Справедлив енергиен преход в контекста на енергийната сигурност

Остарелите технологии и митът за националната сигурност

Бруталната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. върна Европа в XX в. и отново изкара на преден план в публичното пространство въпроса за националната сигурност. В контекста на националната сигурност, енергийната сигурност зае ключово място. Видяхме как изкопаемите горива се превърнаха в геополитическо оръжие, а зависимостта на Европа от Русия и руския газ в първите шест месеца на войната доведе до риск от една студена зима. Нарасна необходимостта бързо да се намери начин да се диверсифицират както източниците на газ, така и като цяло източниците на енергия. 

Въпреки силната дългогодишна зависимост, отговорът на Европа беше еднозначен - за да се намали зависимостта от руските горива, необходимо е да се намали необходимостта от използване на изкопаеми горива като цяло. В основата на плана на Европейския съюз „REPowerEU“ в отговор на намаляването, а на много места и прекратяването, на доставките на руски газ към Европа, е именно това - действия за намаляване на употребата на изкопаеми горива чрез инвестиции в енергийна ефективност и повече възобновяеми енергийни източници. 

Кризата трябва да е път към възобновяемите източници

Случилото се през изминалата година предизвика рязко осъзнаване на значимостта на енергийния преход и скоростта, с която той трябва да се случва. Зависимостите ни изкараха на повърхността това, че не сме направили достатъчно, за да се задейства този преход. Когато цяла Европа започна да гледа към възобновяемите енергийни източници като начин за изход от кризата, обаче в България тя бе видяна като възможност за спасяване на постепенно затихващия въглищен сектор. Липсата на решителни действия в последните години за задвижването на енергийния преход доведоха до това изобщо въглищата в България да се превърнат в тема на деня. Така кръгът от хора с интерес към запазването на въглищата индустрия, намериха във войната своя нов аргумент - този за националната сигурност. В контекста на войната, енергийната сигурност получи равен знак с националната сигурност, факт, засилен от атаките на Русия върху стратегическа енергийна инфраструктура в Украйна. 

Международната агенция по енергетика дефинира енергийната сигурност като “непрекъсната наличност на енергийни източници на достъпна цена”. Тоест истинската енергийна сигурност се крие в два основни фактора - има ли енергия и доколко можем да си я позволим. 

Множество вятърни турбини, включително някои от новата офшорна вятърна ферма Kaskasi на RWE, могат да се видят по време на пускането в експлоатация на тази край Хелголанд, Германия. 23 март 2023 г. / Charisius/Pool Photo via AP

В този контекст енергийната сигурност не се изчерпва просто с това дали можем да произвеждаме енергия в рамките на собствената си територия; необходимо е да се разгледа и цената на енергията - нейната икономическа рентабилност и това дали тя ни прави конкурентни в кратко- и дългосрочен план.

Ние вече сме назад в развитието на един алтернативен енергиен сектор. Докато навсякъде другаде, включително и в Западните Балкани например, съществува разбирането, че енергийната трансформация вече се осъществява и тя е част от икономическия и социален живот, в България този енергиен преход се случва въпреки бюрократичните и административни бариери. 

Могат ли въглищата да подсигурят националната ни сигурност?

В тази ситуация аргументите, че България трябва да запази своите ТЕЦ-ове, за да може да е сигурна в своята енергийна независимост, се оказват съмнителни. По последни данни на Електроенергийния системен оператор от 1 май 2023 г., слънчевата енергия в рамките на деня има най-голям дял в произведената енергия в България, надвишавайки произведената енергия от ТЕЦ и АЕЦ. Ако съпоставим директно слънчевата енергия и енергията от въглища, виждаме, че производството на ток от слънчева енергия е 31%, а от ТЕЦ-овете - само 22%. В отговор на гласовете, които несъмнено ще се надигнат относно факта, че това се случва за няколко часа през деня - вече има достатъчно решения за съхранение, които могат да направят възможно използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и през нощта например. Значи - преходът е възможен и вече се случва, въпреки сериозната съпротива срещу него. 

Това води и до следващия въпрос - наистина ли са толкова ключови въглищата за нашата национална сигурност? Ако основният аргумент на защитниците на въглища е свързан с това, че трябва да разчитаме на собствено производство, за да постигнем енергийна сигурност (теза, която е така или иначе несъвместима с един глобализиран свят), нужно ли е да се заключваме в бъдеще, свързано с изкопаемите горива, когато виждаме, че има и алтернативи? 

През зимата на 2022/2023 г., въпреки прогнозите (и за някои - надеждите), че енергийната криза ще доведе до повишено използване на въглищата, всъщност наблюдаваме спад на употребата на изкопаеми горива за производство на енергия. Според доклад на Ember, поради намалената употреба на енергия, в сравнение със зимата на 2021/2022 г., енергията от въглища се е понижила с 11% (30 TWh). Всъщност, според доклада, увеличение в производството може да се наблюдава единствено по отношение на слънчевата и вятърна енергия, като за първи път е произведена повече енергия от ВЕИ, отколкото от изкопаеми горива - 40% ВЕИ спрямо 37% изкопаеми горива. 

