Република Северна Македония след четири години членство в НАТО
Актуални предизвикателства и възможности в региона
Балканите традиционно са арена на сблъсъци на противопоставящи се международни интереси. Изхождайки от факта, че държавите от региона открито и нееднозначно заявяват желание за европейско бъдеще и демократичен модел на държавно устройство, факторите оказващи влияние на полуострова могат да се разделят на две основни групи:
(1) способстващи за реализирането на стратегическите цели на държавите;
(2) тези, които възпрепятстват суверенния им избор.
В първата група попадат НАТО и ЕС, които чрез политиките си на сътрудничество оказват помощ за модернизацията на държавите от региона. На другия полюс (втората група) са държави като Руската федерация (РФ). За Кремъл Балканите са зона от стратегически интерес, свързана с Проливите и възможността за влияние върху европейската политика. Москва оценява разширяването на ЕС и НАТО като заплаха за своята национална сигурност, поради което се опитва да влияе на страните да останат неутрални и да подкопае способността за взимане на единни решения в рамките на двата съюза. РФ не може (поне в средносрочен план) да използва военни сили в региона, подобно на действията си в Грузия и Украйна, но използва всички останали възможности за влияние – т.нар. хибридни заплахи.
Американски войници заемат позиции по време на учението "Решителен удар", което се провежда от армията на Северна Македония съвместно с американските, албанските, българските и литовските въоръжени сили, на полигона Криволак в Северна Македония, 8 юни 2019 г. / REUTERS/Огнен Теофиловски
Действията на Кремъл на Балканите са в синхрон с общата политика на страната за позициониране на международната сцена и амбицията за утвърждаване като фактор в региона. Москва се опитва да влияе на процесите в отделните държави чрез различни механизми – използване на икономически натиск, енергиен шантаж, влияние върху политически партии, неправителствени организации и фондации, отделни фирми и/или лица. РФ се стреми да инструментализира факта, че в много от държавите има православно население, както и обстоятелството, че има относително позитивно отношение към нея, най-вече поради исторически фактори. Реализирането на интересите върви по линия на разделение в отделните държави и противопоставяне на отделни групи. Интензивно се използват медии, като социалните мрежи са изключително активни в прокарване на позициите на Москва.
През 2018 г. руският посланик в Скопие обяви страната за легитимна цел, ако напрежението между НАТО и Русия ескалира. В Сърбия, Кремъл редовно предислоцира зенитни ракетни комплекси S-400 за съвместни военни учения. В Черна гора, РФ подпомогна опита за преврат през 2016. Русия системно се опитва да дестабилизира Босна и Херцеговина посредством Република Сръбска, а в самата Република Северна Македония (РСМ), Москва финансира фабрики за „тролове“, които, наред с други дейности, бяха използвани за оказване на влияние посредством дезинформация върху президентската кампания в САЩ през 2016 г. Успоредно с това Кремъл също се опита да повлияе на референдума през септември 2018 г. за присъединяване на РСМ в НАТО. РФ използва посолството и консулствата си там като бази за операции по събиране на разузнавателна информация и разпространи пропаганда, описваща в подробности предполагаемите западни заговори срещу Скопие. Това, че Русия ще заплашва членове на НАТО в Източна Европа, не е нищо ново, Кремъл системно се опитва да подкопае устоите на държавността в региона. Съществената заплаха произтича от типовете намеса, в които Кремъл се е специализирал: вмешателство в избори, медийно влияние и разпалване на етническо противопоставяне.
Премиерът на Македония Никола Груевски посреща руския министър на външните работи Сергей Лавров в Охрид на 20 април 2011 г. / REUTERS/Огнен Теофиловски
С цел противодействие на генерираната от различни фактори регионална нестабилност, от една страна, и вътрешните реформи за приобщаване към евро-атлантическата общност в самата РСМ, на 27 март 2020 г. Скопие се превърна в тридесетата държава-членка на НАТО и в потенциално най-уязвимата. Въпреки, че членството на страната предполага генерирането на мир и стабилност в Западните Балкани, налице са и предпоставки за слабости, които могат да се използват от вражески страни с цел прокарване на зловредно влияние. В резултат на това е целесъобразно ведно с позитивите от разширяването на НАТО, да не бъдат пренебрегвани предизвикателствата (и рисковете), тъй като всеобхватното им противодействие изисква и своевременното им идентифициране и съответно адаптиране.
С оглед вътрешнополитическото напрежение и обтегнатите отношения с повечето съседи, РСМ се явява потенциално слабо звено на НАТО, въпреки процесите за модернизация на въоръжените сили. Четири години след присъединяването си, страната продължава да има неустойчиви институции, често са налице политически скандали, има етническо противопоставяне, а последните десетилетия са характеризирани от чуждо зловредно влияние. В НАТО единствено Албания има по-нисък БВП на глава от населението и по-високо ниво на корупция. Индексът за демокрация на Economist Intelligence Unit класира РСМ като страната с най-слабо развитата политическа култура в Европа. Тези обстоятелства представляват обективни възможности за чуждо влияние в страната.
