Втората Голгота на Гоце Делчев
Фотоархив с въведение от Евгений Еков
„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите” – тази мисъл на Гоце Делчев безспорно разкрива най-задълбочено същността му на главен организатор и вдъхновител на освобождението от османска власт на населението в Македония и Одринска Тракия. На тази идея, превърнала се в мисия, той отдава и своя живот, поради което още приживе бива сравняван от съвременниците си с Васил Левски – Апостола на българската свобода.
Най-синтезирано и точно апостолската мисия на Гоце Делчев е описана от Симеон Радев във „Великите сенки”: „Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществото му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин“, заключава летописецът – сам непосредствен участник в национално-освободителните борби.
Поради своята значимост за освободителната борба Гоце Делчев заема неоспорима лидерска позиция в Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). За повечето от нейните борци той е „хайдушко божество“, според определението на Пейо К. Яворов в първата му биография. И през целия си съзнателен живот Георги Николов Делчев, както е официалното му име, само нарежда основания за правотата на едно такова „божествено звание“.
Снимка на началото на шествието за пренасянето на костите на Гоце Делчев от София в Скопие по ул. „Васил Левски“: младежи и девойки, носещи обвит с цветя портрет на Апостола и венци на признателност към подвига му. София. 7 окт. 1946 г. / Централен държавен архив
Гоце Делчев е роден в Кукуш на 4 февруари 1872 г. След завършване на трикласно училище в родния си град постъпва в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Там се включва в тайните ученически кръжоци. През 1891 г. напуска гимназията и постъпва във Военното училище в София. Малко преди завършването си обаче е изключен заради увлечение по социалистическите идеи.
Присъединява се към организираната борба през есента на 1894 г., когато е назначен за учител в гр. Щип, където по същото време учителства и Дамян (Даме) Груев, член на Централния комитет (ЦК) на ТМОРО. Между двамата се установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Гоце Делчев е привлечен в редовете на Вътрешната революционна организация. За кратко време, благодарение на всеотдайната си дейност, той се превръща в неин всепризнат ръководител и идеолог.
Дело на Делчев са първите канали на ТМОРО през българо-турската граница, както и първите пунктове в България за приемане и изпращане на куриери и за пренасяне на оръжие и литература в европейските предели на Османската империя. Още като учител в Щип той участва в изграждането на комитети в града и в околните селища. През следващата 1895 г. дейността му се пренася и в други краища на Македония – Солунско, Кукушко, Дойранско, Гевгелийско и Струмишко. След Солунския конгрес на Българския македоно-одрински комитет (БМОРК) (1896 г.), както се нарича Вътрешната организация първоначално, на Гоце Делчев и Гьорче Петров е възложено изработването на устава и правилниците на организацията, което те изпълняват своевременно.
През есента на 1896 г. е назначен за учител по български език в гр. Банско. Поради нарастващата му ангажираност към Вътрешната революционна организация, Г. Делчев се отказва от заеманата преподавателска длъжност и окончателно поема по пътя на професионалния революционер. Последвалата през 1897 г. Винишка афера, довела до разкрития на организационната мрежа на тайната структура, подтиква както него, така и другите ръководители на ТМОРО, към търсене на нови, по-ефикасни форми на организация. Така Гоце Делчев стига до идеята за четническия институт и пристъпва към изграждането на сложна тристепенна система от чети (селски, районни и окръжни), на които възлага главно агитационно-организационни функции.
От 1896 до 1901 г., наред с дейността си като член на ЦК на ТМОРО, Гоце Делчев изпълнява и други важни поръчения на организацията. Той е неин задграничен представител в Княжество България, а в качеството си на главен ревизор инспектира и четите във вътрешността на Македония и Одринско. По негова инициатива започва изграждането на революционни комитети и в Одринска Тракия. За тяхното по-нататъшно разрастване важна роля изиграва Пловдивският конгрес на Одринския революционен окръг, свикан през 1902 г. по искане на самия Гоце Делчев.
