Енергийно сътрудничество между България и Северна Македония

Възможности и пречки 

Взаимоотношенията между България и Северна Македония открай време са деликатна, за някои хора дори болезнена тема, а многото затворени врати през годините доведоха до минимално сътрудничество между двете страни в множество сектори.

Това има шанс да се промени в контекста на успешното присъединяване на Северна Македония към НАТО и предстоящото й приемане в Европейския Съюз (ЕС). Едно добре планирано партньорство между двете страни в областта на енергетиката би билo обещаваща крачка в тази посока.

По време на визитата си у нас миналия ноември, посланикът на Северна Македония Агнеза Руси Поповска се срещна с енергийния министър Румен Радев и изрази желание да се задълбочи сътрудничеството между двете страни по редица енергийни проекти.

Един такъв е закупуването на капацитет в газохранилището в с. Чирен, което ще доведе до двойно разширение от 550 млн. на 1 млрд кубл м. Отделно от това и двете страни са заявили желание за дял и в терминала за втечнен газ в Александруполис, чието пускане в експлоатация се забави с няколко седмици.

По време на срещата двете страни обсъдиха и идеята за изграждане на втори газов интерконектор между гр. Петрич, в България и гр. Струмица, в Северна Македония – проект, който би имал потенциал да спомогне за газовата диверсификация на региона.

Премиерът на Албания Фатос Нано, премиерът на България Симеон Сакскобургготски и премиерът на Македония Владо Бучковски (отляво надясно на снимката) позират за пресата след официална церемония по подписването на Тристранния меморандум за съгласие и разбирателство за изграждането на Трансбалкански петролопровод Бургас-Вльора. Като един от приоритетните енергийни инфраструктурни проекти на България с регионално европейско значение, той е част от енергийната инфраструктура на европейски коридор номер 8. / 28 декември 2004, София / REUTERS / Стоян Ненов

Към днешна дата между двете страни има една газова връзка, Кюстендил - Жидилово, която е еднопосочна в посока Северна Македония и позволява на България да пренася по 500 000 кубични метра на ден. Целият капацитет по този маршрут обаче е резервиран от Газпром до края на 2030 г., т.е. за диверсификация по този маршрут можем да говорим едва след тази дата.

Откъм електроенергийна свързаност, двете страни разчитат на три електропровода – два с напрежение 110 kV и един - с 400 kV, открит в края на 2022 г. Освен с нови електропроводни връзки, двете държави могат да подобрят партньорството си на този фронт и като синхронизират работата на борсовите оператори.

Двете страни подписаха меморандум за обединение на пазарите „Ден напред“ още през 2018 г., като това предстои да се случи. Този тип синхронизиране, познат като market coupling, позволява на пазарите да подобрят ефикасността и интеграцията си като съответно намалява дисбаланса в цените и количествата на електроенергия в съседни страни. 

Самият пазар „Ден напред“ в Северна Македония стартира едва през май миналата година, което само по себе си е ключово развитие за балансиране на местната енергийна система.

Разбира се, едно успешно присъединяване на Северна Македония към ЕС върви и в комплект с развитие на ВЕИ мощности, което също носи значителен потенциал за сътрудничество и съвместни инвестиции между двете страни.

Премиерите на Северна Македония Владо Бучковски и България Сергей Станишев отбелязват началото на строителството на електрическа връзка между двете балкански държави в Крива Паланка, на 40 километра от Кюстендил. Електрическата връзка между Щип, Македония и Червена Могила, България е с идеята да осигури нова основа за икономическите отношения. 

/ 03 юни 2006 г. REUTERS/Огнен Теофилофски

Амбициозни зелени цели

Македонският енергиен пазар, макар и малък, се развива с добър темп в сравнение с останалите балкански пазари на страни извън ЕС. 

Северна Македония е първата страна в региона на Западните Балкани, която през януари приема Стратегия за развитие на енергийния сектор, базирана именно на стълбовете на „Зелената сделка“ на Европейския съюз.

Републиката планира пълното спиране на енергията от въглища, успоредно с внедряването на 1,7 гигавата възобновяема енергия до 2030 г. 

Постигането на визията на страната ще изисква значителни инвестиции, оценени на около 3 млрд. евро до 2030 г. Очаква се те да бъдат мобилизирани предимно чрез частния сектор посредством отключване на пазарните бариери, по-специално за внедряването на възобновяема енергия чрез конкурентни търгове.

Сегашният инсталиран възобновяем капацитет от 600 мегавата в страната има потенциал да се утрои до края на 2030 г., според изказвания на бившия премиер на страната Димитър Ковачевски. Правителството си поставя за цел повече от една трета от енергийния ѝ микс да е именно от възобновяеми енергийни източници.