В контекста на политическата нестабилност, на 29 януари т.г. Димитър Ковачевски предаде функциите на министър-председател на Талат Джафери, който бе избран от парламента да ръководи техническото правителство на страната. Освен организирането и провеждането на свободни и честни избори, което е и основен ангажимент на това правителство, Джафери подчерта и задълженията пред държавата, произтичащи от проведения през миналата година скрининг от Европейската комисия. Ангажиментите включват Пътната карта за реформи в публичната администрация и план за действие за върховенството на закона, както и изготвяне на Пътна карта за функциониране на демократичните институции в страната.
Полицаи от Косово патрулират в село Банска, след след престрелка между етнически сърби и косоварски специални полицейски сили в село Банска на 7 септември 2023 г. Бяха убити един полицай и трима въоръжени мъже. / REUTERS/Огнен Теофиловски
Съществените конституционни промени обаче все още не се реализират, а Договорът за добросъседство и приятелство с България се прилага частично избирателно. През 2024 г. РСМ проведе президентски избори на 24 април и парламентарни на 8 май. Както се очакваше, превес получи ВМРО-ДПМНЕ, които открито определят България като заплаха за страната. Вкарването на българите в конституцията като държавотворен народ е едно от условията Скопие да започне реални преговори за членство в ЕС; но най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ се обяви срещу тях. Очаква се това да е една от основните теми за новия парламент. Целесъобразно е и да се има предвид, че промяна на конституцията на РСМ изисква подкрепата на 2/3 от депутатите в бъдещия парламент, което предполага, че конституционни промени са невъзможни преди третото тримесечие на 2024 г. В резултат на това може да се оцени, че не само е малко вероятно в близкосрочен план да има пълноценни реформи в страната, а вероятно ще продължи да се подкопава и общественото доверие в институциите, чиято работа ще става все по-сложна в контекста на вътрешната и международната обстановка. Именно тази неочаквана нестабилност може да насърчи форми на опортюнизъм в неприятелски фактори.
Русия може също да се опита да окаже натиск и да дестабилизира Северна Македония по други начини, включително чрез Сърбия, която открито се стреми да развива прагматично двустранно сътрудничество с Кремъл. Показателно е, че основни елементи от пропагандата, насочена към Скопие, включват конспиративни теории за албанско малцинство в страната, за което се предполага, че е в заговор с НАТО и Тирана с цел да превърне Северна Македония във „Велика Албания“ на фона на големи кръвопролития. Както всеки изучавал балканска история знае, подобна реторика и преди е водила до етническо насилие в региона.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски присъства на предизборна среща в Щип, Северна Македония, на 22 април 2024 г. / REUTERS/Огнен Теофиловски
Възможен вариант е и Русия да се пробва да разпали тлеещи конфликти в Сърбия, чийто нестабилен регион Прешево граничи с РСМ. Друг възможен източник на несигурност, от който РФ може да се опита да се възползва, е напрежението между Прищина и Белград. На 14 януари т.г. Александър Вучич обяви, че през 2024 г. Сърбия ще направи най-голямата инвестиция в отбраната си досега, като основен елемент ще бъде повишаване способността на системата за противовъздушна отбрана. Министърът на отбраната на страната Милош Вучевич официално предложи възстановяване на задължителната военна служба.
През 2023 г. неколкократно имаше изостряне на отношенията между Белград и Прищина, което беше най-видимо при провеждането на местните избори в Северно Косово. Регионът граничи със Сърбия и е населен предимно с етнически сърби, които официално бойкотираха изборите, заявявайки, че исканията им за повече автономия не са били изпълнени, като много вероятно действията им бяха съгласувани с Белград. В резултат на бойкота, в редица общини в Северно Косово бяха избрани етническите албанци, което чувствително изостри обстановката, а проруски медии и платформи се опитаха да насочват дискурса в своя полза.
Напрежението ескалира през лятото и в края на септември 2023 г. след престрелка между етнически сърби и косоварски специални полицейски сили в село Банска. Бяха убити един полицай и трима въоръжени мъже. НАТО реагира на инцидента, като разположи допълнителни мироопазващи сили в региона, докато Сърбия предислоцира сили и средства по границата с Косово. САЩ и ЕС изразиха дълбока загриженост относно насилието и "безпрецедентното" съсредоточаване на военни сили в района. Александър Вучич заяви, че няма намерение да нареди на военни сили да преминат границата с Косово, подчертавайки, че това би било контрапродуктивно за стремежите на Белград да се присъедини към ЕС. Под натиска на Брюксел, сръбското правителство се съгласи да признае косоварските регистрационни номера на моторни превозни средства от 1 януари т.г., което сложи край на дългогодишен спор между двете страни. Всяка една от тези две точки на конфронтация – Прешево и Косово- потенциално може да се прехвърли в Северна Македония.
