Войната на Русия в Украйна е и конфликт за контрол върху ресурси
Теорията на международните отношения говори за значимостта на суровините и ресурсите при взимането на външнополитически решения, които често имат дълготрайни последствия в геополитически план. Историята показва това нагледно с многобройни примери: от битките между древните градове в Месопотамия, по долината на река Инд и в Елада, до съвременните конфликти в Ирак, Афганистан, Судан, Мали и Украйна. Достъпът до стратегически резерви и находища става още по-важен в ерата на лития и редките метали, които са съществена част от модерните технологии, включително за цивилно и военно приложение. Сама по себе си, инфраструктурата за добив на метали е променена само като способи и машини, но в политически план, разликите между днес и пет хиляди години назад са минимални. Икономическите и енергийни системи са толкова крехки, че всеки трус може да има категорично въздействие и това налага военните и политически стратези да обръщат внимание на конфликтните зони по света, които често се развиват в богати на залежи райони. Към 2022 г. има над тридесет войни по света, голяма част от които засягат доставки на енергия, обмен на данни и продоволствия, а също и добив на минерали и метали. Войната в Украйна, стартирала в началото на 2022 г. след нахлуване на руски войски в Източна и Южна Украйна, също се развива в контекста на глобалното противопоставяне за по-широк достъп до ресурси, а голяма част от сраженията в Украйна се случва в или в близост до едни от най-големите залежи на метали в света.
Мотивите на Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г. варират от опасения за сигурността до ревизионистични исторически твърдения, че украинската национална идентичност не съществува. Енергийната сигурност също е част от факторите, стоящи зад вземането на решение за пълномащабно нахлуване и по-специално - за решимостта на руския президент Владимир Путин да осигури непрекъснатия поток на руски петрол и газ към европейските пазари, включително през тръбопроводите на Украйна. Огромните ресурсни богатства на Украйна, в това число някои от най-големите енергийни, минерални и селскостопански активи в света, са част от целите, които Москва търси да постигне посредством окупация и анексиране на територии.
Един от отбранителните заводи в Челябинска и Кировска области, произвеждащи артилерийски снаряди и ракети. Руското министерство на отбраната заяви, че мениджърите на фабриките са докладвали за усилията си да модернизират индустриалните активи, за да увеличат производството.
сряда, 29 март 2023 г. Russian Defense Ministry Press Service via AP
В пълен обрат от преместване на производството през 80-те години на миналия век към южните страни, днес САЩ и ЕС насърчават т.нар. onshoring или friendshoring: стратегия за получаване на ресурси от техните собствени територии и тези на съюзниците им. Осем месеца преди началото на войната, през юли 2021 г., заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович стартира стратегическо партньорство за суровини с Украйна, която се очакваше да се превърне в център на автомобилни батерии за ЕС.
В продължение на десетилетия Глобалният север извлича материали от Глобалния юг често по нечестен начин, оставяйки държавите да се справят сами със социални и екологични последствия. Днес, когато влиянието на Европа в Глобалния юг все повече се оспорва от Китай, изглежда стратегическо решение за ЕС да насочи поглед към източния и югоизточния си двор, като Сърбия се откроява като най-пресен пример.
С изключение на селското стопанство и въглищата, много от ресурсите на Украйна остават неразработени и неизследвани през съветската и голяма част от постсъветската ера. Съвсем наскоро Украйна се опита да повиши своята икономическа и енергийна сигурност чрез разработване на залежи и диверсификация на износа си от Русия. През 2013 г. Киев започна приватизация на петролния и газов сектор, но този процес беше прекъснат от инвазията на Русия, анексирането на Крим през 2014 г. и военната намеса в Донбас през същия период.
След стартиране на нова енергийна стратегия през 2017 г. и ускоряване на лицензирането на добива на минерали през 2021 г., ходовете на Украйна за разработване на собствените й ресурси отново бяха осуетени от инвазията на Русия. Много от залежите на Украйна са в нейните източни региони и в Черно море, които към май 2023 г. са или контролирани, или атакувани от Русия. Огромната селскостопанска продукция на Украйна също беше възпрепятствана от целенасочените атаки на Русия върху складове, селскостопанско оборудване и други активи. Русия също така окупира редица от пристанищата на Украйна, блокира морските пътища и потопи няколко товарни кораба, възнамеряващи да транспортират украинско зърно до световните пазари.
