните ѝ „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД са извършили продължително нарушение на чл. 102 от Договора за функционирането на ЕС за злоупотреба с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар за периода юли 2010 г. – януари 2015 г. Днес ползвателите могат да употребяват инфраструктурата по недискриминиращи тарифи, приложими за всички, като резервират капацитет по газопреносната мрежа. И тук обаче правилото не е универсално, тъй като и в момента има входно-изходни точки от мрежата, до които няма достъп – такива са „Негру Вода 2,3/ Кардам“, на българо-румънската граница и „Странджа I/ Малкочлар“, на българо-турската граница. Случайно или не и двете точки са част от Трансбалканския газопровод или „старото“ трасе за доставки на „Газпром“ от Русия през Украйна към Гърция, Северна Македония и Турция преди въвеждането в експлоатация на Турски поток. За тези точки не са приложими общите правила, тъй като официално няма подписани споразумения за междусистемно свързване между операторите респективно „Булгартрансгаз“ ЕАД и румънския „Трансгаз“ и „Булгартрансгаз“ ЕАД и турския „Боташ“. Ако бъде осигурен достъп до този поток, то тогава бихме говорили са абсолютно ефективно свързване на пазарите в региона между терминалите за регазификация на втечнен природен газ в Турция с капацитета за съхранение на природен газ в Украйна, но на този етап това може да бъде мечта за мирни и пазарно ориентирани времена. По повод свързването на пазарите в региона се забелязва и интересна тенденция по отношение на инвестициите в инфраструктурата. В последно време видяхме скорострелния строеж на Интерконектора България-Сърбия, акционерното участие и инвестиция на „Булгартрансгаз“ ЕАД в плаващото съоръжение за регазификация и съхранение на втечнен природен газ край Александруполис и плановете за увеличение на капацитетите за пренос от Гърция към България и от България към Румъния във връзка с очакваните потоци на втечнен природен газ и тръбопроводен газ от алтернативни източници – и всичко това за сметка на развитието на местната инфраструктура. Забелязва се неистов интерес за инвестиции в транзитни газопроводи, но не и за присъединяване на нови общини на територията на България – а именно там е най-бързо развиващият се сегмент на пазара на природен газ: газоразпределителните мрежи. Още повече – влизането в експлоатация на другия интерконектор, доставящ природен газ от Каспийския регион през Трансадриатическия газопровод към българския пазар, беше забавен повече от 12 години. Изводът е, че съседните пазари около нас отчитат ползите от природния газ, докато в България изглежда сме изгубили интереса си – но не и когато той е държавен.
"Булгартрансгаз" ЕАД и ДЗЗД "Ю ДЖИ ЕС ДРИЛИНГ ЧИРЕН“ са част от инвестиционен план за разширение на капацитета на газовото хранилище, сигурност на газовите доставки и конкурентноспособност на пазара на природен газ в страната и региона. ПГХ Чирен, Чирен. / 5 април 2023г. Христо Касабов/БТА /БТ
„Държавен, но монопол – монопол, но държавен“ биха спорили някои. Пазарът на природен газ не следва да се гледа като среда за естествен монопол или пък да се остави в ръцете на неефективното държавно управление. Предстоят още много стъпки до пълната либерализация на пазара, който все още се държи от собствени изгоди, а не от изгодите на обществото. Макар и една от най-добре пазените тайни на икономиката да е, че минималната държавна намеса и „невидимата ръка“ на Адам Смит не съществува, оценката на собствената изгода естествено или по-скоро по необходимост следва да води към онова приложение на капитала, което е най-изгодно за обществото, а именно - либерализацията.
