В битка за полиса

Когато персийският владетел Ксеркс I напада Гърция, атиняните се обръщат към мъдростта на пророчицата от Делфи, която казва, че „Атина ще се спаси зад дървени стени“. Аргументите надделяват в полза на това и мнозина вярват, че предсказанието посочва храстите, които заобикалят Акропола. Темистокъл  има свое тълкование: дървените стени, казва той, са не друго, а флотилията от кораби, която така устремено са строили през последните три години. Атиняните изоставят крепостта, качват се на корабите и така спасяват полиса. 

Не искаме следващите редове да бъдат осмислени в патетиката, на която се наситихме през годините на политически блокаж, но е нужно да напомним за силата на аспекти от живота ни, които сме забравили. Полисът е много повече от град. В неговата същност са общността, принципите и хората, които го съставят. Гражданството, в неговия класически смисъл, е състояние на духа и не може да бъде ограничено от стени. Полисът съществува навсякъде, където има образовани, смирени и вярващи в демокрацията граждани. 

POLIS е заявка, че е време българското гражданство, което се е скрило зад своите дървени стени, да даде отпор на онези тенденции, които причиняват загниване на важни граждански принципи и подронват вярата в основните институции. Твърде дълго обществото стои встрани от онези, които не просто искат да опожарят градовете, но и целят да премахнат крехките основни на демокрацията. Неглижирането на образованието, издигането на политици въз основа на популистки идеи, корупцията и подценяването на влиянието на социалните мрежи, създадоха пропаст в обществото, която се задълбочава с всеки изминал ден. Дискурсът не е дали и колко сме сгрешили някъде, а можем ли да поправим щетите. 

Дим се издига от база на противовъздушната отбрана след очевидно руски удар в Мариупол, Украйна, четвъртък, 24 февруари 2022 г. Руските войски стартират очакваната атака срещу Украйна.

AP Photo/Evgeniy Maloletka

Мисията на този журнал е да си припомним, че трябва да защитаваме „полиса“ с всички възможни средства. Разбира се, не е учудващо, че фокусът на първия брой е насочен към войната в Украйна. Конфликтът, предизвикан от две инвазии на Руската федерация в рамките на осем години, се случва в непосредствена близост до българските граници и зони на влияние. Хибридните действия на Москва и използването на широка пропагандна кампания, предвести нахлуването на военните сили. Същите способи, които познаваме от българската история: изкривяването на исторически процеси, инфилтрация на политически и военен елит, смачкването на общественото доверие, както в рамките на самата общност, така и обратно - от обществото в посока институциите, са прилагани и в Украйна много преди инвазията от февруари 2022 г. Войната в Украйна постави под натиск международното право, предизвика трусове в ООН, доведе до преосмисляне на стратегически концепции и най-вече - даде повод да се зададе въпросът дали светът се връща в периода на големите войни. 

Трябва да припомним, че в продължение на близо десет години Руската федерация е окупирала части от Украйна. В периода след януари 2021 г., агресията придоби изражения на пълномащабна война, чийто последици се усещат в глобален размер.  За първи път от дълго време, демократичният свят бе обединен от една обща идея и кауза – да подкрепи Украйна и народът й. Ролята на България в тази битка не е никак малка и тепърва ще се засилва, а подпомагането на украинската армия се осъзнава вече в по-широкия контекст на промените в сигурността на европейския континент. 

Заемането на българската позиция в подкрепа на Украйна не е просто демократичен акт, но и патриотично действие в защита на над двеста хиляди души с българско самосъзнание в Одеска, Запорожка и Днепропетровска област. Към тях можем да добавим и още триста хиляди българи в Молдова, която е следваща в списъка на заплашени независими държави от агресивните действия на Руската федерация. 

В следващите страници ще намерите гледните точки на автори, които са експерти в своята област. Всеки от включените текстове в настоящия първи брой е не само опит за своеобразно пророкуване на бъдещето на нашия „полис“, но и защита на евроатлантическия път на България. 

Войната в Украйна даде поле за засилване на кресливия популизъм и насложените през годините исторически митове и легенди, които доктор Александър Стоянов развенчава в своята статия и ни дава знанията за историческия контекст на конфликта. Разказът бива допълнен с текста на експерта Мина Киркова за модерното изражение на този проблем – фалшивите новини и руската пропаганда, които формират общественото настроение в страната ни.

Радан Кънев е от малкото политици, които от години предупреждават за опасността надвиснала над България и ни разказва за променящата се роля на страната ни. Естествено продължение на този разговор, е текстът на Андрей Гюров от „Продължаваме Промяната“, партия, която успя въпреки целия натиск не само да подкрепи Украйна, но и да постави името на България на световната политическа карта след години недоверие от страна на евроатлантическите ни партньори. 

Хората се тълпят на платформа, докато чакат да се качат на влак за Лвов в Киев, , вторник, 1 март 2022 г.

AP Photo/Emilio Morenatti

Обществената среда се променя и доктор Димитър Ганев ясно показва трансформирането на тенденциите в месеците след втората инвазия на руската армия през февруари 2022 г. Десетилетията умишлено приравняване на културни и исторически симпатии с политика обаче ни водят до моралния въпрос кое е важното за България и европейския ни път - отговори, които търси Александър Карагеоргиев. В чисто човешки план българското общество ясно се обедини и подпомага украинските бежанци, които желаят да останат в страната ни и да се развиват тук.

Рисковете от тази промяна на политическата класа и общественото мнение в подкрепа на Украйна, са изключителни за България и анализаторът Тихомир Христов успява да ги представи ясно. Изследователката доктор Ася Методиева обръща внимание на друг проблем за националната ни сигурност – чуждите бойци във войната в Украйна и ролята на България и Балканите в тази тенденция. 

POLIS първоначално е замислен като журнал за политика и сигурност. Това води след себе си отговорността за ясен и директен разговор за външната политика на България. Текстът на доцент Велизар Шаламанов за отбраната и устойчивостта на демокрацията, дава ясен отговор на въпроса как българската армия се адаптира към новата реалност. Доцент Георги Цветков отговаря на последващия от това въпрос – каква военна помощ може да окаже България на Украйна. 

Съвкупността от тези текстове, обобщени от  в едно издание ясно показва, че ролята на България като външна граница на ЕС и НАТО е изключително сериозна и важна, въпреки опитите на дадени групи да я минимализират. Нестабилността в региона тепърва се засилва и именно нашата страна ще е един от ключовите фактори, които ще трябва да отбраняват демократичния „полис“, от който сме част.