O, mia patria, sì bella e perduta!

През 1840 г. Австрия владее една трета от населението и земите на днешна Италия. Верди, който по своята същност е космополитна натура, по ирония на съдбата създава операта “Набуко”, която се превръща в основен елемент на национално-освободителното движение на Италия и символ на жаждата за независимост в Европа през XIX в.

Историята за цар Навуходоносор II и робството над израилтяните е разказ за глупостта на тиранина и ограничението на личната свобода. Едни от най-красивите и вдъхновяващи истории са и най-тъжните. 

„О, Отечество мое, така красиво и изгубено...”  е фраза от плача на хора на израилтяните, която се забива като копие в сърцето. Стремежът да бъдат скъсани робските окови надделява над отчаянието, страхът и страданието. Поробителят губи битката за душата на роба. Уповавайки се на Божията воля и копнежът да вдиша свободата, потиснатият приема стоически тегобите на съдбата си и осъзнава, че те са част от цикъла на живота.

Операта “Набуко” е алегория на най-съкровените и чисти човешки качества - свобода, достойнство, любов към отечеството и ближния. Накрая всички те надделяват над най-противните такива: завист, сребролюбие, жажда за власт и предателство. Със своята премиера операта се превръща в символ на жаждата за свобода на всеки потиснат европеец.

В една октомврийска вечер през 2002 г., само 160 години след премиерата на „Набуко“, името се превръща в нарицателно за копнежа за енергийна независимост на Европа. Чрез проект за газопровод, Австрия, Унгария, Турция, Румъния и България се опитаха да създадат една от нужните противоотрови, които да спомогнат за енергийната диверсификация на Обединена Европа. 

Момиче позира със стикер с думите "Свобода на словото" по време на протест срещу посещението на руския президент Владимир Путин в българската столица София. четвъртък, 17 януари 2008 г.

AP Photo/Valentina Petrova

Усилията на Русия да не загуби контрол след обявяването на „Набуко“ доведоха до безпрецедентно лобиране и активиране на агенти, които успяха да забавят над двадесет години откъсването на Европейския съюз от енергийното робство, което ни бе оковало. Нещо повече – България се превърна в основно острие на тази зависимост с проекти като „големия енергиен шлем“, стартиран в противовес на диверсификацията.

Множество български политици бяха години наред проводници на Кремъл, вместо да защитават националния и европейски интерес. Този васален и робски маниер, наследен от годините под съветски ботуш и окупация на България, е най-видното и пагубно изражение на зависимостта ни. Примесено с корупция, това поведение създаде твърде големи поражения на България и забави развитието ни с над петнадесет години, като така обезсмисли усърдията на проевропейските правителства по време на прехода, които след 1997 г. направиха невъзможното да наваксаме изгубените първи години на Прехода.

Ясно трябва да отбележим, че корупцията е основна причина за забавеното развитие на България и липсата на догонване на страните от Западна Европа. Изражение на корупцията може да бъде намерено във всеки публичен и частен аспект от ежедневието ни. Генезис на това обаче може да бъде търсен единствено в изкуствено създадените и поддържани монополи и конкретно в зависимостта на България от ресурсите на Русия. Факт за тази целенасочена зависимост са множеството бизнесмени, които получават дял в енергийния сектор с помощта на бившите структури на ДС и БКП. 

Най-яркият пример за зависимостта на България от Русия чрез енергетиката е знаковото убийство на бившия премиер Андрей Луканов - човекът, който е „назначавал“ немалка част от крупните бизнесмени след 1989-та. Луканов бе разстрелян в края на 1996 г., посред бял ден, заради поредния газов проект, който щеше да наклони зависимостта на България в една или друга посока. 

Вторият брой на POLIS е посветен на енергетиката и енергийната сигурност на България не само като напомняне за настоящите проблеми, но и като предупреждение, че е необходимо да ги преодолеем. Променящата се среда в страната ни през последната година доведе до натиск от страна на нашите партньори в ЕС и НАТО, благодарение на диверсификацията и ако не приоритет, то тя е важен елемент от политическата реалност. 

Натрупването на фактори като Зелената сделка, войната в Украйна и задаващата се икономическа криза могат да бъдат приети като пречки или варианти за развитие на България. Целта на статиите в това издание е да разкажат за възможностите, които стоят пред нас като държава и как можем да преодолеем препятствията по пътя към постигане на енергийна самостоятелност. 

Светът винаги е бил зависим от ресурси и се променя само техния вид, но не и начина, по който биват придобивани. Това ни напомня историкът доктор Александър Стоянов с неговия текст за войните за ресурси на Великите сили във вековете след Великите географски открития. 

Изследователят Руслан Трад, водещ консултант на POLIS, продължава разговорът за това, че в основата на всеки конфликт са ресурсите. Доказва го ясно войната Украйна и окупацията от страна на Руската федерация.

Икономистът доктор Георги Ганев представя политическите изражения на енергийната обезпеченост като частен случай на общата стопанска политика в контекста на стопанската сигурност. 

Експертът Тихомир Христов начертава възможностите за укрепване на българската енергийна сигурност в контекста на войната в Украйна и променящата се геополитическа обстановка. 

Анализаторът и преподавател Мохамед Халаф - безспорен познавач на арабския свят, дава перспективата как страните от Залива и Африка помагат на Европейският съюз да се освободи от зависимостите от руския газ.

Мъж засажда слънчогледи в градината си, оградена от снаряда на руски танк и купола му. Велика Димерка, Киевска област, Украйна. сряда, 17 май 2023 г.

AP Photo/Efrem Lukatsky

Журналистът Мирела Петкова, изследовател на политиката на Китай на Балканите, ни излага рисковете и възможните сценарии за бъдещето ни в контекста на  „Един пояс, един път“. През последните години Китай направи много страни зависими и е въпрос на национална сигурност да заявим ясно тези проблеми. 

Теодора Георгиева – изпълнителен директор на ICGB и член на борда на директорите, представя по какъв начин интерконекторът между България и Гърция е не само възможност за диверсификация и своеобразен наследник на „Набуко“, но и ясен знак за новото бъдеще на страната ни като регионален играч. България е държава, която географски и икономически е на важен кръстопът и IGB е възможност на практика да се възползваме от това. 

През последните години все повече се прокарва идеята, че водородът е ясната алтернатива на бъдещето. Енергийният експерт Симеон Белорешки ни разказва за митовете около тази идея, какви са възможностите и рисковете от осланянето на модерната тенденция за водород. Като един от познавачите на проблемите, той ни представя и възможните опасности за енергийната система на България. 

Либерализацията на газовия пазар е сред основните проблеми на България, които не дават възможност за икономическо развитие и стимулиране на конкуренцията. Юлия Георгиева-Кирилова – мениджър в газовия сектор, предлага възможности за разрешаване на този проблем и по какъв начин би могъл да се развие пазарът ни при свободна конкуренция. 

Войната в Украйна постави на преден план отново разговорът за остарелите технологии и митът за националната сигурност. Експертът Венцислава Кожухарова разказва за справедлив енергиен преход в контекста на енергийната сигурност. 

Петър Теодосиев – един от създателите на БГ НАУКА, предоставя една позитивна гледна точка за развитието на енергетиката в страната ни и как науката има готови решения за ВЕИ. 

Енергийният и бизнес журналист Яна Палагачева е с над десет години опит в сферата. Текстът й за България на енергиен кръстопът обобщава възможностите, които имаме като страна.