Цените за производство на ток от слънчева и вятърна енергия, както и инвестициите за съхранение продължават да намаляват, като на много места са по-ниски от тези за производството на ток от въглища. В този смисъл не е учудващо, че Европа се е насочила към изграждането на ВЕИ мощности в отговор на енергийната криза с цел намаляване на сметките на потребителите и осигуряване на енергия от местни източници. Германия, една от най-засегнатите от кризата държави, не е изключение. Макар и да е сочена от защитниците на въглищата в България като пример за държава, която в отговор на енергийната криза реши да забави изхода от въглищата, реалността се оказва друга. Увеличаването на живота на две централи, използващи лигнитни въглища, трябваше да е с краен срок 2025 г.; сега обаче последните данни показват, че работата на тези мощности вече намалява и се очаква да бъдат изведени от употреба до юни тази година. Това се случва едновременно с допълнителните инвестиции във възобновяеми енергийни източници, като страната ще се стреми дела енергия от ВЕИ да достигне 80% до 2030 г. В този смисъл Германия счита използването на лигнитни въглища за производството на ток за икономически неизгодно в сравнение с енергията, която получава от ВЕИ. 

По-рентабилен икономически вариант ли са въглищните централи изобщо?

Един от аргументите в защита на въглищата беше възроден през 2022 г. - този за ниската им цена. В разрез с дългогодишната работа на централите на загуба и в дългове, в отговор на енергийната криза и заради войната, за първи път от известно време въглищните централи реализираха печалба. Дори и високите квоти на емисиите по Схемата за търговия с емисии (EU ETS) не попречиха на това. Сега обаче, с нормализирането на цената на газа и постепенното успокояване на пазара, цените на въглищата отново скочиха и то именно заради тези квоти. През февруари 2023 г. квотите надхвърлиха 100 евро на тон, като по този начин въглищните централи отново заработиха на загуба. Разходът за квотите на практика може да бъде сравнен с цената на електроенергията в рамките на Европейския съюз. Така аргументите за продължителни печалби от производството, и дори износа на ток от въглища, се оказаха несъстоятелни. С високия разход от замърсяването, въглищните мощности се нареждат сред неконкурентноспособните енергийни източници. 

Дотук виждаме, че въглищата не изпълняват едно от ключовите изисквания за постигане на енергийна сигурност - достъпната им цена. Като добавим към това липсата на предвидимо ценообразуване, това може да доведе до още по-голяма несигурност и риск. 

Мегаломанските ни мечти и обещания за износ на ток от въглища пък изглеждат все по-далеч от реалността, особено в контекста на инвестициите от страна на съседна Гърция във ВЕИ. Южната ни съседка посочва в енергийната си стратегия (документ, който в България все още липсва), че планира 81% от енергията в енергийния микс на страната до 2030 г. да идва от ВЕИ. Тоест България базира въглищното си бъдеще на износа на ток; въпросът е - на кого? И дали една Гърция ще предпочете да използва евтиния си слънчев ток (който при всички положения и ще продава), или ще избере да внесе скъп въглищен ток от България.

В този смисъл България прави една много сериозна грешка - улисани в борбата си за запазване на въглищата, още по-висок става рискът от изолация в Европа. Това става особено очевидно в момент, в който Европейския съюз разчита на повишена амбиция от страна на държавите-членки по отношение на развитието на производството енергия от възобновяеми енергийни източници и на инвестиции в зелена енергия. Така това назадничаво мислене рискува да ни остави в ХХ в. в момент, в който цяла Европа обръща поглед към технологиите на бъдещето. Не на последно място, България като част от Европейския съюз, е поела и ангажименти спрямо европейската политика, включително в областта на климата и енергетиката. Отказът от спазването на тези цели има потенциала да доведе до изолацията на България от политиката на Европейския съюз и още повече рискува да ни тласне в посока, обратна на тази на Запада. В този контекст енергийната ни сигурност вече се превръща и в геополитически избор.   

Фермите за плаващи слънчеви панели започват да процъфтяват в Съединените щати след бързия растеж в Азия. Редица слънчеви панели плуват в резервоар за съхранение на вода в Sayreville, Ню Джърси. понеделник, 10 април 2023 г. AP Photo/Seth Wenig

