По пътя на енергийната независимост
Игра на енергия:
Укрепване на българската енергийна сигурност в променящата се геополитическа обстановка
Енергийната сигурност на една държава играе ключова роля за нейното икономическо развитие, политическо равновесие и цялостен просперитет. В ситуация, в която енергийната сигурност е застрашена, това се отразява на почти всеки икономически отрасъл и съответно увеличава рисковете в множество сектори - от безработица и рецесия до криза в националната сигурност. На фона на сложната геополитическа реалност, обграждаща България, както и на продължаващата вътрешнополитическа криза, способността на страната да осигури стабилни и достъпни енергийни доставки на своите граждани е застрашена. Докато българската държава се бори с тези предизвикателства, тя също е изправена пред рядка възможност: да разнообрази своя енергиен микс, да намали зависимостта от чужди източници и да начертае път към по-голяма енергийна независимост. Тази трансформация, макар и сложна, има потенциала да укрепи енергийната сигурност на България, да допринесе за регионалната стабилност и да се проведе в съответствие с по-широките енергийни цели на Европейския съюз (ЕС).
Енергийният ливъридж на Русия
След пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г., в отговор на външните санкциониращи мерки от страна на ЕС, нападащата страна пое мерки, които категоризираха България като “неприятелска държава”. Руското енергийно дружество “Газпром” ограничи доставките на природен газ към България в рамките на една нощ, след отказ на българското правителството те да бъдат плащани в рубли. Това действие постави България в критична позиция, тъй като тя се нуждае от около 3 млрд. куб. метра годишно, а към началото на 2022 г. около 80% от газа, внесен в страната, идва от Русия. Макар това да е относително малко количество в сравнение с повечето други европейски страни, в локален контекст е нужно да се отбележи, че близо 60% от българската промишленост употребява газ в производствените процеси, а в отоплителния зимен сезон, българската столица използва около една трета от всичкия внесен газ.
Въпреки негативните прогнози, които идваха от ограничените доставки на синьо гориво, тези промени предлагат възможността България да пресъздаде своя енергиен микс и да навлезе в нова ера, ориентирана към по-голяма енергийна независимост и по-дълбока интеграция с регионалните партньори. Тогавашното коалиционно правителство на премиера Кирил Петков пое първите сериозни стъпки към енергийна диверсификация, сред които безспорно най-важното действие беше да се завърши междусистемната газова връзка Гърция-България (“интерконектор”), която позволява внасянето на газ от трети източници, като тези от Азербайджан. Самата връзка разполага с капацитета да осигури на България основната част от нужните на страната количества газ, които се потребяват годишно. Но това действие само по себе си не е достатъчно, тъй като заплахата за България продължава. Кремлин все още смята България за “неприятелска страна” и това няма изглед да се промени, особено на фона на войната срещу Украйна, където военните действия вероятно ще продължат години наред.
За да се разбере мащабността на проблема е нужен холистичен поглед над българския енергиен профил, а именно че той изцяло зависи от един доставчик - Русия. Според документ публикуван от Атлантическият съвет, към началото на 2022 г. България е внасяла около 75% от своята енергия от там. Освен природен газ, България е зависима в две други основни направления - петрол и ядрено гориво. Въпреки наложеното от ЕС ембарго за внос на руски суров петрол, страната продължава да бъде една от малкото държави в съюза, които го използват. Данни за 2022 г. показват, че “Лукойл”, собственикът на рафинерията “Лукойл Нефтохим”, е преработил над 7 млн. тона нефтена суровина, което е около два пъти повече в сравнение с предишната година, когато са преработени близо 4.2 млн. тона. Същевременно ядрената енергетика, в лицето на АЕЦ “Козлодуй”, отговаря за около една трета от националното електропроизводство. Тя, от своя страна, силно зависи от вноса на ядрено гориво, техническа експертиза и поддръжка от Русия поради съветските основи на централата, както и от износа на отработено ядрено гориво поради липсата на депо, което да го съдържа на българска територия. На фона на санкциите, наложени срещу Русия от ЕС и поради чисто логистичните проблеми породени от инвазията, малки стъпки за диверсификация на енергийни доставчици действително бяха поети от политици и енергийни компании, но това все още не е достатъчно.
