Страните от Заливът и Африка помагат на ЕС да се освободи от руския газ

В статия със заглавие: „Как войната в Украйна промени света на енергетиката?“, френският разследващ сайт „Медиапарт“ твърди, че за една година войната на Русия срещу Украйна е довела до пълно прекрояване на енергийните маршрути и пазари. Съединените американски щати са изместили Русия като основен доставчик на газ в Европа, докато руският петрол вече тече към Азия. „Медиапарт“ добавя, че въпросът за контрола върху петрола, газа или въглищата винаги е бил част от ожесточени политически и геостратегически битки и войни за влияние, но без да доведе до подобен обрат. Войната в Украйна обаче е разбъркала всички фигури на шахматната дъска, довела е до преначертаване на снабдителните вериги, изпреварило дори построяването на нужната за това инфраструктура и е очертало нови разделителни линии в глобален план.

По такъв начин, енергетиката като цяло се е превърнала в сцена на сблъсъци между САЩ, най-големият производител на петрол в света и Русия, третият по големина, около които гравитират техните съюзници. Русия, основният доставчик на Европа, която изгради цялата си мощ и икономика върху приходите си от газ и петрол, беше първата, която използва енергийни оръжия като средство за изнудване и наказване на неблагонадеждните си европейски партньори в Европа. Старият континент пръв усети последиците от зависимостта си от Кремъл в условията на Войната в Украйна. Както е известно, през пролетта и лятото на 2022 г. Москва и нейното въоръжено крило „Газпром“ обтегнаха нервите на редица страни от Европейския съюз със заплахите си да спрат доставките на газ. Трябва да припомним, че преди Руско-украинската война приблизително 40% от вноса на природен газ и 27% от вноса на петрол в Европа идваше от Русия, а Европа нямаше тръбопроводи и терминали на места, които биха могли да разпределят газ от други части на света, като САЩ. 

Разбира се, САЩ и техните европейски съюзници предприеха съответни контрамерки: след февруари 2022 г. Европейския съюз и държавите от Г-7 приеха девет пакета от санкции срещу Русия. Те включваха редица направления: от замразяване активите на Руската централна банка в чужбина до ограничаване на газа и въвеждане таван на цената на руския петрол на международните пазари. Други санкции ограничиха износа на всички критично важни технологии и оборудване за Русия, в безпрецедентен опит да се лиши режимът на Владимир Путин от ресурсите, необходими за финансиране на инвазията му в Украйна.

Санкциите бяха неизбежни, но повлякоха негативни последствия върху енергийната стабилност: ценови шокове, недостиг на гориво и увеличаване на използването на въглища тази зима. Най-лошото беше, че Европейският съюз се оказа принуден да компенсира загубата на руски въглища, реактивирайки собствената си въгледобивна индустрия – най-големият замърсител в света. За година производството на изкопаеми горива на европейския континент се е повишило с 3 %.

Всичко това обаче бледнее пред позитивния геополитически ефект на мерките преди всичко с оглед на бъдещата енергийна сигурност на континента. Според анализа на „Медиапарт“ няколко месеца война в Украйна са били достатъчни, за да се постигне целта, която американската дипломация не е успяла да постигне за десет години: спиране на постоянния поток на руски газ към Европа. За изтеклата 2022 г. европейският внос на газ от Русия е намалял със 76 %.

Недостигът на електричество, засягащ 54-те държави в Африка, е сериозен проблем за икономическия растеж на континента. Стълбове, захранвани от въглищна електроцентрална, насред земеделска земя, източно от Йоханесбург.

17 ноември 2022 г. AP Photo/Denis Farrell

Пазарната логика и законите на конкуренцията

Европа промени цялостно и своята стратегия в тази област. Страните-членки на ЕС, които дотогава бяха пренебрегвали стратегическото значение на газа, осъзнаха макар и със закъснение своята грешка. Изхождайки единствено от пазарната логика и законите на конкуренцията, 90% от капацитета за съхраняване на тази суровина в Европа се беше оказал в частния сектор (включително и като собственост на „Газпром“). Европейците също осъзнаха, че зависят от руската газопроводна мрежа, която беше разработена и завършена през последните десетилетия за техните газови доставки. Освен това ЕС няма почти никаква собствена газова инфраструктура: много малко пристанища за втечнен природен газ, главно в Южна Европа (Испания, Франция, Италия, Португалия); недостатъчно станции за регазификация и флот с ограничен брой кораби за превоз на втечнен газ.

