Песни за Македония

“И като не бяха привикнали да викат ура, селяните просълзени поздравяваха нашите храбри войници с думите: „Христос възкресе!“

(Из една дописка от Македония)

В централния квартал „Шишли“ в Истанбул до ден днешен се намира Екзархийския дом. Заобикален от сгради, небостъргачи и молове, прекрасният двор, останал от времето на Екзарх Йосиф, е едно от скритите съкровища на града. В градината може винаги да се срещне някой представител на сплотената християнска общност, която е едно от последните доказателства за силата на българския дух. Размитото понятие за граници, според което дали си роден във Вардарска, Егейска или Пиринска Македония не е от значение, а водещо е, че се чувстваш българин, е важен урок, който можем да научим от тези християни. Урок, който Европейския съюз ни дава свобода да практикуваме. 

Църковната общност в Истанбул има щастлива съдба. Днес, в един от върнатите имоти, на няколко минути път с кола от красивата градина и срещу Тръмп Тауърс, се строят четири небостъргача, оценявани на стойност над 500 милиона евро. Партньорството с турски холдинг гарантира, че с печалбата от тях бъдещето на българската общност е подсигурено. Не такава е съдбата обаче на другите български общности по света. Много от българите в съседни на България страни не само нямат право да се чувстват българи, но и биват преследвани за това. Обединена Европа напомня именно на онзи блян за Българска екзархия, която не познава физическите граници, а обединява хората на принципа на икономическо, културно и политическо благоденствие. 

След случайна среща в двора на екзархийския дом в Истанбул и след разговор навръх Великден с един българин, който се чудеше какво е станало с неговата учителка преди 70 години, свързана с историческото ВМРО, се замислих за всички мъки и страдания, които политиката причинява на българите, а икономиката и прагматизма могат да решат. Най-голямата емоционална мъка на българите винаги е бил Македонският въпрос. Колко пъти български войници са викали “На нож”, колко кости на български герои са оставени там, колко пъти българите са поздравявали войниците с “Христос възкресе”, защото не са знаели “Ура”. Няма неемоционален отговор каква е причината българите да милеят толкова за Македония. Немалка част от българския възрожденски елит е роден или корените му са от Македония, а историите на родовете от двете страни на границата са неизменно свързани и до ден днешен. 

Членове на Втори кавалерийски полк на Сухопътни войски на САЩ влизат в Македония от България през ГПКП Гюешево по време на съвместно военно учение с Армията на Северна Македония, 28 юли 2017 г. REUTERS/Огнен Теофиловски

Междувременно много семейства са разделени от същата тази граници, създадени не от хора, а от политики. Тези лимеси - не само физически, но и идеологически, са като капките вода върху камък, десетилетия наред се трупат и дълбаят линии, които ни отдалечават. Ние можем да кажем само “съжаляваме” и “благодаря” на хората, които останаха българи въпреки гоненията от режимите както на Тито и Милошевич, така и на Георги Димитров и БКП. 

Над два милиона души в България са с произход от географската област Македония. Техните родители и прародители се определят като наши сънародници и не биха приели друго понятие. Въпреки това, България не може и не трябва да живее в историята, а трябва да се поучава от нея, гледайки към бъдещето.

На 15 януари 1992 г. България е първата страна в света, която призна Република Македония и спомага и Москва да го направи през август същата година. Това довежда след себе си цялата международна общност да я приеме като суверенна нация. Благодарение на това се предотвратяват както войни, така и разпокъсване на територията й. По време на конфликтите през 1999 г. и 2001 г. отново България е и най-големият приятел на Македония, помагайки й винаги, когато е в беда. България е страната, която спомога да не се стигне и до гражданска война и намесата й довежда до Охридското споразумение. Братската любов към Македония е нескончаема и няма сила, която да я спре и историята го е доказала неведнъж. 

В противовес на постоянната подкрепа от страна на София са действията на политиците в Скопие. Към днешна дата македонската политика продължава да бъде проводник и създател на общество, което е построено върху идеята за антибългаризъм. 

Киро Глигоров е първият президент на Македония след разпада на Югославия. Той е виден деец на комунистическата партия, и е свързан с Лазар Поповски - един от идеолозите на създаването на Македония върху идеята за антибългарска реторика. Именно Киро Глигоров поставя във въпроса за референдума за независимост на страната, проведен на 8 септември 1991 г., възможността  бъдещата независима държава да влезе в “бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия”. 

Както политическата власт на БКП е превърната в икономическа и това затруднява развитието на България, по същия модел югославските и съветски служби, които са държали политическия контрол върху Скопие, мимикрират в икономическите зависимости на Северна Македония. 