Бизнес кулата Lakhta Centre - централа на руския газов монополист Газпром в Санкт Петербург, Русия. 27 април 2022 г. AP Photo
С оглед на продължаващата високата зависимост на България към Русия по отношение на вноса на енергия, е лесно да се заключи, че това е единственият проблем в сектора. Това съвсем не е така и стана известно още в първите часове след заявлението на “Газпром”, че ще спре прехвърлянето на природен газ към България. Дори преди това водещи български индустриалци и представители на сродни съюзи настояваха правителството на Кирил Петков да се съгласи на неправомерните искания на Русия, приемайки да плаща за доставки на гориво в рубли, на цена едностранно определена от Русия. Вместо да потърсят алтернатива, много от тези представители на българската индустрия бяха директно готови да се съгласят на неизгодни за тях и България условия. Такива действия са показателни за организации, които въпреки своите размери и приходи, не разполагат с план при кризисни ситуации и не са готови да си съдействат с държавата по ключови за нея стратегически интереси, от които всъщност въпросните организации могат действително да издействат ползи за себе си. И все пак тази картина не представя цялата българска индустрия. Макар ограничени, има примери за производители, които изцяло по собствена инициатива, на фона на високите цени на енергия, инвестираха в инсталирането на алтернативни източници на енергия, като фотоволтаични системи, което им позволи да продължат да работят на минимална загуба, а някои дори се сдобиха с допълнителен приход.
Действително България се намира в несигурна ситуация по отношение на своята енергийна сигурност. Гореспоменатият сценарий очевидно поставя значителни предизвикателства пред страната, но с адекватни решения, както и тяхното аргументирано представяне пред широката публика, предлага и уникални възможности за дългосрочното отделяне на България от зависимостта й към вноса на руски енергийни източници и преходът й към балансиран, независим от чуждестранния монопол, енергиен микс.
Минало и настояще
Към края на Студената война (1947 - 1991), България, както много други страни от Източна Европа, излиза от тази епоха със силно централизиран и контролиран от държавата енергиен сектор. Инфраструктурата, която до голяма степен е проектирана и изградена със съветски ресурси и опит, е дълбоко интегрирана в по-широката енергийна мрежа на Съветския съюз. Това наследство може да бъде видяно в няколко значими аспекти, сред които газопреносната мрежа, със своите тръбопроводи идващи от Русия, и бургаската рафинерия “Нефтохим”, собственост на “Лукойл”, първоначално предназначена за рафиниране на суров петрол с руски произход.
Хаотичната приватизация, последвала падането на комунистическия режим, довежда до тежка монополизация на енергийните пазари в страната, както и до управлението на различните сектори от енергетиката от няколко крупни организации, които досега не са изразявали силен интерес да се откъснат от тази фиксирана към Русия инфраструктура. Един такъв пример е “Булгаргаз”, единственият вносител на газ и единственото дружество, лицензирано като обществен доставчик на газ, който действа и като разпределително дружество за няколкостотин по-големи клиенти (индустрии, електроцентрали и др.) в цялата страна. На практика всички те са регулирани регионални или общински монополи. Но както експертите от гореспоменатия текст от Атлантическия съюз се аргументират, истинска пазарна либерализация може да се получи едва след реална пазарна диверсификация на газ по източник, маршрут и доставчик – интерес, към което практически не съществува до руската инвазия. Липсата на съревнование, било то в газовите, петролни или въглищни сектори, може само да доведе до неефективност, по-високи цени, липса на иновации и високи нива на корупция.
Въпреки забавянето в откъсване от ориентираната на изток инфраструктура, напълно е възможно вече наличната инфраструктура да се развие и да се използва за подсигуряване на енергийната сигурност на страната и по-широкият регион. Тази интеграция и развитие на енергийния сектор би включвала стратегическо инвестиране в проекти като построяването на регионални газови междусистемни връзки, от които вече ключовата връзка между България и Гърция е факт, създаване на газохранилища в съдействие със съседни на България държави, както и мултинационално инвестиране в построяването на съоръжения за регазификация на втечнен природен газ. Действия от този тип ще позволят разширен достъп до световния газов пазар, и ще доведат до това да няма зависимост от един доставчик, имайки предвид критичността на ресурса. Освен това междусистемните връзки на електрическата мрежа са от решаващо значение за интегрирането на възобновяеми енергийни източници. Споразуменията за солидарност между държавите позволява да се гарантира взаимна подкрепа по време на прекъсвания на доставките на газ, а един общ механизъм за закупуване на газ в ЕС може да осигури сила за колективно договаряне, което да даде възможност за постигане на по-ниски цени. Чрез тези мерки България може не само да подобри собствената си енергийна сигурност, но и да допринесе значително за цялостната енергийна сигурност на интегрирания енергиен пазар на ЕС.
Недовършеният кораб Eco Edison с дължина 260 фута в Terrebonne Parish, Луизиана. Той ще служи като плаващ дом за вятърни техници на САЩ и склад за техните инструменти, докато работят и поддържат офшорни вятърни паркове.
