София не трябва да се отказва от диалога и интересите си в Република Северна Македония

Сред политическите кампании за парламентарните избори в Република Северна Македония (РСМ) през пролетта на 2024 г., се откроява една реклама. На нея е изобразен футболен мач, в който единият отбор е облечен с цветовете на страната, а другият е съставен от играчи с фланелки в различни цветове, включително на съседните България и Гърция; съдията носи цветовете на знамето на Европейския съюз (ЕС). Докато двата отбора играят, един от кандидатите излиза на терена, спира играта и смело заявява: "Бъдещето на Македония не е игра!" 

Както един македонски журналист отбелязва през май тази година в своя публикация за изданието Foreign Policy, ако политиката на Скопие бъде разглеждана като игра, гражданите на РСМ се чувстват губещи през последните няколко години. На фона на партийни спорове, корупционни скандали и забавени реформи, напредъкът към присъединяване към ЕС, което е една от основните стратегически цели през последните няколко десетилетия, е де факто спрян. Република Северна Македония е въвлечена и в геополитическа конкуренция; особено след нахлуването на Руската федерация в Украйна през февруари 2022 г.

Македонският политически елит последователно подкрепи Украйна и съгласува външната си политика с тази на западните държави. Страната се оказа също така и възпиращ фактор за руското влияние в региона на Балканите. Скопие бързо откликна на призива за подкрепа на Киев, като предостави изключително важна военна, техническа и хуманитарна помощ. За Москва обаче, както и за други външни играчи, РСМ има много по-голямо значение относно геополитическия театър в Европа и в по-широк контекст. За България, всяко събитие в съседна Северна Македония е от важно значение. Независимо от това кой е на власт в София, ситуацията се следи отблизо.

 Млади поддръжници на СДСМ развяват знамена по време на предизборен митинг в Щип, който е на около 120 км (75 мили) източно от столицата Скопие, на 12 март 2009 г.

REUTERS/Огнен Теофиловски

За българското общество едва ли има по-натоварен с емоции, стереотипи и взаимно недоверие международен проблем от този за отношенията между България и Република Северна Македония. В същността си той е многопластов и касае всеки сегмент от развитието на двустранните отношения. Дълбочината му достига дори семейната и родова памет на едно население, което поради съвкупност от обективни и субективни причини понастоящем е разделено на две отделни общества с различни визии за своето бъдеще. Поради това няма как този проблем да бъде сведен само до европейската интеграция на Република Северна Македония и ролята на България в този процес, а подобно еднопластово опростяване по никакъв начин не способства за намирането на устойчиво решение. 

Всъщност именно въпросът за европейското бъдеще на Скопие вече е намерил своето решение, за разлика от всички останали. Европейският компромис от 2022 г. и изпълнението на поетите чрез него ангажименти, създава ясна рамка, в която следва да се движи политиката и на двете държави. Илюзия е, че някое българско правителство, независимо от своята конфигурация, ще отстъпи от тази позиция и от Решението на 47-ото Народно събрание (което е нормативно обвързващо). Подобно неоправдано отстъпление най-малкото ще катализира и канализира натрупаното в други сфери обществено недоволство и ще създаде благоприятна почва за антисистемни, съответно и антиевропейски политически фактори в България. София не може да си позволи да изложи на риск своята европейска принадлежност и няма да предоговаря приетия с много усилия компромис. Подобен риск няма да поеме и ЕС.

В тези условия отговорността за следващата стъпка е оставена на Скопие. Предстои да видим дали правителството: ще реши да започне изпълнението на договорените условия и с това ще придвижи процеса напред; ще запази настоящата си пасивна позиция на неизпълнение и с това ще запази статуквото за неопределен период от време; ще денонсира договора за добросъседство от 2017 г. и компромиса от 2022 г., с което ще върне напредъка с десетилетие назад. Всяко едно от тези решения крие рискове - от несигурност за политическото бъдеще на дадена политическа партия или лидер, до опасности за бъдещето на съседната държава като цяло.

Хората държат плакати, на които пише „Да на европейска Македония“ по време на поход в подкрепа на референдум за промяна на името на страната и кандидатурите й за НАТО и ЕС в Скопие, Македония, на 16 септември 2018 г. REUTERS/Огнен Теофиловски

Независимо от изхода на настоящите противоречия по неизпълнението на постигнатите договорености и отражението им върху скоростта и дори успеха на присъединяването на Република Северна Македония към ЕС, двете държави ще продължават да се намират една до друга, хората от двете страни на границата ще продължават да имат контакти помежду си, а регионалните проблеми, извън двустранното измерение, ще продължават да се отразяват върху Скопие и София и да изискват взаимни усилия за преодоляването им. В този смисъл, България и Република Северна Македония, както и техните общества, ще трябва да намерят път един към друг, независимо от натрупаните въпросителни.

Една от особеностите на проблема между София и Скопие е всъщност колко малко знаем един за друг, независимо от географската ни близост, общата история, семейните и културни връзки и дори практическата липса на езикова бариера. Двете общества не познават достатъчно развитието на своя съсед, неговите надежди и страхове, политическите, икономическите и социалните процеси, отношенията му с останалите държави от региона и с тези от ЕС. Още по-малко знаем, поради гореспоменатите предразсъдъци и недоверие, какво всъщност мислим един за друг и как виждаме развитието на нашите отношения, ако естествено изключим една малобройна, но гласовита общност с радикални “анти-” възгледи и от двете страни на границата. 

Настоящият трети брой на списание “POLIS” представлява опит да се допринесе за разбирателството между двете страни. Желанието ни е да представим обективна информация за същността на двустранния проблем и неговите измерения, като постепенно се превърнем - защо не? - и в платформа за свободна размяна на идеи между политици, икономисти и общественици от двете държави. Вероятно на нашите страници никога няма да се намери синтезирано решение на всички противоречия, но със сигурност е нужно да опитваме да се доближаваме колкото е възможно повече до общите виждания.

Да се пише за Македония не е лесно. Ние го разбираме добре, сблъсквайки се директно с всички трудности на това начинание. Надяваме се, че читателите ни ще бъдат отворени към идеите и посланията на авторите в този брой; ще се опитат да преодолеят инстинктивната нагласа на човешкото съзнание първоначално да отхвърля всяка теза, която не съвпада с вече изградения светоглед.

Момче се поздравява с пилот на хеликоптер UH-60 Blackhawk по време на авиошоу, което е част от военното учение "Бърз отговор 2022" (SR22), в Скопие, Северна Македония, 8 май 2022 г. / REUTERS/Огнен Теофиловски