Иван Куцаров: След 1989 г. България не само не формулира единна национална политика спрямо Македония, но и си затваря очите за истинските намерения на Скопие. Това води до дистанция в отношението към България в политически, икономически и културен аспект. 

 Радан Кънев: В краткия период на истинско „разведряване“ между София и Скопие, когато България е управлявана от Иван Костов и Петър Стоянов, а Македония – от Любчо Георгиевски и Борис Трайковски, се поставят основите на съвсем друга програма – реалистична, модерна и полезна за гражданите и в двете държави. На тази концепция се сложи край, когато Иван Костов падна от власт през 2001 г., Георгиевски – през 2002 г., а през 2004 г. президентът Трайковски загина трагично при самолетна катастрофа, само на 47 години.

Александър Стоянов: Игрище на Великите сили и жива рана на българската външна политика, Македония и до днес продължава да е неразрешим ребус за дипломатите – както в София, така и в Брюксел, Москва и Вашингтон. 

Деян Драгиев: Инвестицията на българската власт в Македония е колосална, разглеждана в светлината на общите стопански показатели на страната, а и на факта, че македонските земи в крайна сметка не са официално признати за анексирани от Царството. През 1941 г. се инвестира сумата от над 8 млрд. лева, през 1942 г. се инвестират над 14 млрд. лева, а през 1943 г. инвестицията е за над 27 млрд. лева.

Мартин Соколов: Мястото на РСМ несъмнено е като пълноправен член на НАТО и ЕС. Това почти сигурно ще има не само положително влияние върху страната, но и стабилизиращо такова върху целия регион на Западните Балкани – и отвъд. Това несъмнено е привлекателна и постижима възможност.

Велислав Христов: Случайно или не, преплитането на интересите на Белград и Москва преди 90 години днес отново е в тяхна полза – Северна Македония буксува във времето между Югославия и ЕС поради страх от „българизация“. Въпреки многократните предупреждения от Брюксел, че преговорната рамка няма да бъде променена, радикални партии като ВМРО-ДПМНЕ, „Левица“ и други организации отхвърлят всички условия, приети с т. нар. „френско предложение“.

Лука Димитров и Яна Палагачева: Макар и технически изпълними, планираните общи енергийни проекти на България и Северна Македония ще зависят основно от човешки и политически фактори – обществените нагласи в двете страни и начинът по който те ще бъдат отразени във външните им политики.

Мина Киркова: Когато през 2018 г. Северна Македония проведе референдум за конституционната промяна на името на страната, седмици наред в социалните мрежи се води кампания за бойкотиране на вота. Подстрекаваха се настроенията срещу Атина, която постави това условие, за да може Скопие да продължи интеграцията си в НАТО и ЕС.

Руслан Tрад: Една от особеностите на проблема между София и Скопие е всъщност колко малко знаем един за друг, независимо от географската ни близост, общата история, семейните и културни връзки и дори практическата липса на езикова бариера.