Успоредно с усилията по компенсиране чрез други доставчици и маршрути при спирането на руския газ, Европейският съюз превърна темата за възобновяемите източници на енергия в приоритет. Преди руската инвазия идеята да се разчита повече на възобновяема енергия за производство на електроенергия, отколкото на традиционните суровини -  нефт и газ - изглеждаше като фантазия. Под напора на събитията в Украйна към края на 2022 г. обаче вятърната и слънчевата енергия взети заедно надминаха природния газ като източници за производството на електроенергия в Европа. Британската група за енергийни изследвания „Ember“ посочва, че докато капацитетът на слънчевата енергия в Европа се е удвоил в сравнение с 2018 г., той ще се утрои през следващите четири години.

Трябва да отбележим, че цените на петрола, газа и въглищата се диктуват от пазарните колебания. Шоковете в цените на петрола и газа се случват веднъж на няколко години. Същевременно цените на слънчевата и вятърната енергия зависят от подобряването на технологията и следват по-предсказуема крива, тъй като стават по-евтини и по-напреднали с течение на времето. Войната на Русия срещу  Украйна даде нов подтик на европейските страни в техния стратегически избор в полза на възобновяемата енергия и за преодоляване зависимостта им от газ и петрол. Европа се устреми с пълна пара към нова ера на зелена енергетика.

Новата газова ситуация в Европа и извън нея

Според статистически данни на Международната агенция по енергетика от 14 март т.г., потреблението на природен газ в Европейския съюз през 2022 г. е спаднало до безпрецедентно историческо дъно с 13%, което е постигнато чрез използването на алтернативни енергийни ресурси. Спестеното по такъв начин количество от 55 млрд. кубически метра газ е равно на общия износ на алжирска газ. С други думи, украинската война не само промени страните-доставчици на газ за Европа, но и намали зависимостта на континента от тази суровина.

Същевременно повишаването на цените на природния газ в световен мащаб доведе до увеличаване разходите за внос на газ на 27-те държави от Европейския съюз от 120 млрд. долара през 2021 г. на 390 млрд. долара през 2022 г. Най-големият бенефициент от енергийната криза сред основните доставчици на природен газ през тръбопроводи за Европа през 2022 г. е Норвегия, която леко повиши дела си от 27% на 29%, като утрои печалбите си (от 32,4 млрд. долара на 113 млрд. долара).

Алжир, която е единствената арабска страна сред трите големи доставчици за Европейския съюз, запази третата си позиция, удвоявайки производството си от 10,8 млрд. долара през 2021 г. до 19,5 млрд. долара през 2022 г., което е увеличение с 8,7 млрд. долара.

Делът на Алжир на пазара на Европейския съюз обаче намаля от 9% на 5%, въпреки че Алжир увеличи общия обем на износа си от 54 млрд. кубични метра през 2021 г. на 56 млрд. кубически метра през 2022 г., около 80% от които са насочени към европейския пазар, включително към страни извън Европейския съюз.

Тези цифри отразяват жестоката конкуренция между основните доставчици чрез газопроводи (Русия, Норвегия и Алжир), както и между тях и нововъзникващите доставчици на втечнен газ, водени от САЩ.

Европа преоткрива Залива и катарския газ

Европейската комисия и Европейският съвет публикуваха два важни за бъдещето на европейската енергетика документа. Първият е свързан с плана „Repower EU“ за намаляване на зависимостта на блока от руски газ, а вторият е свързан със „стратегическо партньорство със страните от Персийския залив“ за засилване на сътрудничеството между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC).

Докладът показа, че руското нахлуване в Украйна постави много арабски страни, износители на енергия, в незавидна политическа позиция и в същото време засили централната им роля на глобалната енергийна карта. Вследствие от това, те могат да постигнат геополитически и икономически ползи в отношенията си с европейските страни и Запада като цяло.