понеделник, 3 април 2023 г. AP Photo/Ted Jackson
Макар и по-трудно, диверсификация може да бъде осъществена както в рафинерията “Лукойл Нефтохим”, така и в АЕЦ “Козлодуй”. Такива действия обаче ще изискват стабилно правителство със стратегически поглед, ориентиран към евроатлантическото развитие на страната. Конкретен пример може да бъде даден с рафинерията, където руската инвазия и съпътстващите санкции на ЕС позволяват национализация на ключовия актив. Друга страна-членка на ЕС, Италия, през декември 2022 г. например постави друга рафинерия на “Лукойл” под свой временен контрол на базата на някои от тези аргументи. На същия принцип, ограниченията породени от инвазията, създават и възможности пред АЕЦ “Козлодуй”. През декември 2022 г. беше сключен договор за доставката на ядрено гориво в един от блоковете на централата от “Уестингхаус”, а друг се обсъжда с френската компания "Фраматом". Отделно от това, има дискусии за добавяне на нови ядрени мощности, произвеждани от “Уестингхаус”. Всички тези развития допринасят за цялостното откъсване на съществуващата българска енергийна индустрия от зависимостта към Русия. Но само по себе си това не е достатъчно поради оставащата нужда да се внася енергия от чуждестранни източници.
По пътя към енергийната независимост
Всеки подход да се осигури енергийната независимост и диверсификация на България трябва да е сложен и стратегически калкулиран. В краткосрочен план, за да се адресира гладът за природен газ, София трябва да гледа на своите съседи, Турция и Гърция, като на стълбове за постигане на тази цел. Поради факта, че азерският газ, идващ чрез интерконектора с Гърция, е само частично осигурен - 1 млрд. куб. метра годишно от каспийското находище “Шах Дениз II” или около една трета от текущия му общ капацитет. Останалата част от нуждите на страната трябва да бъдат закупени на пазарни цени, което е неизгодно за държавата и съответно - за крайния потребител. Едно бъдещо правителство ще трябва да си постави за цел съставянето на дългосрочни сделки с перспективни продавачи, като Азербайджан, което да позволи по-изгодната употреба на по-голяма част от капацитета на тръбопровода.
И все пак една бъдеща диверсификация не може да бъде постигната, ако България замени почти целия си внос на природен газ от една страна с друга. Вносът на природен газ от Азербайджан несъмнено допринася за подсигуряване на текущата енергийна стабилност на България и подпомага продължаването на работата на българската индустрия. Като партньор, Азербайджан има стабилна политическа система, на която може да се разчита за устойчиви и продължителни политики, които не са застрашени от спонтанни решения. За да се постави в по-добра пазарна позиция и така да разшири своето енергийно портфолио, България може да допълни вноса на азерски газ с доставки на втечнен природен газ от други страни. За тази цел София може да се обърне към Турция и Гърция, както и вероятно – към Албания.
Внасянето на втечнен газ чрез терминали пригодени за неговото регазифициране бе едно от ключовите действия, които позволиха страната да не изпадне в криза след спирането на вноса от Русия. Особена възможност тук предоставя строящият се терминал край пристанището в Александруполис, Гърция, където България има дял от 20%. Според изявление на Росен Христов, текущият служебен министър на енергетиката, при очакваното завършване на терминала през 2024 г., ще могат да се разтоварват десет танкера с втечнен газ или общо около 1 млрд. куб. метра, които ще бъдат насочвани към България чрез интерконектора. Това представлява около една трета от нуждите на страната. Поради доброто си географско разположение, България има златна възможност да засити нуждите си от газ в сравнително кратък срок, като се възползва от наличието на намиращи се в близост терминали - “Ревитуса” в Гърция, “Мармара Ереглиси” в Турция, или строящият се “Вльора” в Албания.
Друг рядко адресиран аспект, който може да подпомогне българската енергийна независимост, е търсенето и проучването за добив на природен газ на собствена територия. Текущият местен добив е символичен и крайно недостатъчен за местните нужди. Но това е по-скоро резултат от липсата на административно желание и стимули, отколкото поради липсата на залежи. Напълно е вероятно България да пропуска възможността да развива своята газодобивна индустрия поради тези, а и други, фактори. Имайки предвид успехите на Румъния и Турция в техните черноморски акватории да открият и добиват газ, е силно вероятно обградената от тях българска акватория също да разполага със собствени неустановени залежи. Със скорошните технологични развития, най-вече в употребата на изкуствен интелект и обработка на големи количества бази данни за проучване на възможностите за добив на газ, българските власти трябва сериозно да обмислят провеждането на нови разговори с установени международни компании, които да извършат такива изследвания. При успешното установяване на залежи, България не само ще постигне енергийна независимост, но също така ще развие нов източник на доходи, и така ще подпомогне развитието на икономиката.
