България на енергиен кръстопът

От ранна ученическа възраст, всички дружно сме научени да повтаряме, че България е „страна на кръстопът“. Вероятно и днес някой преподавател с показалка в ръка, разгръща овехтяла карта на черната дъска и разказва за ключовата географска, историческа или геополитическа роля на страната ни.

С времето започнах да проявявам известен скептицизъм към такъв тип гръмки твърдения. Когато говорим за страната ни в контекста на регионална енергийна диверсификация обаче, познатият рефрен важи с пълна сила. На всяка енергийна конференция, презентиращи експерти показват картата на България и подобно на учител с показалка в ръка, напомнят колко е значима страната ни. 

На електроенергийния пазар, България е нетен износител, свързан с интерконектори с всичките си съседи. Когато има регионален недостиг, очите често се извръщат именно към България. Такъв беше случаят през изминалата суха зима, която значително намали производството на хидроенергия. Според данни на електроенергийния системен оператор (ЕСО), България е произвела рекордно високо количество енергия през 2022 г., като немалка част от нея е била предназначена именно за износ.

 „АЕЦ „Козлодуй“ спаси България, „Марица-Изток“ спаси региона.“ – ми каза един енергиен експерт тогава. Това твърдение, разбира се, отваря куп други въпроси, свързани със зеления енергийния преход на страната ни и бъдещето на въглищните ни централи.  Каквито и стъпки да предприемаме обаче е факт, че те ще афектират не само нашия, но и съседните пазари.

Що се отнася до газовия пазар, много очи отново са насочени към България и големият потенциал, който проекти като интерконекторът Гърция - България (IGB) например развиват.  Страната ни в този момент има истински стратегически важна роля за постигането на така желаната диверсификация на европейските газови пазари. 

Разбира се, целият този потенциал върви с куп въпросителни, скелети в гардероба и слонове в стаята – от дългогодишната ни енергийна зависимост от Русия, през тромави бюрократични процедури,  до липса на ясна и последователна политика в енергийния сектор. 

Служител на NY State Solar, компания за жилищни и търговски фотоволтаични системи, инсталира набор от слънчеви панели на покрив,Масапекуа, Ню Йорк.

11 август 2022 г., / AP Photo/John Minchillo

Липса на прозрачност

Когато след известна пауза, започнах отново да покривам българския енергиен пазар за международна медия, работодателите ми радостно възкликнаха: „Това е чудесно! Ти говориш български и ще разбираш официалните изявления.“ Засмях се, защото още тогава знаех, че това не е вярно. За да преработя едно прессъобщение на министерство, регулатор или друга държавна институция в новина, ми трябват куп „преводачи“ и често ми отнема часове. Известията са не само ограничени, но и често двусмислени или изпълнени с непонятна терминология.

 Това се отнася особено много за българския газов пазар. Когато казваме, че един пазар не е прозрачен, обикновено се подразбира, че информацията е ограничена за всички, освен за активните участници в него. В случая на газовия сектор в страната ни обаче често самите участници са оставени в неведение.  

Един скорошен пример е първият търг на държавния газов доставчик „Булгаргаз“ за втечнен природен газ (LNG), доставен на турски терминал, обявен през месец март.  Това на теория е важно развитие както за диверсификацията на България, така и за търговците от съседна Турция, пред които се отваря един нов маршрут за продажба на газ.

Когато разговарях с турски търговци обаче, те споделиха, че не са имали възможност да вземат участие поради липса на достатъчно информация. Макар търгът да беше обявен за публичен, заинтересовани страни така и не получават детайли за изходните точки на газопроводната мрежа, което практически ги лишава от достъп до нея. 

Единственият участник в търга в крайна сметка е турската национална газова компания „Боташ“, която и по-рано сключва договор, който дава на „Булгаргаз“ достъп до LNG терминалите в Турция.

Тази уговорка още тогава предизвика тревогата на Европейската федерация на търговците на енергия (EFET), както и други интернационални организации. От една страна, те критикуват именно  липсата на прозрачност. Тъй като Турция не е член на ЕС, страните за момента не публикуват данни на количествата газ, които преминават през границата й в реално време. Това най-малкото не дава възможност на пазара да реагира своевременно в случай на авария например. 

Отделно, нежеланието за прозрачност буди куп въпроси и спекулации за евентуални манипулации, като например възможността в страната да се внася не втечнен, а руски газ.

Фактът, че двете държавни компании „Булгаргаз“ и „Боташ“ сключват споразумение, което лишава от достъп други участници, пък води до критики, че това е опит да се монополизира пазара. На теория, подобен тип споразумение би следвало да се подпише от газовия оператор „Булгартрансгаз“, който да разпредели капацитета между заинтересованите търговци и доставчици.

Въпреки всички тези тревожни знаци, в газовия ни пазар все пак не липсват и окуражаващи развития. Добър пример за това е интерконекторът IGB, който предлага диверсификация на газовия пазар по един доста по-категоричен начин от уговорките с Турция.  Друг такъв акцент е създаването на газова борса през 2019 г. – ключова стъпка за функционирането на един добре развит, прозрачен и либерализиран пазар.