Стратегическото партньорство със страните от Персийския залив се стреми да задълбочи отношенията с арабските държави от този субрегион, като акцентът е върху укрепването на енергийните отношения с тях. При това става дума не само за увеличаване на доставките на втечнен газ, но и за мерки за стабилизиране на петролните пазари, сътрудничество в областта на водорода, енергийната ефективност и ускоряването на разпространението на възобновяемата енергия. Една от обещаващите области на енергийно сътрудничество между ЕС и страните от GCC, особено Обединените арабски емирства (ОАЕ), е производството на зелен водород.

В това отношение особено се откроява нарасналото значение на Катар за европейските икономики. Наред със САЩ, Катар е най-големият износител на втечнен природен газ в света. Страната притежава приблизително 23,8 трилиона кубични метра доказани газови запаси, което я прави собственик на вторите по големина доказани газови запаси в света след Русия. Що се отнася до годишното производство на тази суровина, Катар е на четвърто място в света след САЩ, Русия и Китай с добив от приблизително 171 млрд. кубически метра.

Поради гореказаното е особено важно, че Доха даде гаранции на европейския континент, че доставките на втечнен природен газ (LNG) за ЕС няма да бъдат прекратени, дори ако други купувачи плащат по-високи цени. Това бе потвърдено от Министъра на енергетиката на Катар Саад Ал-Кааби в интервю за американската мрежа „CNN“ от 25 март 2022 г.: Катар доставя втечнен природен газ за някои европейски страни, но има право да пренасочи доставките към други клиенти, ако те са готови да платят повече, съгласно сключените договори. Въпреки това катарски представители многократно заявиха, че страната им няма да може сама да компенсира спирането на доставките на руски газ за Европа, за което се изисква солидарност между всички страни-производители.

Понастоящем около 80% от катарския газ отива в страните на Изтока и само 20% се доставя на Запад. Стремежът на Доха е към 2028 г. разпределението на износа на природен газ да бъде разделено поравно между Изтока (Азия) и Запада. 

Властите на Катар също решиха да направят нови инвестиции в енергийния сектор, оценени на десетки милиарди долари, като част от плана на страната да запази позицията си на най-голям и най-надежден производител и износител на втечнен природен газ в света. Понастоящем катарската държавна компания „Qatargas“ изгражда 4 нови производствени линии за LNG, което ще увеличи годишния производствен капацитет от сегашните 77 милиона тона на 110 милиона тона. Намерението е страната да увеличи производството си с 40% до 2026 г. чрез разширяване на Северното поле, което е най-голямото газово находище в света.

Покривът на джамията Истиклал в Джакарта, където са инсталирани над 500 слънчеви панела през 2019 г, основен източник на чиста енергия за захранването й, Индонезия.

сряда, 29 март 2023 г. AP Photo/Tatan Syuflana

Всички налични проучвания и анализи показват, че Катар все още има големи възможности за разширяване на своя дял от световните енергийните пазари. Например в годишния глобален доклад за втечнения природен газ, издаден от Международния газов съюз, се твърди, че до 2026 г. Катар ще оглави списъка на световните производители на газ, както по отношение на производството, така и по износа, благодарение на поредица от инвестиции, направени от емирството за разширяване на производството на тази суровина.

Катар вече допринесе за преодоляването на европейската газова криза. През изминалата година катарският внос задоволи 21% от европейското потребление на газ. Доскоро това бе немислимо, тъй като катарският и американският втечнен газ не бяха конкурентни на много по-евтиния руски газ, който пристигаше по газопроводите до Европа. Настоящата енергийна криза и острата нужда на европейците от газ на прага на зимата обаче направиха доставката на втечнен газ с кораби жизнеспособна опция за европейците, независимо от цената.

Поради гореизтъкнатите причини, европейските страни и техните големи енергийни фирми се втурнаха към Катар, за да си сътрудничат с него в инвестиции, способни да засилят сътрудничеството в областта на енергетиката. Знаково бе закупуването от френската компания „Тотал“ на 9,3% от газовото находище North Field South в Катар, в сделка на стойност 1,5 млрд. долара, превръщайки френската компания в основен партньор на компанията QatarEnergy в тази област. Сътрудничеството на „Тотал“ с Катар доведе и до  последващото закупуване от страна на френския гигант на 6,25% от най-голямото газонаходище в страната - North Field East в Катар, в сделка на стойност два млрд. долара.

