Енергийната обезпеченост като частен случай на общата стопанска сигурност

През лятото на 2022 г. всички в Европа бяха изпълнени със страхове за идващата зима. Течеше война, невиждана на континента от повече от седем десетилетия. Имаше и инфлация, невиждана от повече от четиридесет години. Захранена от войната и инфлацията, започналата още през 2021 г. енергийна криза се превърна в криза не само на цените, но и на доставките на първични енергоресурси. Тя също така отключи прогнози за парализа на стопанската система на целия континент. Притеснени бяха държавните органи, политиците, фирмите – както доставчици на енергия, така и нейни ползватели, и домакинствата.

Действително положението тогава изглеждаше почти катастрофично. Глобално, след като през 2021 г. петролът сорт Брент се беше повишил от около 50 на около 80 долара за барел, след руската инвазия в Украйна той рутинно започна да се търгува за над 100, често и над 120 долара за барел. След като се беше повишил почти тройно до около 35 евро за мегаватчас през 2021 г., в края на лятото на 2022 г. релевантният за Европа индекс на цените на природния газ TTF ( на моменти скочи до над 300 евро за мегаватчас. Същевременно нямаше каквато и да било сигурност дали и при тези цени ще може да се разчита на нужните доставки в следващите зимни месеци. Газовите хранилища на континента бяха почти празни и целта да бъдат запълнени до 80-90% изглеждаше като непостижима химера.

В България доставките на газ бяха изцяло едностранно прекратени от Русия и нямаше яснота дали изобщо могат да бъдат заместени. Газовото хранилище беше значително по-празно от предходни години и нямаше изгледи да се напълни изобщо. Същевременно среднодневните цени на свободния пазар за електроенергия в сегмента „Ден напред“ често надвишаваха 1000, дори 1200 лева за мегаватчас. Работодатели заговориха за масови фалити (основно говорене, което бе само леко модерирано от огромната държавна помощ, получена под формата на компенсации за цената). Официални представители на президентството и на синдикатите публично и уверено обясняваха за очакван скок на смъртността през зимата поради студ и глад.

Изумително е как по-малко от година по-късно се оказа, че не само нито една от мрачните и катастрофални прогнози не се сбъдна, но и на европейско, и на българско ниво се случи точно обратното.

Газовите хранилища, дори Чирен, се напълниха, дори препълниха, и почти не спаднаха през зимния сезон. Цената на газа в Европа се понижи десетократно спрямо края на август 2022 г. Цената на петрола сорт Брент спадна с една трета. В България цената на „Булгаргаз“ за клиенти в страната спадна петкратно и вместо уверено прогнозираната от експерти цена от над 1000 лв./мВтч, тя е на път да слезе под 70 лв./мВтч. Същевременно цената на електрическата енергия на сегмента „Ден напред“ през май 2023 г. е също пет пъти по-ниска от август 2022 г., като в деня, в който пиша тези редове, има период от 7 часа, през които цената е 0.00 лв./мВтч. Няма каквито и да било данни през зимата на 2022/23 г. хора в България да са умирали от студ и глад, даже напротив – смъртността през първото тримесечие на 2023 г., съвпадащо най-пълно със зимния сезон у нас, е най-ниската от поне 30 години насам (за по-ранни периоди не разполагам с данни).

Whiting Petroleum Co. изтегля суров петрол от района на Бакен в Северните равнини близо до Бейнвил, Монтана.

6 ноември 2013 г AP Photo/Matthew Brown

От всички тези факти възникват два взаимно свързани въпроса, отговорът на които би трябвало да хвърли светлина върху всякакви бъдещи предвиждания по темата за енергийната сигурност на хората, особено в Европа.

Първият е - защо универсално приетите за сериозни и реалистични прогнози се оказаха толкова неточни, дори обратни на случилото се? И какво може да е обяснението за това?