Войници и офицери от Българската армия отдават честна пропускателния пункт Гюешево на границата с Македония на 9 февруари, преди да заминат на мироопазваща мисия в Косово. Те са от първата военна част, която България изпрати в размирната югославска провинция като част от КФОР.  / 9 Февруари 2000 г. REUTERS/Oлег Попов

До ден днешен сенките на Управление за държава сигурност (УДБА) и Кремъл дебнат в Скопие, докато България все още няма ясно формулирана политика спрямо Македония, която да защитава интересите на страната ни и гражданите на РМС, които имат българско самосъзнание. Скъсването с антибългаризма и сенките на задкулисието е единствения път на Македония към Обединена Европа. 

След 1989 г. България не само не формулира единна национална политика спрямо Македония, но и си затваря очите за истинските намерения на Скопие. Това води до дистанция в отношението към България в политически, икономически и културен аспект. 

ВМРО-ДПМНЕ днес няма нищо общо с позитивно настроената към България партия от 90-те години. Трагичната смърт на големия държавник Борис Трайковски сякаш необратимо променя пътя на сближаване, започнат в края на миналия век. И до ден днешен натискът на българите и езикът на омразата продължават да са водещ фактор в предизборните кампании на множество политици в Северна Македония.

Въпреки това българските политици до 2007 г. поддържат ясната позиция за сближаване със Скопие, когато вече страната ни е член на НАТО и на ЕС. Прагматичният подход показва, че падането на границите и влизането на Македония в Обединена Европа ще дадат възможност за разбирателство и облагодетелстване на двете държави. Надеждата от другата страна да съществува същия прагматизъм се оказва твърде оптимистична. До ден днешен Скопие използва своята политика на подклаждана емоционалност, която спира развитието на страната. До голяма степен това е инерция, създадена именно от политиката на Русия. 

Днес Кремъл продължава да е проводник на същата пагубна за Балканите и Европа политика, която е разделяла семейства от двете страни на оградата и се възползва много ловко от неформулираната политика на България за интегриране на Западните Балкани в Европейския съюз. В контекста на новата политическа реалност и разширяването на военните конфликти, заплахата Македония да стане жертва на жаждата на Кремъл за владеене на региона е все по-голяма и все по-близо до реалността. 

Народните представители от XLVII НС гласуват по време на парламентарна сесия за одобряване на рамка за преговори за членство в ЕС за Северна Македония / София, България, 24 юни 2022 г. REUTERS/Стоян Ненов

България извървява своя път за намиране на взаимно приемлив компромис в края на 90-те години и продължава напред, оставяйки в миналото раните си. Икономиката трябва да бъде онзи стремеж, който да събира хората от двете страни на границата и да дава възможност за премахване на изкуствени наложените лимеси. 

Най-ясно измеримите ползи от Обединена Европа се коренят в статистиката. Брутният вътрешен продукт на България (90,35 млрд. долара) е с 11 млрд. долара повече от комбинирания такъв на Сърбия (13,56 млрд. долара) и Македония (63,56 млрд долара).

Зависимостта на Скопие от Белград и Кремъл до днешна дата не дава търсения резултат за растеж на икономиката и създаване на силна средна класа с покупателна способност. Единственият път за засилване на икономиката на Македония е чрез приемането й в Европейския съюз и съответно – чрез достъпа до пазарите както на съседните страни Гърция и България, така и до тези на Обединена Европа. 

С френското предложение, България е в основата на рамка от преговори, които не са вето, а компромис от наша страна, съгласуван с европейските ни партньори. Ангажимент на Северна Македония е да трансформира политиките си. Липсата на желание за промяна само показва зависимостта на Скопие от външни сили, които предпочитат дестабилизиране на района. 

Благодарение на френското предложение, включването на българите като държавотворен народ в Конституцията като условие за приемането на Македония в ЕС води до това въпросът да не е само проблем на София и Скопие, а на Скопие и Брюксел. 

Важността за вписването на българите в конституцията произлиза от няколко фактора, които страната ни и съответно ЕС приемат като усилия от страна на Скопие за модернизация и евроинтеграция. 

Членове на парламента от управляващата партия СДМС държат знамената на Европейския съюз и Северна Македония по време на парламентарен дебат относно приемане на Френското предложение и проправяне на пътя й за членство в Европейския съюз / Скопие, Северна Македония, 16 юли 2022 г. REUTERS/Огнен Теофиловски

При включването на българите като държавотворен народ се дава право на изучаване на история и език, квоти в държавната администрация и следене за дискриминация срещу хора с българско самосъзнание. Повече от 30 години това саосновни проблеми след обявяване независимостта на Северна Македония. До ден днешен хора с българско самосъзнание биват привиквани на “справка” в полицията.