В средата на март 2022 г. Германия се споразумя с Катар за дългосрочно партньорство в областта на енергетиката. Тази стъпка на Берлин също бе част от усилията на европейците да намалят зависимостта си от руския газ. Предстои подписването на конкретни документи, които да финализират сделката, по силата на която Германия ще внася катарски втечнен газ за дълъг период от време. 

Пак в този контекст трябва да се отбележи и визитата на френския президент Макрон в Катар, където бе подписан меморандум за разбирателство между двете страни в областта на икономиката и развитието. Посещението на френската делегация проправи пътя и за активизиране на европейската дипломация в Катар. Още миналия септември Европейският съюз реши да отвори свое представителство в столицата Доха. Очаква се Брюксел да назначи посланик и ръководител на мисията, което ще отвори пътя за разширяване сътрудничеството с това емирство в бъдеще. По случай откриването на представителството, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел посети Доха, изтъквайки интереса на европейците от сътрудничество в областта на енергетиката.

От своя страна, Великобритания също активизира присъствието си в Залива. Още през ноември м.г. „Файнаншъл таймс“ съобщи, че британското правителство се е свързало с Катар с предложение за дългосрочно споразумение за доставки на втечнен газ.

Ползата от разширяването на сътрудничеството на ЕС с Катар е взаимна. От една страна, това ще позволи на Катар да увеличи финансовите си печалби в дългосрочен план, а от друга ще позволи на Европа да премине зимния сезон с възможно най-малко щети от прекъсването на руския газ. Но за Доха изгодата не е само икономическа, тъй като очерталата се зависимост на редица европейски държави от катарския газ ще повиши и политическите позиции на страната в Европа. 

ОАЕ също влиза в играта

Тази европейска офанзива не се ограничава единствено с Катар. Така например германската енергийна фирма RWE подписа споразумение с Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC), което също предвижда доставки на втечнен газ за Германия. „Трябва да сме сигурни, че производството на втечнен природен газ в света е напреднало до точката, в която можем да отговорим на съществуващото голямо търсене, без да се налага да разчитаме на съществуващия производствен капацитет в Русия“, каза канцлера Шолц пред репортери, преди сделката да бъде обявена. Последната предвижда още тази година да бъде доставен газ в размер на 137 000 кубически метра. Това ще бъде първото количество втечнен природен газ, което ще бъде доставено на германския газов пазар през плаващия терминал за внос на природен газ в гр. Брюнсбютел, близо до Хамбург. От своя страна ADNOC обяви, че също резервира определен брой доставки на газ LNG за Германия за 2023 г.

В бъдеще два нови плаващи LNG терминала в Германия ще могат да получават до 12,5 млрд. кубически метра LNG годишно, което се равнява на около 13% от потреблението на газ в страната през 2021 г. Според специализираната организация Enerdata, тези доставки ще се превърнат във важен стълб в оформянето на инфраструктурата за доставки на втечнен природен газ в Германия и осигуряването на по-разнообразни доставки на газ. 

ADNOC също се съгласи да продава амоняк на други германски компании, включително на Steig и Eurobis. Освен това тази компания от Емирствата ще осигурява 250 000 тона дизел на месец за германската компания Hoyer. Отделно компанията за възобновяема енергия Masdar от ОАЕ ще проучи развитието на вятърната енергия край бреговете на Германия.

На междудържавно ниво президентът на ОАЕ Шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян и канцлерът Шолц също подписаха споразумение, насочено към укрепване на  енергийната сигурност и индустриалния растеж.