Недоразвит потенциал има също така не само в проучването за залежи на газ, но и в развиването на възобновяеми източници на енергия, което пък от своя страна ще позволи намаляване на употребата на лигнитни въглища и ограничаването на вредни емисии произлизащи от тях. Такива стъпки вече са частично предприети, най-скоро чрез насърчаване от Плана за възстановяване на ЕС, а по-рано и чрез стратегически документи на национално ниво, като Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници. Макар вече повече от десетилетие да се създават документи и планове за развитие на възобновяемата енергия в България, то на практика се случват малко неща, което довежда до това през 2021 г. страната да отбележи най-ниския дял на брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници на страните-членки на ЕС от Югоизточна Европа - 16.8%. Този сравнително нисък процент идва на фона на доброто географско положение, в което страната се намира, а технологиите позволяващи по-ефективно генериране на енергия се увеличават и са все по-достъпни за прилагане.
По отношение на слънчевата енергия, България има един от най-високите фактори на слънчево облъчване в Европа, което я прави идеално място за производство на слънчева енергия. И макар в страната да се наблюдава значително увеличение на инсталирането на фотоволтаични системи, както в битов, така и в индустриален мащаб, са нужни по-големи инвестиции на индустриално ниво, които да допринесат за енергийният микс на по-забележимо равнище. Вятърната енергия също има голям потенциал, като североизточните райони на страната са особено подходящи за инсталации на вятърни паркове, както и за инсталиране на мощности в българските части на Черно море.
Отвъд традиционните източници на възобновяема енергия, България може да се възползва от Планът за възстановяване на ЕС, за да развие т.нар. “водородна долина”, което ще подпомогне развитието на българската енергетика и същевременно ще допринесе за декарбонизиране на икономиката. Концепции, предложени от Министерството на иновациите и растежа, показват, че създаването на подобна долина е напълно възможна в Маришкия басейн, а в Европа има немалко специализирани компании, които да спомогнат за реализацията на такъв вид отрасъл.
Въпреки че България досега е постигнала осезаем напредък в развитието на възобновяеми енергийни източници, пред нея все още има дълъг път. За да бъде развитието на такива източници успешно, едно бъдещо стабилно правителство ще трябва да създаде дългосрочни планове за нейното развитие, да дерегулира битовия и промишлен пазар, които към момента спират самоинициативни граждани и инвеститори, както и ще трябва да се консултира с международни компании, които да предоставят нужния капацитет и способности по-големи проекти да се осъществят поради липсата на такива органични способности в страната.
Вятърните турбини работят в офшорния вятърен парк Saint-Nazaire край бреговете на полуостров Guerande, Западна Франция.
22 септември 2022 г. Stephane Mahe/Pool Photo via AP
Заключение
Българският енергиен сектор, който е исторически свързан и зависим от Русия, изпитва големи предизвикателства вследствие на пълномащабната инвазия срещу Украйна и последвалите санкции срещу Москва. Българската енергетика, която до 2022 г. зависеше от около 75% руски внос, разкри отново уязвимостта на българския енергиен сектор и подчерта спешната нужда от диверсификация и по-голяма енергийна независимост.
Въпреки предизвикателствата, тази криза представлява уникална възможност за България да промени своя енергиен микс и да задълбочи интеграцията с регионалните си партньори, особено бидейки част от ЕС. Завършването на междусистемната газова връзка Гърция-България, позволяваща внос на газ от алтернативни източници, е важна стъпка към енергийната диверсификация. Заплахата от Русия обаче продължава, което налага допълнителни действия. Енергийният профил на България разкрива тревожна зависимост от Русия не само за природен газ, но и за нефт и ядрено гориво. За да се справи с тези проблеми, България трябва да инвестира в развитие на инфраструктурата, включително регионални междусистемни газови връзки, съоръжения за съхранение и съоръжения за регазификация на втечнен природен газ, както и да е по-решителна във вземането на мерки и създаването на международни връзки с доказани енергийни компании, които да подпомогнат търсене, проучване и развитие на потенциални местни залежи на газ.
По тази причина в страната също трябва да се проучат възможностите за развитие на възобновяеми енергийни източници. Въпреки високия потенциал за слънчева и вятърна енергия, секторът остава слабо развит. Инвестиции в такива технологии и регулаторни реформи могат да помогнат на България да получи по-голяма енергийна независимост. Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост от стратегическо планиране, инвестиции и международно сътрудничество за трансформиране на енергийния сектор на България, намаляване на чуждестранната енергийна зависимост и допринасяне за регионалната енергийна сигурност.