Приемането на промените в Конституцията ще задължи Скопие да засили и контрола в ситуации, които могат да са навигирани от политиката, а не от реалността. Такъв пример е преброяването през 2022 г., в което над 132 хиляди са без посочена етническа принадлежност, а данните за тях са "взети от административни източници". Деклариралите се като българи са 3204. В контраст на това, само за 15 години до 2022 г., близо 87 000 жители на Северна Македония придобиват и българско гражданство. Общата бройка след разпада на Югославия надхвърля 120 000. 

Трябва да уточним, че при преброяването в Северна Македония няма графа “българин” - нещо, което промяната в Конституцията ще задължи Скопие да измени и да добави. Причината да има 3204 декларирали се като българи е именно графата “други”, където те по своя инициатива са вписали своята етническа принадлежност. Благодарение на френското предложение ще се постигне и хармонизация в законодателството на Северна Македония, водещо до следене за спазването на основни човешки права. 

Дори направените промени на основата на Постановление 103/93 на Министерски съвет, което урежда осъществяването на прием за обучение в държавни висши училища, както и подобряване на водената до момента политика по отношение на българските общности в чужбина, не дава търсения резултат към момента. 

Специалните сили на армията на Северна Македония участват в учение, посетено от адмирал Робърт П. Бърк от САЩ и министъра на отбраната Радмила Шекеринска, в казармите на армията в Скопие, за да отбележат една година от членството в НАТО, в Северна Македония / 27 март 2021 г. REUTERS/Огнен Теофиловски

Само времето ще покаже дали прагматичността най-накрая е надделяла над популизма в Скопие или изборите в Македония за пореден път са спечелени от Кремъл с помощта на зависими политици. Вписването на българите като държавотворен народ е последната малка пречка, която Скопие трябва премине, за да постигне както сигурност в региона, така и възможност за модернизация на страната, икономически растеж и достъп до общите пазари. 

Бъдещето на държавата Северна Македония е под въпрос, ако управляващите в Скопие продължат със същата реторика. Албания и Косово са категорични поддръжници както на НАТО, така и на Обединена Европа и ако Скопие продължи с политиката на близост до Кремъл, вместо до Брюксел, това това би довело до последици и предпоставки за бъдещи проблеми със съседните държави. Нестабилността в района и тлеещите конфликти продължават да бъдат ловко управлявани от Русия през нейни проксита. 

В следващите над 200 страници авторите на POLIS разказват както за историческите перспективи, така и за възможностите и заплахите пред Северна Македония към днешна дата. 

За удобство на читателите текстовете са синхронизирани с използването на наименованието Република Северна Македония, включително и за период, когато страната е позната като Република Македония и Бивша югославска република Македония (БЮРМ). В официалните архивни документи се ползва признатото от България през 1992 г. наименование - „Република Македония“ (до Преспанското споразумение), както и БЮРМ. 

Членовете на почетната стража издигат знамето на НАТО пред парламента на Северна Македония, за да отбележат ратифицирането на присъединяването към НАТО в Скопие, Северна Македония, 11 февруари 2020 г. / REUTERS/Огнен Теофиловски

Историкът доктор Александър Стоянов ни припомня за политиката на Великите сили спрямо Македония и как тя се превръща в арена на културно-религиозна пропаганда в периода след 1845 г., което прераства с времето в площадка, бойно поле, разменна монета и дори в техен колониален проект.

Адвокат Деян Драгиев разказва за огромния ресурс - логистичен, паричен и човешки, който България хвърля в периода 1941-1944 г. за да модернизира днешните земи на Северна Македония. Само за период от три години Вардарска Македония е измъкната от XVIII в., в който е умишлено държана, заради интересите на определени сили, и са поставени солидни основи, върху които след изпълнение на решението на Коминтерна се създава дн. Северна Македония. 

Архивът от негативи на документи и снимки, свързани с предаване на костите на Гоце Делчев е важен исторически прелом в спора на кого принадлежи той. Гоце Делчев трябва да бъде обединителна фигура, лепило, което сплотява България и Северна Македония. Запазените и скрити допреди година архивни снимки доказват ясно използването на една безспорна историческа фигура за политическите цели на деня - факт, който 80 години по-късно продължава да е водещ между отношенията на двете страни. Публикуването им в този брой на POLIS цели да достигнат до възможно най-голям брой читатели, тъй като историята не трябва да е проекция на срамежлива политика, а на факти. 