В перспектива може да се каже, че по-нататъшното разширяване на газовата търговия със страните от Залива изисква от европейските държави предприемане на допълнителни стъпки, като увеличаване на инвестициите в приемни станции за втечнен газ. Досега руският природен газ идваше по газопроводи, които го отвеждаха директно до потребителите или инсталациите за производство на електроенергия. След началото на руската агресия в Украйна обаче, вносът на катарски или американски втечнен газ ще се нуждае от специални приемни станции, които позволяват той да бъде източван от товарни кораби и впоследствие - превърнат отново в природен газ, преди да бъде изпомпван отново в европейските газопроводи. В момента този проблем е основният препъникамък във веригите за доставки на европейски енергийни източници, на фона на голямото търсене на газ през зимния сезон.

Германия беше първата европейска страна, която пристъпи към решаването на този проблем, изграждайки плаващи станции за втечнен газ, което й позволи да увеличи вноса на катарски и американски втечнен газ. Така тя компенсира изоставането си от Франция, която имаше само четири станции за втечнен газ преди кризата. В резултат на подобни усилия се очаква, че Европа ще може да се справи с нарушаването на  веригите за доставки след броени месеци. През това време ще бъдат изградени достатъчно станции за втечнен газ, необходими за преодоляване зависимостта от руския газ.

Алжир в геополитическата надпревара на европейските държави

Както информира испанският вестник „Ел мундо“, това е втората арабска страна, на която Европа и Америка са обърнали внимание като възможен източник на горива след спирането на руския газ. Неслучайно заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман посети Алжир като част от обиколка, включваща също Испания и Мароко. По време на визитата си тя обсъдила с алжирското правителство сътрудничеството в областта на енергетиката, украинската криза и регионалните проблеми.

Алжир е на 11-то място в света по запаси от конвенционален природен газ, които са оценени на 159 трилиона кубични фута, като същевременно има доказани запаси от нефт от около 12,2 млрд. барела. 2022 г. отбеляза златната година за алжирския газ, след като износът му от страната достигна рекордни нива от 56 млрд. кубически метра. Сега Алжир покрива 30% от нуждите на Европа от газ, като Италия е на първо място с 60%, следвана от Испания – 20%, Франция – 12%, Португалия – 6% и Словения – 1%. Европа остава най-големият пазар за алжирски газ, като износът на Алжир в края на миналата година възлиза на около 26,1 млрд. кубически метра. 

Страната е свързана с Европа чрез 5 газопровода, най-новият от които е (Galsi), с дължина 534 мили. Той е функционален от началото на 2022 г., свързан е с Италия (остров Сардиния) и гарантира приблизителен капацитет от 238 млрд. кубически фута годишно. Вторият най-важен газопровод „Медгаз“ бе пуснат в действие през 2011 г. Той е притежание на алжирския петролен гигант (Sonatrach), има дължина 760 км., свързва Испания през Средиземно море и е с капацитет от 280 млрд. кубически фута годишно. Третият газопровод „Трансмед“ минава през територията на съседен Тунис и достига до Италия. Дълъг е 2485 км и има транспортен капацитет на природен газ от около 33,7 млрд. кубични метра. Той гарантира доставките на природен газ до Тунис, Италия и Словения. Четвъртият алжирски газопровод минава през мароканска територия от 1996 г., има сключен 25-годишен договор и транспортира природен газ до Испания и Португалия. Дължината му е 325 мили, докато капацитетът му за износ е 390 млрд. кубически фута годишно. Той обаче е проблемен, тъй като поради политически различия с Мароко, алжирците отказват да продължат договора. 

Петият газопровод все още е на етап проект. Той ще тръгва от Нигерия през Нигер до Алжир, а оттам до Европа чрез другите налични тръби. Дължината на този „проект на века“ ще е около 2602 мили и ще гарантира експортен капацитет, оценен на 1059 млрд. кубически фута годишно (по-подробно вж. по-долу).

Говори се и за съживяване на проекта за газопровода „Медикат“ за транспортиране на алжирски газ от Испания до Южна Франция, което би могло да допринесе за дългосрочно прекъсване притока на руски газ за Европа. Във всеки случай това е желанието на Германия, която внася от Русия около 55% от нужния си газ. Още повече, че въпросният проект бе спрян през 2019 г. именно поради факта, че тогава той не бе конкурентен на руския газ. „Медикат“ имаше годишен капацитет от 7,5 млрд. кубически метра.

