Войната в Украйна е възможност за България да разшири влиянието си
“Виж това.” Когато колегата ми Тихомир Христов, чийто текст е част от това издание, ми показа снимката и двамата знаехме какво изобразява. Екранът на лаптопа ми реагира, прехвърляйки се от чата ни към линка, който ми беше споделен. Виждах произведени в България оръжия, вероятно част от по-голяма партида доставка за украинската армия. Работата ни в журнала за военни конфликти, Де Ре Милитари, често ни срещаше с подобни кадри, доказващи онова, което анализаторите и OSINT експертите знаеха, а именно - България и други източноевропейски държави, доставяха военна помощ на Киев, въпреки че не едно правителство в региона пазеше в тайна детайлите около тази помощ.
В месеците след втората инвазия на Русия в Източна Украйна, през февруари 2022 г., ние попадахме няколко пъти на изображения, които със сигурност показваха още и още произведени в България оръжия и муниции. През април 2022 г. снимка на украински войник разкриваше интересни детайли на РПГ-7 и прикачена термобарична граната ГТБ-7С, която се произвежда от ВМЗ "Сопот". Макар да не беше известно кога е доставен този боеприпас, имаше визуално потвърждение около седмица по-рано за артилерийски снаряди отново произведени във ВМЗ. В средата на август 2022 г. онлайн бяха публикувани снимки от Украйна на български BULSPIKE-AT, модернизирана версия на РПГ-22. Това оръжие се произвежда във ВМЗ “Сопот” и е предназначено за унищожаване на танкове, самоходни оръдия и друга моторизирана и бронирана техника, както и срещу жива сила, намираща се в бункери, полеви укрития и градски укрепления. Източниците ни потвърдиха, че неизвестно количество е закупено от България и доставено на украинската армия няколко месеца по-рано.
Сред партидите от доставки очевидно имаше леко оръжие и снаряди, но една снимка, появила се в самия край на 2022 г., предизвика особен интерес. В Туитър бяха публикувани кадри, на които се вижда български тандемен снаряд ПГ-7ВТ HEAT, използван от украинските специални части. Това вероятно бяха първите снимки, потвърждаващи наличието на такива снаряди, в украинските сили. В същото време, специализираният екип на UAWeapons, който проследява различните видове оръжия във войната в Украйна, потвърди, че снарядът е наличен в украинската армия и специалните части, сражаващи се в Източна Украйна.
Само дни преди да се появят изображенията на тандемния снаряд в ръцете на украинските войници, българските власти заявиха, че оръжията, които България ще предаде на Украйна като военна помощ, няма да бъдат използвани на фронта, а ще отидат за обучение на военнослужещи в трети страни от НАТО и ЕС. Отворените данни и информацията от източници обаче показваше, че това не е истина. Само месец по-рано, през ноември 2022 г., стана ясно, че България, със съдействието на САЩ и Великобритания, ще изпрати пратка с оръжие за Украйна с поне 9 военно-транспортни самолети Боинг С 17 „Глоубмастър“.
След всяко официално изявление на властите в България, оставяше впечатлението, че България играе двойна игра или най-малкото не се споделят всички детайли. Трябва да се спомене, че в действителност българското правителство - в началото на втората инвазия това беше кабинетът на Кирил Петков - работеше на две скорости. Едната беше предназначена за пред партньорите в управлението, голяма част от които евроскептици или отявлени противници на идеята да се помага на Украйна, и друга - с която се работеше с партньорите от ЕС и НАТО.
Украински военнослужещи стрелят по руски позиции на фронтовата линия край Херсон, Южна Украйна. сряда, 23 ноември 2022 г.
AP Photo/Bernat Armangue
Първите дни на войната дават отговор на тази ситуация. Контекстът на настоящата инвазия на Русия в Украйна е история на забравени и изопачени факти. Историческият контекст, който историкът д-р Александър Стоянов обяснява по-подробно в статията си за това издание, показва защо и как Русия създава набор от инструменти, за да подготви обществото за военни действия между 2014 и 2022 г. Историята също така посочва примера за създаване на алтернативна реалност по отношение на Украйна, която използва наратива за съществуващи сепаратисти в Източна Украйна, желаещи да се присъединят към Руската федерация, но несправедливо блокирани да го направят от Киев.
Войната в Украйна е колкото военен, толкова и идеологически конфликт, в който наративите и пропагандата са сред основните инструменти на хибридната война. Това е стратегия, която включва използването на комбинация от конвенционални и неконвенционални методи за постигане на военни цели. В контекста на войната в Украйна, хибридната война се отнася до използването на военна сила, пропаганда и други тактики от страна на Русия за подкрепа на фасадните сепаратистки групи в Източна Украйна и дестабилизиране на украинското правителство. Това включва използването на редовни руски военни сили заедно със сепаратистки бойци, разпространение на дезинформация и пропаганда и използване на кибератаки и други форми на неконвенционална война. Хибридната война е сложна и развиваща се стратегия. Тя е ключов фактор в продължаващия конфликт в Украйна. Основна част от воденето на хибридна война срещу Украйна и легитимирането на инвазията от февруари 2022 г., е използването на историята като пропаганден инструмент.