Евгений Еков е историк, дипломат и политик, чиято експертиза относно отношенията с дн. Северна Македония е несравнима. Фокусът му към темата през годините го поставя в различни ситуации и в превратни моменти е на позиции, които му позволяват не само да спомага за навигирането на климата между братските държави, но и в началото на техния път да подкрепи много от днешните най-титулувани експерти по проблемите на българите в земите на посткомунистическа Европа. В ролята си като секретар и впоследствие - съпредседател на историческото ВМРО-СМД, началник на отдел „Връзки с обществеността" в Министерство на отбраната и началник на отдел „Анализи и прогнози" в Министерство на външните работи, посланик в Молдова, народен представител и експерт, той е свидетел от първо лице на изграждане отношенията между България и дн. Северна Македония след 1989 г. Разказът му за периода е изключително ценен по отношение на грешките и правилните решения в миналото, както и на възможностите и заплахите, които предстоят. Към днешна дата той е главен експерт в Държавна агенция „Архиви“ и в това си качество е “отговорен” за изкарването на бял свят на негативите от предаването на Гоце Делчев през октомври 1946 г.

Радан Кънев е сред политиците, чиито принципни позиции се ценят не само от неговите съратници, но и от противниците му. Поставянето на българския интерес над тясно партийния е все по-рядко срещано качество, а в комбинация с безупречната му биография той е пример за това как се прави политика. В този брой на POLIS ще прочетете негов текст за европейския път на Северна Македония, както и (без)действията от страна на България. 

Адвокат Велислав Христов е сред новото поколение експерти по темата за Македония, чийто разказ за вечната “дилема” на Северна Македония - България или Сърбия, е ценен урок за това как връзките и зависимостите на миналото влияят върху днешната съдба на нашата съседка. Засиленият интерес на Кремъл към днешна дата предопределя повтаряне на исторически трагедии ако политическият и бизнес елит на Северна Македония не се отскубне от сянката на бившите югославски и съветски репресивни сили за сигурност. До голяма степен това е и предпоставка за колебанията относно европейската интеграция на страната. 

Мартин Соколов е експерт по сигурността и дезинформацията, който в този брой на POLIS разглежда актуалните предизвикателства и възможности в региона, четири години след приемането на Северна Македония в НАТО. Политическата реалност показва ясен интерес от страна на Кремъл за дестабилизация на района по различни оси - една от тях са тлеещите конфликти в Сърбия и граничещият със Северна Македония нестабилен регион - Прешево. 

Анализаторът и журналист Руслан Трад, водещ консултант на POLIS, разказва защо София трябва да балансира между диалога и интереса в Северна Македония.

Яна Палагачева и Лука Димитров са журналисти и експерти, чиито фокус е енергетиката и възобновяемите източници. Възможностите и пречките пред енергийно сътрудничество между България и Северна Македония са част от големия въпрос на зависимостите в региона на Балканите. България е в уникална позиция да е мотор за диверсифициране на региона - тема, която засегнахме във втория брой на POLIS. Разговорът за Северна Македония е естествено продължение на този наратив. 

Мина Киркова е журналист, чийто фокус е пропагандата и дезинформацията. Нейният текст разглежда заплахите от наслояваната в продължение на десетилетия несигурност, която руската пропаганда експлоатира в Северна Македония - модел, който е добре познат в България. В същото време Северна Македония е заплашена от етнически конфликти, за които пропагандата има главна вина. Разглеждането на този проблем дава перспектива пред експерти, политици и общественици за нуждата от ясни действия и позиции. 

Всеки един от текстовете в този брой дава парченце от големия пъзел “Накъде отива Северна Македония?” и каква трябва да бъде позицията на България. Историческия контекст показва модели на поведение, които се преповтарят и работят срещу общия път на България и Северна Македония в Обединена Европа. 

Полицаи патрулират по празни улици, докато поддръжниците на най-голямата опозиционна партия в Северна Македония, ВМРО-ДПМНЕ, се събират на митинг в Скопие, Северна Македония, 8 юли 2022 г. 

REUTERS/Огнен Теофиловски

Десетилетия наред България прави отстъпки и винаги помага на Северна Македония, като в замяна иска единствено подобаващо отношение на съсед, който не гради бъдещето си върху руините на изкривено минало, създадено в територии извън пределите на двете страни. Стъпването върху общото минало - културно и историческо, трябва да е обединителния фактор. 

Българската държава е в позиция, която й позволява да действа по прагматичен начин, след като премина през период на съзряване. Много често неопитните политици от млади страни бъркат търпението на изградили своите традиции държави с несигурност, но то е точно обратното - осъзнато отстъпване, докато другата страна узрее да работи прагматично. 

Създаването на ясно дефинирана политика, уповаваща се на принципни позиции и измерими фактори като общи икономически, транспортни и културни интереси, е в основата на стабилна Северна Македония в Обединена Европа. Отварянето на сърцата на хората не минава през кухи постулати, а през икономически, социални и културни програми - модернизирането и запазването на Северна Македония в цялост може да се случи единствено чрез включването й в Обединена Европа. 

България винаги е била естествения партньор на Северна Македония и днес отново протяга братска ръка в нейна помощ - този път към Обединена Европа, където няма граници и можеш винаги на Великден да отидеш от другата страна и да кажеш на съседа си “Христос възкресе”.