Повишаването на цените на газа допринесе за увеличаване на приходите на страната от него и от петрола, които достигнаха около 50 млрд. долара през 2022 г. Това се случи след като Алжир преразгледа договорите си с основните си клиенти - Италия, Испания и Франция, и те вече му гарантират допълнителни приходи между 4 и 5 млрд. долара годишно. Като пример, между 2023 и 2024 г. се очаква износът на газ за Италия да достигне 30 млрд. кубически метра годишно (което е съществен скок в сравнение с 25 млрд. куб. м. през 2022 г.).

Въпреки че Алжир не е най-голямата арабска държава по отношение на запасите и производството на газ, новите разкрити през 2022 г. газонаходища, близостта й до Европа и наличието на тръбопроводи, които никоя арабска страна не притежава, както и пренасочването на по-голямата част от износа на природен газ от Азия към Европа, я направиха най-посещаваната арабска страна от европейски служители през последната година, в стремежа им да гарантират притока на енергоносители към своите страни.

Политически, газът даде на Алжир силни козове в нелеките му отношения  с Испания около Западна Сахара. Израз на недоволството на алжирците от испанската позиция бе изборът на Италия, вместо Испания, като център за реекспорт на алжирския газ за Европа.

Как Африка ще помогне на Европа

Като цяло наблюдаваме разширяване на сътрудничеството на Европейския съюз с богатите на енергийни източници африкански страни. През 2021 г. африканският износ на втечнен природен газ бе в обем 58,5 млрд. кубически метра, от които 32,7 млрд. кубични метри за Европа. От това количество, алжирският износ бе 15,4 млрд. кубически метра, а нигерийският - 13 млрд. кубични метра, което представлява 30% от общия внос на втечнен природен газ в Европа. Тези цифри показват, че ако Нигерия успее да преодолее вътрешните предизвикателства (кражба на енергия и саботаж на тръбопроводи, както и наводненията, които дерайлираха газовата индустрия миналата есен), тя ще е в състояние да повиши годишната си продукция(23,3 млрд. куб. м. през 2021г.). Трябва да се отбележи, че Нигерия разполага с газови резерви от 206,5 трилиона кубични фута, които са най-големите в Африка.  

Неотдавна Нигерия, Нигер и Алжир подписаха меморандум за разбирателство за изграждането на гореспоменатия Транссахарски газопровод (TSGP), проект, който се обсъжда от десетилетия. Цената му се оценява на 13 млрд. долара, а очакваният капацитет ще гарантира 30 млрд. кубически метра газ за Европа. Същевременно се очаква да започне и извличане на петрол от находището”Greater Tortue Ahmeyim“, което се простира по морските граници на Мавритания и Сенегал и е съвместна собственост. Стартът на производството ще бъде даден през третото тримесечие на 2023 г. и то ще достигне до 2,5 милиона тона нефт годишно.

Мозамбик също направи първия си износ на втечнен природен газ за Европа през миналия ноември, като за целта бе използвано плаващото съоръжение/платформа за втечнен природен газ Coral Sol на Eni, което има капацитет да произвежда до 3,4 милиона тона годишно. Платформата се намира в басейна Рувума, който има приблизително 180 трилиона кубически фута запаси. През ноември Export-Import Bank of the Unites States обяви, че ще отпусне 4,7 млрд. долара като част от инвестиция от 24 млрд. долара в регион 1 на басейна Рувума, ръководена от Total Energies в партньорство с американската енергийна фирма ExxonMobil.

От своя страна Германия и Полша изразиха интерес да купуват газ и от Сенегал, след визитата на  германският канцлер Олаф Шолц в тази страна, посветена на развитието на двустранното сътрудничество в областта на енергетиката.

Африка произвежда 6,4% от световния добив на газ и 11,4% от световния износ на втечнен природен газ през 2021 г. Тези показатели със сигурност ще нараснат след руската война в Украйна. Бъдещият газопровод, свързващ Централна Африка с Европа, както и нарасналите потребности на последната, са гаранции за това. На свой ред съживяването на газовата търговия с Европа ще допринесе за развитието на африканската газодобивна индустрия, което ще гарантира и по-надеждни доставки на газ и за местните икономики – условие за ускоряване на индустриализацията в тази част на света.

