Мартин Соколов: Мястото на РСМ несъмнено е като пълноправен член на НАТО и ЕС. Това почти сигурно ще има не само положително влияние върху страната, но и стабилизиращо такова върху целия регион на Западните Балкани – и отвъд. Това несъмнено е привлекателна и постижима възможност. Но за нейното постигане и потенциалните предизвикателства не са решаващи единствено външните за Скопие фактори. Per contra, основната роля е именно на РСМ, която трябва да направи необходимите и договорени стъпки за тяхното постигане. В противен случай страната рискува да се превърне в арена за прокарване на зловредно влияние на други държави, чиито интереси са не само несъвместими с тези на НАТО и ЕС, но и на самата Северна Македония.

Велислав Христов: Случайно или не, преплитането на интересите на Белград и Москва преди 90 години днес отново е в тяхна полза – Северна Македония буксува във времето между Югославия и ЕС поради страх от „българизация“. Въпреки многократните предупреждения от Брюксел, че преговорната рамка няма да бъде променена, радикални партии като ВМРО-ДПМНЕ, „Левица“ и други организации отхвърлят всички условия, приети с т. нар. „френско предложение“. При тези обстоятелства в края на миналата година 79% от анкетираните граждани на Северна Македония определят България като най-голяма заплаха, а 39.6% виждат Сърбия като най-голям приятел. В известен смисъл пак изниква старата руска дилема „България или Сърбия?“, но този път с нов прочит пред Република Северна Македония.