Съгласно закона всички компании в Македония трябва да имат алтернативен източник на енергия, осигурен за аварийни ситуации, а всички отоплителни централи в страната, които обикновено работят на газ, преминаха към петролни деривати. Две от най-големите фабрики в Македония са принудени да спрат производството си поради недостиг на газ в резултат на спора между Русия и Украйна. 8 януари 2009 г. REUTERS/Ognen Teofilovski

Понастоящем енергоснабдяването на страната се покрива с 30% от внос на електроенергия, докато местният пазар разчита основно на двете въглищни електроцентрали - Битоля и Осломедж , както и на големите си водноелектрически централи.

С настоящите си амбиции да изведе от експлоатация всичките 800 мегавата мощност на въглища до края на 2030 г., страната несъмнено ще отвори огромна ниша за възобновяеми проекти. Към момента, Северна Македония планира да замени част от капацитета от едната централа със слънчев такъв, а другата да модернизира и превключи на газ в планирания срок.

Друг е въпросът доколко този срок е реално осъществим – нещо, което местни търговци подлагат под въпрос предвид продължаващата война в Украйна. Според някои от тях, Северна Македония вероятно ще удължи този срок минимум с две години, за да гарантира електроенергийната си сигурност.

Страната отделно е и в процес на търсене на инвеститор, който да финансира преминаването на петролната електроцентрала в гр. Неготино към газ до 2025 г.

Въглищна електроцентрала близо до южния град Битоля, на 200 км (124 мили) от столицата Скопие. 10 декември 2009 г. REUTERS/Огнен Теофиловски

Сред планираните големите нови енергийни мощности в Северна Македония са още изграждането на агро фотоволтаичен парк от 400 мегавата в източната част на страната, вятърни паркове със същата мощност, както и изграждането на нова газова централа смощност 200 мегавата около Скопие. Освен това Северна Македония стартира и редица проекти за увеличаването на газовите си източниците.

Страната работи с Гърция за пускането в експлоатация на нов газопровод между двете страни, с годишен капацитет от 1,5 млрд. куб. м., който се очаква да започне работа в началото 2025 г. Това ще позволи на Северна Македония да се свърже с трансадриатическия газопровод, както и с всички LNG терминали, които са изградени в Егейско море.

Предвижда се от 2025 г. държавата да получава азерски природен газ като така осигурява диверсификация на газовите си доставки, с които да намали сегашната си тотална зависимост от руски газ през България.

Работник до пещ за топене на фероникел във фабрика Fenimak близо до Кавадарци, на 100 км (62 мили) северно от столицата Скопие. 21 октомври 2008 г. REUTERS/Огнен Теофиловски

Политическа криза у нас

Едно от ключовите послания на посланик Поповска по време на посещението й у нас е, че Северна Македония ще разчита на подкрепа от България и по отношение на синхронизирането на националното й законодателство с това на Европейския съюз.

Страната ни наистина има потенциал да вземе активно участие в този процес, но шансът това да се случи в обозримо бъдеще намалява значително в контекста на рязко завърналата се вътрешнополитическа криза, липсата на стабилно правителство и последователна външна политика. 

Самата България все още е в процес на синхронизиране с последните европейски изисквания и ще трябва да се фокусира най-напред върху тяхното финализиране преди да успее да насочи вниманието си към съседни пазари. Някои от тези стъпки биха могли да се забавят значително вследствие на гореспоменатата политическа криза. Така например, Националния план за възстановяване и устойчивост предстои да бъде обновен през юли.

Отделно от това, министерство на енергетиката неотдавна обяви два мегатърга за изграждане на нови ВЕИ мощности с локални системи за съхранение на енергията, които продължават до края на месец юни. Тези и други ключови за енергията ни стратегии могат да бъдат засегнати от неясната политическа обстановка. 

Работник до слънчевата електроцентрала, разположена срещу въглищната електроцентрала в Осломей, Северна Македония,  14 април 2022 г. REUTERS/Огнен Теофилофски

В този ред на мисли, макар и технически изпълними, планираните общи енергийни проекти на България и Северна Македония ще зависят основно от човешки и политически фактори – обществените нагласи в двете страни и начинът по който те ще бъдат отразени във външните им политики.

За момента ни остава да се надяваме потенциалът за енергийно сътрудничество между двете държави да бъде оползотворен по най-правилния начин – така че темата за взаимоотношенията помежду им да става все по-малко деликатна с времето.