Делът на Африка в общото производство на газ се очаква да се увеличи от 260 млрд. кубични метра през 2021 г. до 585 млрд. кубични метра през 2050 г., когато континентът ще осигурява над 11% от глобалните доставки, според доклада от февруари 2023 г. на страните износители на газ.

Без ядрена енергия Германия ще трябва да разчита на въглищни и газови централи за енергия. Отломки покриват земята на мина за лигнитни въглища близо до село Welzow в района на Lusatia (Lausitz) в Германия.

5 юни 2018 г. AP Photo/Markus Schreibe

Съперничеството между Алжир и Мароко

От своя страна, Мароко също се очерта като конкурент, преди всичко на Алжир, за износа на газ за Европа. И двете страни се стремят да спечелят сделки за завършване на проекти за газопроводи към Европа.

Мароканският проект има за цел да изгради газопровод с дължина 6000 километра, започващ от Нигерия, преминаващ през 11 държави по брега на Атлантическия океан, преди да навлезе на територията на Мароко и да достигне до Испания. От друга страна, Алжир се стреми да изпревари мароканците чрез горепосочения проект за доставка на нигерийски газ за Стария континент чрез газопровод с дължина от 4000 км. Това обяснява и подписването на съответни споразумения между Алжир, Мароко, нигерийската страна и транзитните държави, както и изявленията от страна на магребците за важността на проектите.

В неотдавнашната си реч по повод годишнината от „Зеления поход“ (в Западна Сахара) мароканският монарх Мохамед VI отдели значителна част от разговора за анонсирания още през 2016 г. проект за мароканско-нигерийски газопровод, определяйки го като стратегически. Кралят обяви, че мароканско-нигерийския газопровод е „проект за мир, африканска икономическа интеграция и общо развитие“, добавяйки: „Искаме това да бъде стратегически проект в полза на целия западноафрикански регион, който има население от над 440 млн. души."

Намиращият се все още в началната си фаза проект за нигерийско-марокански газопровод е с дължина 6000 км. и ще пресича Бенин, Того, Гана, Кот д'Ивоар, Либерия, Сиера Леоне, Гвинея, Гвинея-Бисау, Гамбия, Сенегал и Мавритания, преди да стигне до Мароко. Той ще позволи транспортирането на общо около 5000 млрд. кубически метра природен газ до Мароко, който чрез газопровода Мароко-Европа (GME) ще захранва европейската газова мрежа.

През септември миналата година представители на страните по проекта - Мароко, Нигерия, Сенегал и Мавритания - подписаха два меморандума за разбирателство в мавританската столица Нуакшот. Мароко и нигерийското правителство подписаха и друг меморандум за разбирателство с Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) в Рабат, след като през юни бе обявен постигнатия напредък в проучванията, свързани с проекта.

Друга ключова африканска държава – Египет, досега не разполагаше с големи запаси от природен газ. Въпреки това през 2022 г. тя е удвоила приходите си от износа на тази суровина в сравнение с предходната година (171%ръст) – от 3,5 на 8,4 млрд. долара. Дори ако износът не надхвърли 8 млн. тона в сравнение с 84 млн. тона износ на Катар, Кайро все пак е в списъка на страните от Източносредиземноморския газов форум, изнасящи тази суровина за Европа.

Както е известно, в сътрудничество с чуждестранни компании, Египет се включи в  проучването на потенциални газонаходища в Средиземно море. В края на 2022 г. Кайро обяви, че е открито голямо офшорно газово находище. Западните медии твърдят, че обемът му възлиза на 3,5 трилиона кубични фута (Газовото находище Zohr има резерв от 30 трилиона кубични фута).

Изгубена година за Либия, светло бъдеще за Мавритания

Продължаващото политическо разделение в Либия я лиши от възможността за увеличаване на износа на газ за Европа при повишените, благодарение на Войната в Украйна, цени, въпреки наличието на тръбопровод в страната за транспортиране на газ до Италия (Зелен поток / Green Stream). Либия не е в състояние да спазва дори досегашните си договори за износ на газ за Италия, поради местната енергийна криза и затварянето на газовите находища в югозападната част на страната (находището Al-Wafa).