Непоследователна политика

Електроенергийният ни пазар е доста по-добре развит и вследствие на това - по-прозрачен от газовия. Въпреки това объркващи и непоследователни сюжети не липсват и там. 

Най-яркият пример за това е безконечната сага АЕЦ „Белене“. Всеки журналист, покривал енергийния сектор в България, има поне няколко еднотипни статии през годините за рестарта и съответно - прекратяването на проекта.

Години след първоначалната заявка за строеж на атомната централа, ситуацията е все така неясна, а мненията - все така полюсни. Факт е, че проектът АЕЦ „Белене“ е твърде компрометиран, най-малкото заради руската нишка, която в днешната геополитическа ситуация е трудна за игнориране. Въпреки всичките критики и въпросителни обаче, служебното правителство неотдавна заложи в енергийната ни стратегия план да построи два нови реактора до 2030 г. именно на площадката в Белене.

Казусът „Белене“ вероятно би си останал точно толкова заплетен дори и страната да не се намираше в политическа криза. Липсата на редовно правителство обаче води до неяснота и по куп други  теми.

Въпреки поетите ангажименти към Европейски Съюз за въглеродна неутралност и заявките за строеж на сериозно количество соларни и вятърни инсталации,  участниците в електроенергийния ни пазар изпитват сериозни съмнения за темповете, с които те ще бъдат изградени.

Една от причините за това е именно продължаващата политическа криза. За да се позволи строежът на определени проекти за енергия oт възобновяеми източници, е нужна промяна в законодателството, която може да се извърши само от редовно правителство. Такова, както всички знаем, все още няма.

Земеделска земя със слънчеви панели от Cypress Creek Renewables, в Търмонт, Мериленд. 28 октомври 2021 г. / AP Photo/Julio Cortez

Друга пречка е изключително мудната процедура за лиценз за строеж на соларни и вятърни системи. Според данни на независимия мозъчен тръст Ember, цялостната процедура по издаване на разрешително за такъв тип проекти отнема средноаритметично повече от 7 години. За сравнение, в съседна Румъния, процесът отнема около 2 години.

Отделно от това, електроразпределителната мрежа се нуждае от разширение и модернизация, за да допусне добавянето на целия заплануван нов капацитет. Това включва и дигитализация, която да даде допълнителна видимост на различните участници в пазара и да им позволи по-адекватно да балансират позициите си.

Тук е доста важно да се отбележи и липсата на системи за съхранение на възобновяема енергия. Без достатъчно такива съоръжения и обновена мрежа, новопостроените соларни и вятърни проекти не биха могли да функционират адекватно – нито във финансов, нито в климатично устойчив аспект. Пазарът даде ясен знак за това, когато през месец май цените на енергийната борса за прът път отчетоха нулеви цени за мегаватчас (MWh). Това се случва в часове на високо производство на енергия от възобновяеми източници и ниска консумация. В други часове обаче цените остават доста високи. Тази волатилност може значително да се намали при наличието на системи за съхранение като акумулаторни батерии, които да се използват в часовете на свръхпроизводство.

Друг ключов момент за един успешен зелен преход е превъзпитаването на консуматорите и насърчаването им да закупуват чиста енергия. Един начин това да се случи е чрез подходящи финансови стимули като дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия на предварително уговорени цени, известни на пазара като PPAs [power purchase agreements]. Към момента интересът на българския бизнес към въпросния механизъм е доста по-нисък от този в други страни.  Това се дължи отчасти на компенсациите, които небитовите потребители на ток  получават при цени над 200 лв./MWh на пазарния сегмент „Ден напред“. Докато този модел е в сила, е малко вероятно бизнесите да търсят други алтернативи за по-евтин ток.  

Друг пример за непоследователност е казуса с удължаване на живота на въглищните ни централи. В началото на годината, парламентът заяви намерението си да предоговори с Европейската Комисия Плана за възстановяване и устойчивост, така че въглищните ни електроцентрали да продължат да работят без ограничения до 2038 г. Още тогава, служебното правителство заяви, че това ще бъде труден процес и Европа няма да е очарована от подобен тип искане. Впоследствие процесът за преговори се забави и към момента все още няма яснота по темата. 

Това решение е доста важно, защото е  директно свързано със скоростта, с която страната ни ще успее да завърши проектите за производство на чиста енергия, които да компенсират капацитета на затварящите ТЕЦ-ове. Продължителните непродуктивни дискусии и забавянето на конкретни решения по тези важни теми крият рискове както за енергийната ни сигурност в краткосрочно бъдеще, така и за позицията ни на нетен износител.

Нужна ни е последователна политика, която едновременно да защитава сигурността и да стимулира нови зелени проекти по начин, който не ощетява местния пазар. 

Важно е и тази политика да изпраща ясни и недвусмислени сигнали, които да подобрят репутацията на България в международен аспект. Това включва преди всичко един по-конкретен план за зеления преход на страната ни, както и едно подплатено с действия намерение да прекъснем зависимостта от руския газ.

Предвид продължаващата война в Украйна, България днес се намира не само на географски, но и на исторически кръстопът. И все още има шанса, за пръв път в историята си, да застане твърдо и категорично на правилната страна.