Обявената военна цел на Русия да завладее източните региони и южните брегове на Украйна не е случайна. Тези региони, включително украинската част от Черно море, представляват около половината от конвенционалния суров петрол на Украйна, 72% от нейния природен газ и почти цялото производство и запаси от въглища. По-голямата част от критичните минерали на Киев, особено редките метали, които стават все по-търсени на световния пазар, също се намират в Донецк и други части на Украйна, които са или окупирани, или застрашени от Русия. Ключови селскостопански култури, захранващи световните пазари - включително пшеница, царевица, ечемик и слънчогледово масло - се жънат в Източна и Югоизточна Украйна. Войната не само прекъсна производството на тези ресурси, но също така спря доставките на жизненоважни суровини, блокира експортните маршрути и направи бъдещите инвестиции несигурни.
Превземането на Крим и голяма част от черноморското крайбрежие на Украйна от Русия през 2014 г. означава, че Москва сега има контрол над приблизително 80% от огромните офшорни въглеводородни залежи на Киев, включително над 37 млрд. куб. метра природен газ. Украинската държавна енергийна компания “Нафтогаз” се подготвяше да проведе пробни сондажи в 32 офшорни блока, но тези планове бяха осуетени от войната. Русия изглежда прави планове за интегриране на тези и други ресурси в руската верига за енергийни доставки. Въпреки че Европа предприе стъпки за ограничаване влиянието на Москва на енергийния пазар на запад, по света ситуацията е различна. Африкански и азиатски държави разчитат на споразуменията си с Русия за доставки, а южноамерикански страни дори увеличиха двустранните отношения с Кремъл.
Руско-украинските отношения отдавна се оформят от енергетиката, не на последно място, от транзита на руски изкопаеми горива към Европа през тръбопроводи на Украйна. Дори след началото на пълномащабната инвазия, руският държавен газов концерн “Газпром”, доставя десетки милиони кубични метра газ за Европа. По същия начин стотици хиляди барели руски петрол продължават да се пренасят през Украйна през тръбопроводите “Уренгой - Помари - Ужгород”, “Дружба”, “Союз”, месеци след като военните действия достигнаха украинската столица и централните райони на Украйна. Всички тези руски пратки печелят на Украйна милиарди долари под формата на транзитни такси, които Русия продължава да плаща прилежно, дори когато нейните военни опустошават украинските градове. Основната причина за подкрепата на Русия за спорния, вече прекратен, газопровод „Северен поток 2“ до Германия, беше заобикалянето на Украйна.
Миньор облича работните си дрехи преди да слезе в шахтата на въгледобивна мина
в Днепропетровска област.
петък, 7 април 2023 г.
AP Photo/Evgeniy Maloletka
Въпреки че в момента Киев е силно зависим от вноса на енергия, за да отговори на вътрешните нужди, това може да се промени в бъдеще благодарение на значителните неразработени запаси от газ и въглища. Преди инвазията през 2022 г. Украйна внася приблизително една трета от своя природен газ, повече от две трети от своя нефт и почти половината от своите въглища. И все пак Киев може да има вторите по големина находища на природен газ в Европа след Русия - 1,1 трилиона куб. метра доказани запаси и до 5,4 трилиона куб. метра, ако се включат вероятните находища. Украйна също има 151 действащи въглищни мини и около 41 млрд. тона въглищни запаси - едни от най-големите находища в света. Тези богатства са още една причина контролът над Украйна да е толкова привлекателен за Кремъл.
Украйна има потенциала да придобие статут на основен източник на критични индустриални метали. Държавата има значителни находища на 117 от 120-те най-използвани промишлени минерали в повече от 8700 изследвани находища. Въпреки че общият добив беше приблизително 15 млрд. долара през 2021 г., общата стойност на депозитите - включително титан, желязо, неон, никел, литий и други ключови ресурси - може да достигне между 3 трилиона и до 11,5 трилиона долара. Не е изненадващо, че много местни и международни компании са забавили или преустановили минните дейности в Украйна от началото на войната през 2022 г. Така например, ArcelorMittal, най-големият играч в сектора за добив на руда и стомана, наскоро спря производството на фона на опасения, че операциите му са застрашени.