От друга страна, през новата 2023 г. се очаква Мавритания да влезе в клуба на износителите на природен газ, след като завърши редица енергодобивни съоръжения, предназначени за експлоатацията на общото със Сенегал находище „Greater Tortue Ahmeyim“. 

Възобновяемата енергия: алтернатива на алтернативата

Успоредно на всички тези усилия за скоростно дострояване и оптимизиране на газови маршрути, Европейският съюз акцентира и върху алтернативната възобновяема енергетика. Страните от Европейския съюз си поставят задачата да инсталират поне 150 гигавата съоръжения за производство на възобновяема енергия и да покриват с нея половината от нуждите на съюза (а това са около 20 млн. тона „зелен водород“ до 2030 г.), за да сложат край на зависимостта на континента от вноса на енергия от Русия. Тази замяна ще доведе до двойна изгода - ще спести на европейските данъкоплатци близо 100 млрд. евро годишно и ще спомогне за избягване на по-нататъшното изостряне на климатичната криза. Според проучване на S&P Global, по-голямата част от допълнителния възобновяем производствен капацитет ще идва от вятърна и слънчева енергия. Около 85% от европейците вярват, че страните от ЕС трябва да намалят зависимостта си от руския газ и петрол възможно най-скоро, включително и за да подкрепят Украйна.

Мерките, съдържащи се в европейския план, могат да отговорят на тази амбиция чрез осигуряване на енергия, диверсификация на нейните доставки, ускоряване на внедряването на възобновяема енергия за заместване на изкопаемите горива в домакинствата, промишлеността и производството на електроенергия, както и чрез разширяване на производството на зелен водород и амоняк.

Планът има за цел да увеличи общия капацитет за производство на електроенергия от възобновяема енергия до 1236 TW до 2030 г., в сравнение с 1067 GW до 2030 г., заложени преди това от Европейския съюз.

Изглед от въздуха на слънчевата електроцентрала Noor 3, която е почти завършена в Уарзазат, централно Мароко. събота, 1 април 2017 г. AP Photo/Abdeljalil Bounha

Във време, когато Европа очаква с нетърпение възобновяема енергия, зеленият амоняк се очертава да играе важна роля в икономиката на Стария континент през следващите години. Това вещество често е междинен продукт за производството на торове и е важен за гарантиране на продоволствената сигурност на Съюза. Освен това амонякът има най-високата обемна енергийна плътност от всички базирани на водород технологии - много повече от водородния газ, втечнения водород или метанола - което го прави сравнително евтин и лесен за транспортиране на големи разстояния.

Синият амоняк също е сравнително лесен и евтин за внедряване, тъй като Европа може да се възползва от съществуващата инфраструктура. Има около 270 морски завода за амоняк по целия свят, 30 от които са в Европейския съюз.

Доколко обаче тези две паралелни направления в търсене на енергийна сигурност и стабилност в рамките на Европейския съюз – ускорената газификация по нови маршрути и ускореното развитие на алтернативни източници на енергия – се допълват или взаимоизключват? Според Юлиан Попов, старши изследовател в Европейската фондация за климата, „производството и използването на газ стават все по-неконкурентоспособни в сравнение с възобновяемите енергийни източници... Газовите компании, които са толкова заети с изграждането на нужната инфраструктура, може да открият, че докато завършат работата си, ще се наложи да се конкурират с по-евтини възобновяеми енергийни източници“.

Опасенията на някои експерти са, че създаваната понастоящем нова газова инфраструктура в краткосрочен план няма да помогне, а в дългосрочен план  ще причини повече вреда, отколкото полза. Ето какво обяснява Марк Кампанале, ръководител на мозъчния тръст Carbon Tracker в Обединеното кралство: "Съоръженията, газопроводите и танкерите се изграждат с очаквания за възвръщаемост между 20 до 30 години. Но какво би се случило, ако имаха само 10 години, за да се изкупят, което е периодът, с който разполага Европа, за да се освободи от зависимостта си от изкопаемите горива. Инвеститорите просто никога няма да видят възвръщаемостта, която са смятали, че ще получат."