Заради влошеното положение на българското християнско население през 1901 г. и особено след неуспеха на Горноджумайското въстание (1902 г.), Гоце Делчев, Дамян Груев, както и други дейци на организацията, са против прибързано обявяване на ново въстание. Главното им съображение е все още слабото въоръжение на комитетите на ТМОРО. От тази позиция той посреща с изненада решението за обявяване на всеобщо въстание още през пролетта на 1903 г., взето на Солунския конгрес на организацията в началото на годината.
Снимка на началото на шествието по ул. „Търговска“ за пренасянето на костите на Гоце Делчев от София в Скопие: младежи и девойки, носещи портрет на Апостола и венци на признателност към него. От дясната страна на улицата – граждани, покланящи се пред паметта на революционера. София. 7 окт. 1946 г. / Централен държавен архив
Безсилен да се противопостави на решението на конгреса, на който както той, така и Даме Груев не присъстват, Гоце Делчев предприема незабавни действия за коригирането му. След освобождаването на Груев от заточение двамата се срещат, за да набележат следващите конкретни стъпки. Постигнато е съгласие за отлагане датата на въстанието за лятото на същата 1903 г., както и за превръщането му от „повсеместно и стратегическо“ (каквото е решението на конгреса) в перманентно и с участието предимно на сборни въстанически чети.
Що се отнася до целите на въстанието, които са и цели на Вътрешната революционна организация, според Гоце Делчев, те се свеждат до събаряне на османското владичество в Македония и Одринска Тракия. Поради невъзможността от пряко присъединяване на двете области към Княжество България, се проектира тяхната автономия, съгласно чл. 23 на Берлинския договор от 1878 г.
При организационното изграждане на ТМОРО Гоце Делчев, както и останалите ръководни дейци на организацията, следват опита на Васил Левски и неговите последователи от Вътрешната революционна организация и Гюргевския революционен комитет. В битността си на македонски революционер Делчев не крие и не премълчава никога своята българска национална принадлежност. Цялото му книжовно наследство, всички писма, правилници и устави на организацията, които той и други нейни дейци съставят в края на ХІХ и началото на ХХ в., са написани на книжовен български език.
След срещата си с Даме Груев (април 1903 г.), придружен от малка чета, Гоце Делчев се отправя към Серския революционен окръг за проектирания окръжен конгрес в планината Алиботуш (дн. Славянка), на който да бъдат обсъдени най-наболелите въпроси на окръга във връзка с предстоящото въстание. На 4 май 1903 г., при с. Баница, четата е забелязана от местните османски власти и обградена от многоброен аскер. В неравностойното сражение загиват повечето четници, между които и самият Гоце Делчев. Така той не дочаква въстанието, за подготовката на което влага много сили и енергия. Гибелта му е жесток удар върху ТМОРО, но тя не възпира хода на действията, довели до избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г.
Смъртта на Гоце Делчев не слага край на неговото дело. Точно обратното. Паметта за него постепенно прелива във фолклора, литературата, в неговото иконизиране като събирателен образ на бореца за свобода. Наред със спомена за неговото дело и заветите му, избуяват и не толкова лицеприятни исторически, а и не само, спекулации, свързани с костите на революционера, които имат дълга и тъжна история.
След убийството в с. Баница, Гоце Делчев заедно с другия воевода Димитър Гущанов са погребани в двора на църквата в селото. През 1906 г. Революционера Михаил Чаков изважда част от костите на Гоце Делчев, тъй като торсът не се е бил разложил. След дълго митарстване тези кости пристигат в Пловдив, а след това - в София, след Първата световна война (1914 – 1918 г.). През 1923 г. те са предадени за съхранение на Илинденската организация, обединяваща ветерани от освободителните борби на българите в Македония и Одринско.
В навечерието на 120-годишнината от гибелта на Апостола при обработката на фонда на „Българска фотография“ открих 51 уникални негативи, които съдържат снимки от пренасянето на костите на Гоце Делчев от София в Скопие на 7 и 8 октомври 1944 г. Тези негативи са останали в архивите без да бъдат показани, поради гузната съвест на българските управници през първите 45 години след 9 септември 1944 г. и поради нехайството на тези, които идват след това на власт. Това е в продължение на цели 77 години!