Справедливият енергиен преход в българския контекст

Както видяхме, преходът в България вече се случва; въпросът е дали той ще се случи с подкрепата на държавата, както и чрез финансиране от Европейския съюз. В момента България има сериозната възможност да финансира трансформацията на въглищния си сектор чрез европейски програми и еврофондове и то по начин, който ще подпомогне онези, които ще са най-засегнати от тази трансформация - работещите. Това е в основата на Фонда за справедлив преход - част от Механизма за справедлив преход на Европейския съюз. По този фонд България би могла да бъде бенефициент на сериозна сума в размер на 1.3 млрд. евро. За съжаление изглежда, че българските политици, лишени от хоризонт отвъд следващите избори, всячески се стремят да доведат до загубата на тези средства. Досега популисткото говорене донесе загубата на 200 млн. евро, предвидени за България за 2022 г. За да се възползва от тези средства, България трябваше да предаде така наречените териториални планове за справедлив преход към Европейската комисия (ТПСП) в срок до края на 2022 г. В тези планове е необходимо да се опише как България планира да инвестира средствата по Фонда за справедлив преход. Той предвижда субсидиите да бъдат разпределени както за инвестиции в енергийния сектор, така и за инвестиции в преквалифициране на засегнатите от прехода и в диверсификация на икономиката във въглищните региони. Фондът може да бъде използван за овластяването на местните общности и децентрализация - нещо ключово за енергийната сигурност. Децентрализацията ще увеличи енергийната сигурност на страната, а ако масово навлезе индивидуалното производство на енергия, ползите по отношение на цената и за намаляването на зависимостта от един централизиран източник на енергия, ще доведат до по-високо ниво на енергийна сигурност. 

Освен чрез Фонда за справедлив преход, България има възможност за ускоряване на енергийния преход чрез изпълнението на заложените реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В момента това е втория фонд, по който има сериозно забавяне на плащанията, заради бездействие от българска страна. Реформата, която се превърна в горещ картоф в българската политика през последната година, е свързана именно с въглищата - това е заложената реформа за намаляване на въглеродните емисии от сектор енергетика с 40%. Политическата криза и честите избори, за съжаление, послужиха за разпространението на дезинформация относно тази реформа, като множество шумни гласове се надигнаха, за да кажат, че тя застрашава националната ни сигурност, налагайки затварянето на въглищни мощности. Реалността е различна - НПВУ не предвижда затваряне на нито една конкретна мощност. В действителност България вече лека-полека изпълнява тази цел, дори през зимата, предвид намаляващото производство на енергия от въглища. 

Всъщност отказът на политиците и на кръга, защитаващ въглищния сектор, да погледнат отвъд въглищното бъдеще, ще струва най-скъпо на тези, работещи в сектора. Затова обаче в момента от тази липса на политическа воля и амбиция се облагодетелстват онези с интереси във въглищните централи и най-вече най-замърсяващите от тях - ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“, чийто принос към българската енергетика е незначителен. 

Както вече казахме, до този момент по Фонда за справедлив преход са изгубени 200 млн. евро, а още дори  нямаме индикация от страна на българските власти за краен срок за подаване на плановете към Европейската комисия. Ако България продължи да отказва да предаде териториалните планове, рискуваме да се изправим пред загуба на повече от половината сума от Фонда - 800 млн. евро, средствата, предвидени за 2023 г. Ако продължим да се бавим под претекста, че застрашаваме енергийната си сигурност, рискуваме да бъдем изправени пред сериозна икономическа и социална криза. 

Затова е важно да се отбележи, че е необходимо поетапното намаляване на зависимостта от въглища, съчетано с инвестициите във ВЕИ. Необходим е план, с добре изработена пътна карта, показваща ясно стъпките при изхода от въглища, като същевременно се демонстрира как ВЕИ мощностите ще заместят въглищните. Националната сигурност зависи не от това дали ще запазим въглищата, а от това дали ще имаме един планиран и добре обмислен преход, който дава възможност за плавна, но навременна трансформация на енергийния сектор.

Плаващите слънчеви панели са привлекателни не само заради чистата си енергия, но и защото пестят вода, предотвратявайки изпаренията. Множество плаващи слънчеви панели в Селангор, Малайзия. / 3 май 2023 г. AP Photo/Vincent Thian

Заключение

Изглежда, че енергийният преход ще се случи въпреки войната, а до голяма степен ще бъде и ускорен заради нея. Въпреки популисткото използване на войната от противниците на Зелената сделка и прегръщането на аргумента за национална сигурност като спасителен пояс, въпросът не е дали този преход ще се случи, а кога и как. Дори най-ревностните защитници на въглищния сектор би трябвало да са наясно, че бъдещето не е в копаене на въглища. 

Навременните инвестиции във възобновяеми енергийни източници са стратегически в дългосрочен план, като поставят България в позицията на конкурентен и сигурен партньор в европейските политики. Същевременно трябва да се работи по план за изход от въглищата, тъй като всичко показва, че независимо от това какви цели и реформи българските политици успеят да предоговорят с Европейския съюз, въглищата вече са и ще стават все по-икономически нерентабилни. Популистките ходове в защита на въглищата в момента само разпиляват общественото мнение и не водят до конструктивно решение за бъдещето на българската енергетика. Необходимо е да преосмислим значението на енергийната сигурност в контекста на енергийния преход. Тази трансформация ще се случи и тя трябва и може да бъде разглеждана както като възможност за развитие на българската енергетика, така и за осигуряване на енергийна независимост чрез достъпна енергия.