Нека първо се съсредоточим върху втория въпрос, защото отговорът му е пряко значим за отговора на първия. Понастоящем обяснението вече е съвсем ясно: в условия на огромна криза пазарните механизми сработиха и дадоха резултат. В случая не е подходящо да се говори просто за пазар и за частна стопанска инициатива, колкото и същностно важни да са те, защото в европейската енергетика има високо ниво на симбиоза между частни предприемачи, пазарна конкуренция, пряко държавно участие, включително - държавни компании и твърда държавна регулация и намеса. Основната философия е – и това може да се проследи във всички енергийни пакети – доколкото и докъдето е възможно енергийните доставки да се случват въз основа на пазарни механизми. Да, държавно-политическата намеса често възпрепятства това, на места и на моменти пречи много, но въпреки държавната тежест основата е пазарна. Именно тази основа не само понесе кризата, но генерира нейно ефективно противодействие.

Това е особено видимо в случая с доставките на природен газ. При спадащи доставки от Русия, съставляващи преди кризата близо 40% от всички доставки за Европа, и при сравнително празни хранилища, благодарение на сътрудничество от страна на публичния сектор, пазарните механизми се оказаха способни да мобилизират достатъчно танкери и да изградят значителен брой платформи за ре-газификация, в приемливо кратки срокове, за да бъдат покрити нуждите на целия континент за зимата. В случая с България това се реализира чрез успех на държавата да договори няколко (частни) танкера и да стимулира (частното) довършване на интерконектора, по който потече договорен на държавно ниво газ.

Оттук идва и отговора на другия въпрос – защо прогнозите сгрешиха. Те бяха неточни, защото игнорираха както съществуването на пазарната основа на енергийната система в Европа, така и способността й да се справи с предизвикателствата. Любопитни тук са две неща. Първото е степента, в която получилите обществено и медийно внимание прогнози, особено в България, бяха давани от хора, свързани с държавата или с (не)пазарно ориентирани организации, например синдикатите. Именно тези говорители доминираха и рисуваха мрачната картина. Второто е, че в почти всички непублични, частни разговори с хора участващи във вече споменатите пазарни механизми, например частни оператори в съответни браншове, прогнозите далеч не бяха толкова черни и в немалка степен се прокрадваше надеждата, че е възможно да се случи именно това, което впоследствие стана факт.

В търсене на енергия, която не произвежда затоплящи планетата емисии, изграждането на язовири в Хималаите рязко нарасна. Язовир Натпа-Джакр в долината в област Кинаур в хималайския щат Химачал Прадеш, Индия.

неделя, 12 март 2023 г. AP Photo/Ashwini Bhatia

Оттук не е много трудно да се направят няколко основни извода, свързани с бъдещето гарантиране на сигурността на европейските общества по отношение на енергийните доставки.

Първият извод се корени в отдавна споделяното от икономистите определение за стопанска сигурност. Единствената смислена перспектива за нея е тази на крайните потребители. На хората. Именно те, и само те, трябва да имат сигурност в това, че ще получават по надежден и навременен начин търсените от тях доставки, на възможно най-привлекателна цена. Уточнението, че единствено крайните потребители, хората, са във фокуса на концепцията за стопанска сигурност, е важно. По дефиниция, сигурност за потребителя означава липса на сигурност за доставчика. Всички, замесени в доставките на съответното благо, са нарочно и умишлено оставени в несигурност. На тях постоянно трябва да им пари под краката, постоянно да са заплашени от неудачи, загуби или дори фалит при недостатъчно добро обслужване на хората. А единствената гаранция за сигурност и надеждност на доставките, при възможно най-добра цена за крайните потребители, е основаното на предприемачество пазарно състезание. Така първият извод гласи, че най-добрият дългосрочен стратегически подход към гарантиране на енергийна сигурност за европейските потребители е продължаващото поддържане и дори разширяване на пазарната основа, стимулираща конкуренция и иновации в цялата система от енергийни доставки в Европа.

Вторият извод е, че пазарните механизми винаги са по-гъвкави, по-силни и по-надеждни, отколкото обикновено се предполага, особено от хора прекарали живота си във властта или в организации, непознаващи пазарната конкуренция. Това означава, че удачна публична политика по отношение на бъдещата енергийна сигурност на европейците ще акцентира върху пазарните механизми за сметка на настоящата много високата степен на държавно-политическа намеса в енергетиката на континента.

Третият извод е, че не е разумно да се правят прогнози и въз основа на тях да се вземат решения за политики, ако се игнорира гъвкавостта, силата и надеждността на съществуващите пазарни механизми и стимули за действие на частните предприемачи.