Действията на Русия в Украйна са преди всичко резултат от администрацията на Владимир Путин, дълбоко повлияна от ултранационалистически евразийски идеи, смесени с православен екстремизъм и реваншизъм. Те обаче са и следствие от дълга история, в която се използват исторически епизоди за легитимиране на военни кампании. Украйна е обект на сериозна дезинформация и изкривяване на историческата реалност, което е част от по-широка хибридна акция, обхванала европейски страни, но също така Африка и Азия.
Инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. предизвика политически и икономически трусове и в района на Балканите - регион, в който Москва, Брюксел и Вашингтон се борят за влияние. Най-близките местни партньори на Русия са сърбите както в Сърбия, така и в Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Кремъл има силни връзки с отделни сръбски лидери и също така упражнява влияние чрез сръбските медии и православната църква. Междувременно западните лидери са по-близки до бошняците, косовските албанци и онези черногорци, които се противопоставят на лидерството в Белград. Тези вълни от противоречия идват на фона на загубата на доверие в най-големия лост за влияние на Запада в Западните Балкани, а именно - перспективата за присъединяване към Европейския съюз.
В Сърбия и Република Сръбска активисти, подкрепени от властите в Белград или просто симпатизанти на Москва, рисуват със спрей символа „Z“, свързан с подкрепата за нападението срещу Украйна. В същото време много косовски албанци и бошняци бяха ужасени от образите, идващи от Украйна, които им напомнят за войните от 90-те години на XX в. Мнозина в Босна и Херцеговина и Косово се притесняват, че ако Русия победи, сръбските националисти могат да бъдат насърчени да отмъстят за загубите си във войните и да оспорят резултатите от тях. Засега нещата не са се развили по този сценарий. В Република Сръбска планът, който би тласнал автономната област към отделяне, беше спрян след оттеглянето на Русия от района на Киев. В Черна гора, политическата сцена е погълната от политическо преустройство, което се случи точно преди нападението срещу Украйна и доведе до падането на правителство, подкрепяно от русофилски и просръбски партии. Междувременно сръбският президентът Александър Вучич продължи успешната си политика на балансиране между Запада и Русия.
И все пак, ситуацията със сигурността е тежка. За първи път от десетилетия местните правителства се превъоръжават и влагат усилия във възпирането на средствата на хибридната война. Както в примера с Украйна, Русия вижда Западните Балкани като буферна зона, където може да запази сфера на влияние и да подкопае западното проникване. В Черна гора руски агенти на ФСБ и ГРУ бяха сред арестуваните за неуспешен опит за преврат през 2016 г., предназначен да спре присъединяването на Черна гора към НАТО. Що се отнася до Косово и Сърбия, подкрепата на Русия за позицията на Белград подкопава опитите за нормализиране на отношенията между двете страни, като по този начин възпрепятства съответната им интеграция в Европейския съюз. Същевременно заплахите на Русия да наложи вето върху подновяването на мироопазващите сили на ЕС в Босна, подчертаха крехкостта на следвоенната конституция в Сараево. Във всички тези случаи Русия показа, че може лесно да дестабилизира Балканите.
Войната в Украйна оказа значително влияние върху България, тъй като София има тесни стопански и културни връзки с Киев. Едно от основните въздействия беше върху икономиката, тъй като България е силно зависима от износа за Украйна. Войната прекъсна търговията между двете страни, което доведе до намаляване на експорта и спад на икономическата активност, като сред най-засегнатите сектори са селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и машиностроенето. Друга последица от руската инвазия през 2022 г. се забеляза в енергийния сектор, тъй като Украйна е ключова транзитна страна за руския природен газ за Европа, а България разчита в голяма степен на руски газ за своите енергийни нужди. Войната в Украйна и едностранното прекъсване на газовите доставки от Москва заради позициите на София, предизвика опасения за енергийната сигурност на България. Не на последно място, конфликтът доведе до значително увеличение на броя на бежанците в страната, след като много хора, бягащи от конфликта, потърсиха убежище в България и като цяло - на Балканите. Това натовари ресурсите на държавата, която години наред следва консервативна политика относно приема на бежанци.
Нека се върнем на изображенията, показващи наличието на българско оръжие в ръцете на украинската армия и защо те са важен сигнал.
Войната, както стана ясно, предизвика глобални трусове, но също така размести застоялите пластове на апарата за сигурност в България. Десетилетия наред масовата представа за страната, налагана централно от властите (преди 1989 г. от Комунистическата партия, а след това от последователните правителства на Прехода) е за незначително геополитическо присъствие. България беше представяна като държава с клиентелистки профил, която няма сериозни амбиции дори в региона на Балканите. Последните години показват разбиването на тази представа, която не е приемана в Централна и Западна Европа. Атлантическите партньори като САЩ имат специална политика не само към Балканите, но и към България конкретно именно заради мястото, което страната заема в по-широката мрежа за подсигуряване на сигурността на Европа по т.нар. Източен фланг на НАТО.