Привърженици на ВМРО-ДПМНЕ развяват руски и македонски флаг, докато участват в протест срещу компромисното решение на спора между Македония и Гърция относно името на страната, което проправи пътя за приемането на Северна Македония в НАТО. / Скопие, Македония, на 2 юни 2018 г. / REUTERS/Marko Djurica
Целесъобразно е да се има предвид, че противопоставянето между страните от региона съвпада с опитите на Москва да създаде зона на нестабилност в Западните Балкани. Според македонските специални служби, активността на руските граждани в РСМ системно нараства от 2017 г. насам. Те отчитат, че успоредно с това Кремъл е активизирал и дипломатическите си служби, като чувствително са нараснали и служебните пътувания на дипломатически лица от и към Скопие. Тази динамика се потвърждава и от българските служби, които отчитат активизиране на руските служби на и от територията на определени държави от Западните Балкани, особено през 2022 г. Това вероятно е опит да се компенсират щетите, нанесени на руските легални резидентури чрез експулсирането на руски дипломати от редица държави в Европа.
Същевременно към посоченото е редно да се вземе под внимание и обстоятелството, че от българска страна бяха установени опити на Скопие да въздейства върху българските малцинства в съседни държави с цел да се припознаят като „македонски". Според официални сведения неконструктивната политика на РСМ спрямо София включва и използването на определени международни организации, с цел нанасяне на имиджови щети на Република България. Това се явява особено проблемно в контекста на посочените фактори: политическа нестабилност, уязвими институции и потенциал за етническо противопоставяне, тъй като подхранват генерирането на зона на нестабилност, от която могат да се възползват както външни фактори, като Русия, така и регионални, като Сърбия.
Поддръжници на ВМРО-ДПМНЕ празнуват след парламентарните и президентските избори в Скопие, Северна Македония, на 8 май 2024 г. / REUTERS/Alexandros Avramidis
В този контекст най-актуалните предизвикателства пред Скопие са два: политическа нестабилност и изостряне на взаимоотношенията със София, тъй като това прави страната уязвима за външно зловредно влияние. Предвид вероятността от натрупване на изборна умора, нуждата от непопулярни реформи, изборната победа на ВМРО-ДПМНЕ, както и необходимостта от 2/3 парламентарна подкрепа за конституционни промени, през т.г. е малко вероятно РСМ да изпълни ангажиментите си по Договора за добросъседство и приятелство с България. Същевременно предвид политическата обстановка и опитите за влияние на външни фактори, е по-вероятно през 2024 г. Скопие да изостри официалната реторика спрямо София във външен план; а във вътрешен - да се отчете засилване на дискриминацията към македонски граждани с българско самосъзнание.
Редно е да се отбележи, че тези процеси не са елемент единствено на двустранните отношения между България и РСМ. С присъединяването към НАТО и амбицията за членство в ЕС, те се превръщат и в интегрална част от това как ще функционират тези съюзи. По обективни причини задълбоченото сътрудничество и добросъседство ще допринасят за устойчивостта на Алианса и способността за противодействия на външни зловредни фактори. Изострянето на реториката (и действията), пък ще създава предпоставки за вмешателства, които може да не са в подкрепа на изразените от Скопие суверенни намерения за европейско бъдеще и демократичен модел на държавно устройство, а напротив – в техен ущърб.
В заключение, мястото на РСМ несъмнено е като пълноправен член на НАТО и ЕС. Това почти сигурно ще има не само положително влияние върху страната, но и стабилизиращо такова върху целия регион на Западните Балкани – и отвъд. Това несъмнено е привлекателна и постижима възможност. Но за нейното постигане и потенциалните предизвикателства не са решаващи единствено външните за Скопие фактори. Per contra, основната роля е именно на РСМ, която трябва да направи необходимите и договорени стъпки за тяхното постигане. В противен случай страната рискува да се превърне в арена за прокарване на зловредно влияние на други държави, чиито интереси са не само несъвместими с тези на НАТО и ЕС, но и на самата Северна Македония.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан между премиерите Никола Груевски от Македония (вляво) и Иржи Руснок от Чехия (вдясно) по време на обща снимка след срещата на правителствените ръководители от страните от Централна и Източна Европа и Китай в Букурещ 26 ноември 2013 г. / REUTERS/Богдан Кристел