Снимка на неидентифицирани лица в македонска носия, носещи по ул. „Васил Левски“ венец с надпис „На великия македонски революционер ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ!“ (на преден план) и неидентифицирано лице (зад тях), носещо друг венец. София. 7 окт. 1946 г. / Централен държавен архив
Тези негативи са уникални дотолкова, доколкото това събитие досега е представяно само от две снимки във вестниците и от спомените на участниците, които също са показани в тяхното „величие”, както от българска, така и от югославска страна. Откритието разгръща нова страница от историята за Гоце Делчев. Също така са изобличени предателите, които предоставят тленните му останки на Скопие..
Инициативата за предаването на костите на Гоце Делчев идва от македонска страна с подкрепата на Коминформбюро (наследник на Коминтерна) и СССР. Силна „мотивация“ за управляващите в София да предприемат това предателство изиграва присъствието на 150 хилядна съветска окупационна армия, която се установява в България на 5 септември 1944 г.
От българска страна активно се включва видният деец на БРП (комунисти), и същевременно председател на Илинденската организация в България - Стефан Аврамов, от Чирпан. Един българин предава на Скопие друг българин.
Стефан Аврамов много старателно скрива предателството в своите биографии. Още през октомври 1944 г. той излага идеята за пренасянето на костите Трябва да минат цели две години, за да успеят ръководителите на София и Скопие да се разберат и да се стигне до датите 7-8 октомври 1946 г.
Стефан Аврамов се опитва да склони близките, главно сестрите на Гоце Делчев, да се съгласят да костите на героя да бъдат пренесени. В крайна сметка, в резултат на голям натиск, включително и от страна на управляващите, начело с Кимон Георгиев и Вълко Червенков, самият той родом от Македония и зет на друг известен „македонец” - Георги Димитров, се стига до решението тленните останки да бъдат предадени.
Лицата на предателите са запечатани върху негативите, които представят „тържеството”, както е кръстено тогава пренасянето. То започва от Македонския дом на ул. „Пиротска” № 5, преминава през централната ул. „Търговска”, която днес не съществува и на нейно място е бил издигнат Партийния дом.
На дигиталните копия освен Стефан Аврамов и Христо Калайджиев, присъстват още Кирил Петрушев – министър на труда в НР Македония, който е ръководител на делегацията; посланик Никола Ковачевич - българин от днешна Северна Македония, преименувал се от Ковачев; ген. Кирил Михайловски Груица, един от набързо произведените от диктатора Тито генерали, чието партизанско име говори достатъчно за неговата принадлежност; Диме Бояновски – Дизе - министърът на търговията и бивш бръснар от Прилеп; Лазар Станев, председател на Народния фронт в Скопие и др.
В Народния театър, където се състои „тържеството", в ложата до македонските гости са министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на информацията Димо Казасов. Речта за делото на Гоце Делчев се прочита от един обикновен тогава учен, но бъдещ академик Тодор Павлов. Сред участниците, които можем да видим на фотосите, е една личност, която дълго време живее на българска софра, но през 70-те години на ХХ в. се премества в Скопие – Лика Чопова-Юрукова, племенница на Гоце Делчев, дъщеря на неговата сестра Руша Чопова. На церемонията присъства и най-яростната и мразеща българите председател на Антифашистката федерация на жените в НР Македония - Вера Ацева. Вследствие на зверствата, които тя извършва в родния си град Прилеп и избиването на стотици „бугараши”, по-късно Ацева полудява.
По поръчение на властите в НР Македония за пренасянето е изработен нов саркофаг от майстора от Дебърската школа Насте Мирчевски, който вече е бил помакедончен. Фактически това е саркофагът, в който костите се намират и днес, положени в каменния гроб в двора на църквата „Свети Спас” в Скопие. Така старият храм се превръща в своеобразна втора Голгота на Гоце Делчев. Подмяната на българската му идентичност с македонска се равнява на неговото духовно убийство.
Писмо от Тодор Павлов до Вълко Червенков за подготовката на негова реч в Народния театър по повод пренасянето на костите на Гоце Делчев от София в Скопие и за прочитането от него на партийна декларация за Пиринска Македония пред българи и югославяни. София. 7 окт. 1946 г.
Централен държавен архив