Служител на Аварийна помощ стои до многоетажната сграда, разрушена при руски въздушен удар в началото на руско-украинската война в Бородянка, близо до Киев, Украйна. Събота, 9 Април, 2022.
AP Photo/Efrem Lukatsky
Войната и ескалацията по границите на Украйна, предизвикаха нов разговор в българските агенции, отговарящи за вътрешната сигурност, разузнаването и контраразузнаването. След падането на комунизма, в продължение на около 15 години, военното разузнаване беше поставено в ъгъла, вследствие на опити за смачкване. През последните десетина години обаче то стана един от инструментите на страната за събирането на данни в по-широката зона около България. Ако преди десетилетия, българските служби са имали нужда да знаят какво се случва в рамките на хиляда километра от границите, то в днешно време, тази нужда се разширява двойно.
В този контекст, разузнаването на България насочи поглед, след години на вяла политика, към българските диаспори в Източна Европа, сред които руското влияние се смята за силно. Този фактор притеснява някои правителства в региона и особено Молдова, чиито автономни области с българско население - като Гагаузия - са обект на хибридни действия от страна на Москва. Няколко пъти след февруари 2022 г., местните власти в Гагаузия отправят предизвикателство към Кишинев, че е възможно откъсване от Молдова в полза на Кремъл. Съществуващият от 90-те години на XX в. проблем в Приднестровието (район на Молдова, считан за окупиран от руските сили, наложили приятелски режим в главния град Тираспор) прави въпросът със сигурността належащ за молдовските власти.
В този контекст, България е подтиквана, не само от собствените си политически реалности, но и от партньорски държави, да поднови присъствието си. Ако държавата може да повлияе на райони като Гагаузия, разположена в близост до Одеса, това е от интерес за НАТО, Молдова и Украйна.
В Украйна има значителна българска общност, като оценките варират от около 100 000 до 300 000 души. По-голямата част от българите в Украйна живеят в южните и югозападните райони на страната, особено в Одеска и Николаевска област, където има няколко изцяло българоговорящи села. Общността в Украйна традиционно е добре интегрирана и играе активна роля в икономическия и културен живот на страната. Много българи в Украйна говорят български език и поддържат близки връзки с България, като често пътуват по работа, образование или семейни причини. Продължаващата война в Украйна обаче оказва влияние. Много българи напуснаха региона поради насилието. Те също така масово се присъединиха към украинските сили в сраженията с руската армия. По този въпрос българското разузнаване има специална политика, която се засили с развитието на военните действия.
Изпращането на оръжия за украинската армия не е от 2022 г., разбира се. Всички сигнали и наличната информация показват, че София изпраща оръжие през трети страни в Украйна още след анексията на Крим от Русия през 2014 г. Сред причините могат да бъдат посочени следните: желанието за постъпления в хазната, общата политика на ЕС и НАТО, но също така и позициите на България в региона. Както беше посочено, държавата работи на две скорости, когато става дума за теми като сигурност и отбрана, и това включва показването на различни лица пред аудиториите. България има значителна оръжейна промишленост и от много години се занимава с износ на оръжия и военно оборудване. Страната разполага с разнообразна гама от продукти, от малки оръжия до бронирани превозни средства, като изнася за различни държави по света, включително – за страни-членки на НАТО. Износът на оръжия и военно оборудване се контролира от правителството, което има строги разпоредби, за да гарантира, че износът е в съответствие с международните закони и разпоредби. Екпортът трябва да бъде одобрен от правителството и то има правомощието да откаже или отмени лицензи за износ, ако прецени, че оръжията ще бъдат използвани за незаконни или неетични цели. България също е член на Васенаарското споразумение - режим за контрол на износа, и се е ангажирала да прилага разпоредбите на ЕС и ООН относно продажбите на оръжия и стоки с двойна употреба.
По отношение на Украйна, още от първите дни на инвазията през 2022 г., стои въпросът кои са незаконни или неетични цели при прехвърляне на оръжия. Подкрепата за българското население в границите на Украйна е сред причините София да изпраща помощ на Киев, макар този аспект на разказа да остава встрани от основния наратив в обществените медии. Напредването на руската армия застрашава не само българските поселения в Южна Украйна, но променя и баланса в Черно море. Това е една от причините Турция да е сред първите страни, изпратили оръжие на Украйна. Войната в Украйна е възможност за България да разшири влиянието си, но също и да заздрави позициите си в НАТО, които дълго време бяха оставяни на течението за сметка на затвърждаване на отношения с Руската федерация. Когато в първите седмици след нахлуването на руската армия в Украйна през февруари 2022 г. български оръжия бяха изпратени в подкрепа на украинските сили, това решение беше напълно премислено и координирано със съюзниците от Алианса. Събитията предизвикаха политически последици, от които България дълго време ще се отърсва, но войната вече променя - макар и бавно - реалността в службите за сигурност и като цяло геополитическото присъствие на държавата по един неочакван положителен начин.