Още от началото на военните действия, Русия отправя поглед към украинските редки метали, за които се смята, че са най-големите възстановими доставки на тези все по-критични ресурси в Европа. Вероятни, но непотвърдени запаси от литий - решаваща суровина в производството на батерии за електрически превозни средства - може да се окажат най-големите в Европа. Географски, повечето находища на редки земни метали, включително значителни находища на берилий, ниобий и тантал, са съсредоточени в Крута Балка в Запорожие, Шевченко в Донецк и Полоховските полета в Добра – всички те се намират в или близо до окупираните от Русия зони. Трябва да се спомене, че Украйна активно разширяваше инвестициите в критични минерали само месеци преди инвазията. UkraineInvest получи повече от 100 предложения от компании от цяла Европа и Северна Америка. Европейският съюз също така подписа ново стратегическо партньорство за добив на суровини с обещания за развитие на възможности през 2021 г. Тези ходове бяха част от широки усилия за ограничаване на зависимостта на блока от Китай, който държи 98% от доставките на редки метали. Откритите през 2022 г. находища в Швеция са все още неразработени и ще е нужно време, за да се появят на световните пазари.
Производството и износа на храни за света е това, което войната ще засегне най-дълбоко, а хватката на Русия върху големи части от украинска територия ще окаже влияние върху най-уязвимите страни в света. През 2021 г. Украйна доставяше 12% от световната пшеница, 16% - от царевицата, 18% - от ечемика и почти половината от световните доставки на слънчогледово семе и шафраново масло – като целият селскостопански износ възлиза на почти 28 млрд. долара, голяма част от които за страни като Индия, Индонезия, Египет, Етиопия, Турция и Йемен. Около 55% от украинската пшеница е изнесена за Азия и 40% - за Африка.
Оценките за точното въздействие на войната върху селскостопанското производство на Украйна варират. Очевидно голяма част зависи от това колко дълго продължава войната и кои области са засегнати. Някои култури вероятно ще бъдат повлияни повече от други. Почти една трета от реколтата от царевица в Украйна например се отглежда в окупираните от Русия райони. Около 30% от производството на пшеница в Украйна е съсредоточено в Донбаска, Запорожка, Херсонска и Одеска област – всички те са засегнати от боевете. Според Министерството на земеделието на Украйна, обработваемата площ може да намалее наполовина от 15 млн. хектара през 2021 г. до 7 млн. хектара. Разрушенията, щетите и разселването на население по време на война, се отразяват върху селскостопанския труд, оборудването и запасите от семена, фуражи, торове и други активи. Фермерите нямат гориво и значителен брой от оборудването им е повредено или унищожено в засегнатите райони. Доставките на торове намаляха, а цените скочиха до небесата, не на последно място, защото доставките на торове в Украйна идваха главно от Русия и Беларус. Русия също така забави или забрани снабдяването с ключови суровини, включително слънчогледово семе. Не бива да се забравя, че руската армия целенасочено унищожава складове, зърнени силози и селскостопански машини в районите, в които има активни военни действия. Ярък пример е Донецк, където Harvest, една от най-големите селскостопански компании в Украйна, загуби контрол върху повече от 98 000 хектара и сега има само 22 000 хектара, останали в Киев; AgroGeneration, друг основен собственик на земя, се бори да запази притежанията си в Харков, докато редица други големи земевладелци като Agroprosperis, Kernel и UkrLandFarming отчитат сериозни загуби.
Повечето украински селскостопански, минерални и въглеводородни стоки се транспортират през големите пристанищни градове на Черно и Азовско море, включително през Мариупол и Одеса, но тъй като тези пристанища са или атакувани, или окупирани, малко кораби влизат или напускат Украйна. Стотици плавателни съдове са блокирани от началото на войната и повечето корабни и контейнерни компании са спрели дейността си, тъй като не са в състояние да осигурят застраховка. При затворени пристанища, това, което остава, се превозва по суша, с по-малки обеми и по-високи разходи, което предизвиква все по-често реакции сред местни фермери в България, Полша и Румъния, чиито железопътни и автомобилни артерии спомагат за транспортирането на украинско зърно. Русия междувременно увеличава собствения си износ на пшеница с 60% през март 2022 г., докато нараства делът на зърно, иззето в окупираните територии.
Инвазията на Русия парализира големи сегменти от украинската икономика с глобални последици. Не само, че зоните със сериозен добив на въглеводороди, експлоатация на минерали и селскостопанско производство са неблагоприятно засегнати от сраженията, но бъдещите им перспективи са несигурни поради широкоразпространените разрушения, щети и липса на инвестиции. Като дестабилизира или окупира ключовите производствени зони в Украйна, Русия е в позиция да постигне висока степен на влияние и контрол върху значителен дял от глобалните стоки, включително храна, енергия и стратегически минерали, на които разчита и преходът към зелена енергия.
